ЛЕГЕНДА ЗА ВИНОГРАД
…крила отпуска вечер ранна
над моят скръбен Виноград.
Димчо Дебелянов
Когато бях млад още го имаше
Градче със затихващи функции
Убежище на поети и художници
Неотбелязано в географските карти
Понеже беше извън
Всяка координатна система
Улици забравили имената си
Водеха до четиридесет кръчми
Там вместо маси имаше дъбови бъчви
И множество забравени вещи
От собствениците непотърсени
Защото били са обесени
Други навярно разстреляни
Трети на фронта загинали
Четвърти
С револвер главите си пръснали
Обстановката беше тягостна
Тавани от дървояди пробити
Под с дъски протрити
Куци столове слепи прозорци
Врата с пожълтяла бележка
“ Последният да угаси лампите“
ЩРИХИ ОТ ГЛАВНАТА УЛИЦА
Животът в малкия град
Се оглежда във витрините на главната улица
Магазина на двата етажа
С красивата продавачка на щанда с бельо
Напразно модно облечена
Понеже мъжките погледи я събличаха
Военният клуб с единствен в градчето билярд
Бръснарницата със статични мъжки лица
Скрити зад сапунена пяна
Протестите улицата заляли когато
Хората бяха еднакво бедни и протестираха
Срещи равенството
После станаха различно богати и протестираха
Срещу неравенството
Аз не участвах в тези протести
Понеже бях ангажиран с други неща
Търсих отговори на въпроси като
Компенсира ли надморската височина
Ръста на ниските хора
И
Има ли юридическа стойност снега
Подпечатан с еленово копито
Непроменена остана главната улица
Вечер рекламите оцветяват паважа неоново-син
Но животът напоследък подлуди много хора
а някога градският идиот беше един