Станислава ПИРЧЕВА – АВА
Човекът винаги е търсил смисъла на своето съществуване. В тази посока ни отвежда Юлий Йорданов, който повече от четири десетилетия се труди върху живата тъкан на историята, литературата, културата и журналистиката. Автор, който със слово и критичен поглед разкрива не само портретите на значими личности, но и пулса на времето, в което те са творили и творят.
В безкрайната нишка на епохите, в която се преплитат история, памет и култура, продължаваме да се питаме: кои сме, какво оставяме след себе си и каква е нашата роля в градежа на духовния свят. Отговорите рядко са еднозначни, но едно е сигурно – съществуването ни намира смисъл тогава, когато сме свързани с онези, които са били преди нас, и с тези, които ще дойдат след нас.
„Не е достатъчно да запазим само думите, нужна е обич към тях и към тези, които са ги оставили“ – пише Гео Милев – мислител, поет, родолюбец, човек, който с дълбокото си усещане за българската култура се превръща в един от нейните духовни стожери. Тези думи сякаш намират отражение и в усилията на творци и изследователи, които посвещават живота си на паметта – не просто като архиви и факти, а като живо, пулсиращо наследство, което ни определя като народ. И Юлий Йорданов заема достойно място сред тях;
Най-новата негова книга –„Жарава от огнището на мисълта“- освен литературно изследване, е и огледало на културната ни памет. В очерци, рецензии, интервюта и размисли той пресъздава панорама на българската духовност, като осветява както големи имена от миналото, така и творците на съвремието.
Ценното в случая е, че Юлий Йорданов е общувал с героите на своите книги и от първа ръка ни предава онова, което се е съхранило в паметта му за тях. Като чета книгата, усещам силните проявления на Йорданов – писател, журналист, литературен критик и краевед, носител на редица отличия, сред които „Златното перо“ на Съюза на българските журналисти, на награди за лирика, на седем първи награди за разказ и на други призове.
Това е човек, чиято мисия е да съхрани и предаде историята на идните поколения. Оценявайки написаното, стигам до извода, че с проучванията си Юлий Йорданов е най-задълбоченият изследовател на духовното развитие в Българския Северозапад и съответно област Монтана и родния му град Лом. Впрочем, пътят му в литературата тръгва точно от брега на Дунава при Лом. Там завършва средното си образование в политехническата гимназия „Найден Геров“. Дипломира се във философския факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, а след това и във факултета по журналистика.
Творческата му дейност започва в ломския вестник „Народна трибуна“, за да премине по-късно в областните вестници, където е извървял стълбицата на редакционната йерархия, стигайки до върха – отговорен редактор. Бил е кореспондент на няколко софийски вестника, където печати рецензии и изследователски проучвания. Носител е на две международни награди за публицистика през 1978 и 1985 година, на почетната грамота и плакет на общобългарския комитет „Васил Левски“, на званието „Почетен краевед“ на Съюза на краеведите в България, на почетната значка на Монтана и на Русенския университет „Ангел Кънчев“ за литературна критика, на наградата „Журналист на годината“ на Синдиката на българските учители, на почетния знак „Кръстьо Пишурка“ на Община Лом, на почетния знак на кмета на Община Лом, на най-високата награда на Министерството на културата – „Златен век“ и на други отличия.
Избран е за член на Контролната комисия и на Консултативния съвет на Съюза на българските писатели и е кореспондент на съюзния вестник „Словото днес“ . Член е на Съюза на българските журналисти. Носител е на почетната грамота на Съюза на българските писатели и на почетната грамота на Съюза на българските журналисти. Литературен критик. Трикратен носител на наградата „Перо и меч“ на Съюза на запасното войнство на Република България.
През 1988 година издава първата си книга „Северозападната литературна нива“, която вече е библиографска рядкост. Оттогава досега е автор на 19 книги с литературна и изкуствоведска критика.