Никола ФИЛИПОВ,
Лондон
Чета статията на Боян Бойчев „Кой иска да избяга от Крим“ във вестник „Дума“ и в отделни пасажи просто не ми се ще да вярвам на очите си. Автор на книга, използвайки съдействието на Съюза на българските писатели за премиерата, вкарал Съюза в политически скандал. Посланик на чужда държава дава политически напътствия на българските творци какво могат да пишат и какво не. Посланик Москаленко изпращал протестни писма и декларации до сума ти български комитети и министерства, в които обвинявал българските писатели в непослушание. И най-учудващото – български медии вместо да искат отзоваване на нахалния посланик, впрегнали се във война срещу един от най-старите творчески съюзи в Европа – Съюза на българските писатели.
Българските писатели не сме малоумни послушници на каквито и да са политически настроения и внушения. Но специално на г-н Москаленко искам да му напомня един важен документ от украинската история. Документ, старателно укриван от обществеността и у нас, и в Украйна.
По време на събитията през 2014 година, ежедневно следях в Лондон статиите в английските вестници. След като описваха определено събитие, под статията винаги публикуваха такава забележка: „До 1954 година Кримският полуостров е част от Руската федерация. През 1954 година без каквото и да е допитване Хрушчов го откъсва от Русия и го подарява на Украйна“. Даже в един от вестниците бе публикуван и документ, който прилагам тук като илюстрация.
Няма да гадая причините, но ми се иска да попитам българските журналисти и медии: „Защо когато препечатвахте статии от „Таймс“ или „Ивнинг стандарт“ през 2014 година, винаги пропускахте да покажете на българския читател тази изключително важна забележка? За да ги заблудите, че Крим е изконно украинска земя ли?“
До 2014 година никой не признаваше Крим като украинска територия. И руснаци, и украинци са споделяли с мен, че Хрушчов незаконно го е прехвърлил от Русия на Украйна и вероятно един ден кримчаните отново ще се присъединят към Русия. Даже моя по-възрастен приятел Володимир си спомни разпространяван по онова време слух, че на осмомартенски запой в Украйна, Хрушчов обещал на жените, че ще ходят на море в украински Крим и в следващите дни наистина изпълнил обещанието си (Вестник „Ведомости“ обнародва „дарението“ на 9 март 1954 г.).
В ръководената от мен група екскурзианти през 1986 година, когато наближавахме Кримския полуостров, екскурзоводът ни украинец се изправи в автобуса отпред и заяви със силен глас: „Кримският полуостров днес е административно към Украйна, защото Хрушчов ни го е подарил през 1954 година!“. Е, административно към кое е, не е толкова важно, нали всичко е Съветски съюз! – мислихме си тогава ние.
Официално Украйна няма международно признати граници. Нито ООН, нито която и да е друга международна организация е подписвала документ с очертанията им. Украйна има само вътрешносъюзни граници определени от Сталин, към които Хрушчов добавя Кримския полуостров. Така че и от тази гледна точка приказките за териториална цялост, за сепаратизъм или окупация, логически са си пропаганда.
След 2014 година, за целите на антируската истерия и българското русофобство, описаните дотук неща се обърнаха на 180 градуса. Незаконното дотогава откъсване на Крим от Русия и подаряване на Украйна, изведнъж се прие за законно (?!?). А връщането на Крим към Русия дори и с референдум, някои господа започнаха да наричат „окупация“.
Авторът на въпросната пародия Светослав Нахум бил ли е някога в Крим или както сам си признава, само слушал и записвал разкази на бежанци? Защото аз знам какви бежански истории си измислят украинците, само и само да останат и евентуално получат гражданство като емигранти!?!
Пред мене в Лондон двама решиха да заявят, че поради опасност за живота им в Украйна, успели да се качат нелегално с багажа на някакъв гръцки кораб. По някое време матросите усетили, че на кораба има нелегални и който нямал валута да се откупи – направо го хвърляли за храна на рибите в морето. Сетне като следваща част от патилата си измислиха, че се вързали с въжета под някакъв ТИР във Франция и така по тунела с риск за живота си се докопали до Лондон. А истината бе, че имаха изтекли студентски визи, но дори не знаеха къде е трябвало да бъдат студенти.
