ПЪТЕКА ЗА ХРИСТОС
Нощното море е убежище за поети,
макар че край рибарските лодки
с тази брада
приличам по-скоро на илюстрация
от Старецът и морето,
но вместо с риби се боря
с вечерната меланхолия.
Макар да изучих на звездите зодиакалните
цикли
и слушах на вълните философския плисък,
не успях да усвоя походката на
древногръцките мъдреци,
навярно поради славянския си произход.
И остана у мене носталгия лека
към соления бриз – разгърден и бос
и към неотъпканата лунна пътека,
по която може да върви само Христос.
***
стоя в тъмнината на угасената лампа
и както всяка вечер преди да заспя
разсмивам Господ
като правя планове за бъдещето
или се връщам назад към детството
поробено от всевъзможни страхове
беше времето на карибската криза
и светът се готвеше за война
но под знака на угризения и угрози
очевидният живот продължаваше
и когато надживях страховете си
видях че небето е синьо тревата зелена
животът безспорен и въздухът чист
но остана усещане за нещо нередно
сякаш някой някъде бие дете