ПЕПЕЛ ОТ ПУРА

Тогава

Бях пристрастен към кубинските пури

Казваха че били любимите на Фидел

И кубинки ги свивали на бедрата си

Не знам коя от двете причини

Беше повод на моята страст

Но си мисля че имаше и трета

Просто пурите бяха хубави

С вкус на тропически нощи

Хавайски ритми и саксофон

Тогава пушенето още не убиваше

Спина и ковида не бяха измислени

И светът не беше място на болни мозъци

Беше лятото на нашето нетърпение

И аз бях влюбен в безсънните улици

По които се случваха толкова

Много неща

И нито една революция

БАЛАДА ЗА КУКУВИЦА

В детството ми

Нямаше нищо повече от самота и мебели

Нямах брат сестра нито куче

Кукувичката от стенния часовник

Ми беше домашен любимец

Часовникът изяждаше времето

Страхувах се от тик-такането

Мислих че са стъпки на някой

Който винаги идва и никога не пристига

Криех се на тишината в ъглите

Когато детските ми страхове се протриха

На коленете и лактите

Облякох страхове за възрастни

И макар че часовникът вече

Отдавна на тавана прашясва

На времето през тайна пролука

още чувам – кукувичката кука

ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА ЛИНИЯ

…Момиче, не отивай с двамата гамени,

           момиче,забрави ги и ела със мене…

                                    Атанас Далчев

Видях онази линия, бай Атанасе,

която като стълба към хоризонта

се възнася.

Момичето видях с гамените да крачи,

помислих си с тъга – не е те чуло значи.

Вървяха те по линията през полето,

все по-далеч и по-далеч отиваха, където

пространството се свива, свива, свива

в една безперспективна перспектива.

УЛИЦИ

       В памет на поетесата Маргарита Пятова

Тя вървеше

по безумните улици.

Погледите на хората, които я срещаха,

несъвместими с нейния се отклоняваха

като насрещни влакове.

Минаваше под цъфналите липи,

заобикаляше градските клюки,

общуваше с паметници

и търсеше улица, която да я изведе

от безумието на света.

Но всички улици

водеха в лудници.