КРАЙ ТИХИЯ БЯЛ ДУНАВ
Това можеше да е валс на Щтраус,
или хоро от Дико Илиев,
но се случи стихотворение.
Тече Дунав през времето –
минало, настояще и бъдеще,
през новия световен ред,
през умората на знамената,
тече срещу течението.
Брегът стърчи с неподвижността
на въдичар,
запазил спомен за лютите зими,
когато от Влашко
по леда са минавали
вълци, комити и хъшове.
Сега е лято, водата е спаднала
и отражението на слънцето
е заседнало в плитчини.
Но българите сме търпеливи –
на този бряг сме от векове
и като в китайска притча
неведнъж сме виждали
реката да носи труповете
на нашите врагове.
КАРТИЧКА ОТ МОРЕТО
Получих картичката ти.
Тя ми припомни
нагорещените през юни дюни,
залива с прозрачните медузи
и синият прохладен бриз,
издул платна и женски блузи.
А също изгрева в деня
на лятното слънцестоене,
напомнящ кораб с алени платна
и задушливия и тежък мирис
от гниещите водорасли,
който от дистанцията на времето
сега намирам за прекрасен.
Припомни ми и за един поет,
писал за морето и машините,
и бе разстрелян, ала не умря.
Получих картичката ти,
благодаря.
ПОВРАТНА ТОЧКА
Изгубих интерес към американското кино,
когато морската пехота нахлу
в холивудските филми, следвана
от ФБР и джендър-сюжетите
и изтласка каубойската класика
и скитащите се из прерията индианци,
за които Хенри Торо казваше,
че са предостатъчни за природата.
През есента на 2024 г. в Белград излезе книга с две лица – „Антология на съвременната българска поезия (на сръбски език) и Антология на съвременната сръбска поезия (на български език)“. Издателството „Филип Вишнич“ от Белград финансира този проект в партньорство със СБП. Двуезичната антология с българска поезия на сръбски език и сръбска поезия на български език е духовен мост между два братски народа. Славянският произход, православната вяра и кирилицата са основите, върху които стъпваме в нашето литературно сътрудничество, каза председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов по време на представянето на изданието. Събитието се състоя в Българския културен център в София, като водещ беше поетът Добрин Финиотис. Тази антология е резултат от сътрудничество между Съюза на българските писатели и Съюза на сръбските писатели. В нея са включени поети от всяка страна, като творбите им са представени в превод. Българските текстове са преведени от Бранко Ристич, а сръбските – от Левена Филчева. Книгата е илюстрирана с графики от известни български и сръбски художници. Сред официалните гости бяха: Йелена Шитич Игнатиевич, временно управляваща посолството на Република Сърбия в България, академик Иван Гранитски, както и сръбските писатели: Драган Данилов, Драган Станич, Ненад Шапоня, Бранко Ристич. „Писателите днес отново се превръщат в мост между културите. Въпреки политическите различия, литературата и духът на славянството остават неразрушими“, каза академик Иван Гранитски. Той добави, че е необходимо да има повече мостове между България и Сърбия и пожела да види повече съвместни творби между двете държави. „Тук са застъпени само живи писатели от България и от Сърбия. По-нататък ще се опитаме да подготвим една голяма антология“, отбеляза преводачът Бранко Ристич. Той напомни, че между двете държави има 200-годишна история на преводи и издания на произведения и пожела тази традиция да продължи. В края на събитието участващите в антологията поети Найден Вълчев, Павлина Павлова, Николай Дойнов, Захари Иванов, Катя Кремзер, Боян Ангелов, Петър Андасаров, Атанас Звездинов, Анжела Димчева и техните сръбски колеги рецитираха свои стихове. Представени бяха от литературния критик Благовеста Касабова преведените на български език поетични книги „Сутрешен влак за София“ от Бранко Ристич и „Омир от предградията“ от Драган Данилов.