ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ
Ако приемем, че живота е театър,
ние ще сме актьори.
Живеем затрупани от декори
и на гвоздей на стената виси
пушката на Станиславски, която
в трето действие трябва да гръмне,
за да осмисли присъствието си –
своето и на гвоздея.
Размахваме реплики-рапири,
после изнасяме трупове.
Като в някакъв нов Вавилон
думите не ни разбират.
Светът е в трето действие.
Вижда се в поведението на политици,
в червеният фенер пред кабарето
на Мулен Руж
и по прическите на проститутките.
И понеже сме чели сценария
знаем какво ще се случи –
висшата правда ще победи,
а злото ще бъде сразено.
Но всичко това да се сбъдне
просто пушката трябва да гръмне.
ПЪТ ЗА НИКЪДЕ
Казаха ми,че това е път за никъде
и ако тръгна по него
най-много да стигна до някое сухо дере,
или незаконно сметище.
Но аз знам, че пътищата за никъде
стигат до края на въображението.
Затова в някой от дните идни
по него ще тръгна и току-виж,
открил съм пряк път до Индия.
ТРЕТА ВЪЗРАСТ
старци вървят през парка
и гледат света с остатъчното си зрение
по-слабо от зимно слънце
бастуните им по паважа тракат
като механични часовници
кълцащи времето на секунди
вървят по извървени улици
с имена на техни връстници
дано имат поне топли обувки
докато газят през старостта
известна също така
като възраст на студени крака