Аз попрегледах този прословут разказ „Бягство от Крим“. И ми се изясни картината веднага, щом разбрах, че героинята е от Лвов. Та аз в Лондон ежедневно контактувам с хора именно от град Лвов! Те твърдят и ми доказват, че всичко онова, което са слушали или чели за жестокостите и безчовечните отношения на някогашните техни помощници на хитлеристите, днешната младеж е подкована да го приписва на Русия и руснаците. Тукашните бежанци от Лвовска област пишат в обясненията за себе си пред емиграционните власти абсолютно същото, каквото е описвала пред него и Таня уж, че преживяла в Крим. Така че разказът няма нищо общо с героинята и с Крим – това е просто един добре написан пропаганден пасквил от рода на ивоинджевщината и шизофренната русофобия!
Та ако беше отишъл този Светослав Нахум в Крим, щеше да разбере, че за основното население там през 2014 година е имало не окупация, а освобождение. Освобождение, което празнуват тържествено вече пета година и за което празнуване прилагам тук снимка с надпис „Крим празнува“ не от някакъв кремълски фотограф, а от Ройтерс!
Иии.. защо Нахум не опише патилата на рускоговорящите в Украйна? Именно оттам избягаха вече няколко милиона такива. През нощта им чупели стъклата на прозорците, сутринта вратите им били облепвани с надписи „Тук живеят москали“, в магазина не им давали хляб ако не говорят добре украински. Точно както постъпвали хитлеристите някога с евреите. Плачейки, една сутрин квартирантката ми показваше по скайпа входната им врата в Одеса, където останала да живее майка ѝ. Ами живи изгорените в Одеса, заради общуването им на руски език?
По случай 220 години от рождението на Ал. С. Пушкин, Интернационалният съюз на писателите организира от 6 до 9 юни именно в Крим Международния литературен фестивал. На откриването присъстваха 485 поети и писатели от десетки държави от различни континенти, включително и от САЩ. Сред наградените има творци не само от Русия и Украйна, но и от Полша, Гърция, Германия, Великобритания, Македония, САЩ и др. Награди получиха и двама български творци – Генка Богданова за принос в развитието на детската литература и Елка Няголова – за високохудожествена поезия.
Не всички българи сме послушни роби, г-н Москаленко, а и не съм разбрал България да е станала украинска колония, та да се разпореждате в нея като стопанин! Ако не знаехте – вече знаете и може да си запазите документа, с който Никита Хрушчов е откъснал Крим от Русия за да го дари на украинските жени.
Е, няма що – заветът на Бисмарк, наследниците му успяха да осъществят докрай. С решаваща външна помощ вече не само отцепиха Украйна (руската Окраина) от Руската федерация, но и я насъскаха против Русия.
А истинската история на Украйна може да се узнае само от независими източници, съхранявани в световните библиотеки. Тя няма нищо общо с разпространяваната сега история, която сътвориха дейците на Коминтерна и техните наследници.
За тази коминтерновска история има голяма заслуга и един българин – първи ръководител на новоучредената Украинска република – внукът на Георги Раковски – Кръстю, по-известен като Християн Раковский. Квартирантът ми Дмитрий Ивченко ми разказваше спомените на своя дядо, че той бил ИвченкоВ, ама по разпореждане на Раковски, трябвало да махне последната буквичка „в“ във фамилията си и да стане Ивченко. Така Порошенкови станали Порошенко, Тимошенкова станала Тимошенко и така нататък. Който не искал да маха буквичката и от руснак да се превърне в украинец – направо го запращали в Сибир!
Та аз ги знам тези неща и по разказите на родителите ми – преселници от Македония. През Втората световна война е учредена македонската нация по начин, по който през Първата световна война е учредена украинската. Иначе защо плеядата български възрожденци, живели и творили през 19-ти век в Одеса, Киев, Кишинев и Лвов, никъде и никога нито в писмата си, нито в произведенията си не споменават за съществуването на някакви украинци или за говоренето на някакъв си украински език по тези земи?
Ако някой от читателите на тази моя статия попадне на подобна находка, на документ, утвърждаващ противното на моите писания, то най-горещо го моля да ми я покаже… Включително и Москаленко, чийто предци са били Москаленкови. Не само аз ще му се отплатя, а ще му съдействам пред Британската библиотека в Лондон, където откупуват такива находки срещу огромни възнаграждения.
И съм изпълнен с чувство на гордост, че творческият Съюз на българските писатели се е разграничил от политическите интриги, в които се опитали да го вкарат някои нечестни негови членове! Хвала на ръководството му! Творците трябва да работят за обединяване, а не за разединение, към каквото ги тикат някои политици и творци, отдали се на лъжата и пропагандата…
Никола ФИЛИПОВ, Лондон, niklfilipov@yahoo.co.uk
