СОМНАМБУЛИ
Дойде време ставайте,
от сън се събуждайте…
Добри Чинтулов
слънце вече огряваше Тракия
и над Пирин пламенееше
а хората още спяха
спейки пиеха сутришното кафе
изпразваха тоалетните казанчета
и тръгваха навън където
по невралгични кръстовища
автомобили
прегазваха хубавото време
жените винаги бързаха
и мирисът на парфюмите им
едва ги догонваше
и понеже от сънища спомени няма
всички вървяха безпаметни
и път към утрото все не намираха
макар че в родовата им памет
петлите отчаяно кукуригаха
ПОНЯКОГА НОЩЕМ
когато нощем не мога да спя
мислите ми кънтят като реплики
от класическа драма
мисля за дните от стенния
календар
подредени отвесно като копчетата
на абитуренския ми костюм
за странните форми на чувствата
за всички пребродени пътища
които опознах чрез ходилата си
за хората с които се разминавах
въпреки еднопосочните улици
за безсънието ми като съпротива
срещу всеобщия сън
за мрака стаен на стаята в ъглите
за стиховете на Робърт Фрост
и за пътя по който не тръгнах