ЛЕГЕНДА ЗА ВИНОГРАД

 

         …крила отпуска вечер ранна

            над моят скръбен Виноград.

                          Димчо Дебелянов

 

Когато бях млад още го имаше

Градче със затихващи функции

Убежище на поети и художници

Неотбелязано в географските карти

Понеже беше извън

Всяка координатна система

Улици забравили имената си

Водеха до четиридесет кръчми

Там вместо маси имаше дъбови бъчви

И множество забравени вещи

От собствениците непотърсени

Защото били са обесени

Други навярно разстреляни

Трети на фронта загинали

Четвърти

С револвер главите си пръснали

Обстановката беше тягостна

Тавани от дървояди пробити

Под с дъски протрити

Куци столове слепи прозорци

Врата с пожълтяла бележка

“ Последният да угаси лампите“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЩРИХИ ОТ ГЛАВНАТА УЛИЦА

 

Животът в малкия град

Се оглежда във витрините на главната улица

Магазина на двата етажа

С красивата продавачка на щанда с бельо

Напразно модно облечена

Понеже мъжките погледи я събличаха

Военният клуб с единствен в градчето билярд

Бръснарницата със статични мъжки лица

Скрити зад сапунена пяна

Протестите улицата заляли когато

Хората бяха еднакво бедни и протестираха

Срещи равенството

После станаха различно богати и протестираха

Срещу неравенството

Аз не участвах в тези протести

Понеже бях ангажиран с други неща

Търсих отговори на въпроси като

Компенсира ли надморската височина

Ръста на ниските хора

И

Има ли юридическа стойност снега

Подпечатан с еленово копито

Непроменена остана главната улица

Вечер рекламите оцветяват паважа неоново-син

Но животът напоследък подлуди много хора

а някога градският идиот беше един