50 КИЛОМЕТРА ДЪЖД
заваля ни малко преди Чирпан
забарабани по покрива на колата
нещо като соната
нещо като токата
във всеки случай напомнящо Бах
времето да убием подехме разговор
за войната между Америка и Русия
за политиката на Натаняху
за отношенията на Ева Браун с чичо Ади
макар гледните ни точки да бяха различни
понякога се допираха неохотно
като рамена на пътуващи
в градски транспорт
по пътя се редяха ожънати ниви
с руса разпръсната слама
сякаш стотици блондинки тук се бяха
подстригвали
километър след километър пътят напредваше
стигнахме Пловдив
градът ни посрещна шумен и ненужно
голям
само разговора ни бе изостанал
някъде след Чирпан
СПОМЕН ОТ СМОЛЯН
тук съм служил войник
тогава градът беше нисък
въпреки надморската си височина
само с две-три извисени сгради
и един учителски институт
всяка неделя под строй
на кино ни водеха
но нито един филм не видяхме
защото по някаква хронична причина
със студентки салона се пълнеше
те гледаха филма
ние гледахме тях
с едно несподелено усърдие
на периферното зрение
изучавахме техните профили
скулите миглите ушните миди
сякаш ни предстоеше изпит по анатомия
после чух че градът се разраснал
с още етажи била надстроена
надморската му височина
но когато повторно минах от там
аз град не видях а само огромен
обкръжен от родопски върхове
спомен
