ПЕВИЦАТА  И  КРАДЕЦА

Тя бе дете на големия град – нежна, чаровна и умна. Тъкмо бе завършила гимназия, но вече имаше кариера като певица. Песните ѝ не бяха чалга, рап или фънк, а мелодични балади със смислени текстове. Бе завършила народно пеене, но рядко пееше народни песни, не защото не ги харесваше, а защото влагаше много чувства в изпълненията и така се изтощаваше. Пеейки, тя преживяваше всичко. Няколко нейни песни вече се въртяха из радиата, а една се бе превърнала в хит. Казваше се Гергана, но я наричаха Гери и на следващия ден щяха да дойдат при нея от една голяма телевизия, за интервю. Тя се радваше, защото славата все още не я бе опиянила. Обади се на двете си най-близки приятелки, за да им каже кога след това ще се излъчва интервюто и отиде при майка си, в офиса на работата ѝ. Искаше да си купи нов тоалет и винаги преди да си вземе нова дрешка, се съветваше с нея. Майка и я посрещна замислена.

  • Какво ти е, мамо? – зачуди се Гери, а майка ѝ махна с ръка:
  • От другата седмица ни съкращават с колежката! Остава само централния офис в столицата. Не се тревожи, все някъде ще си намеря нова работа!
  • Да, неприятно! А аз дойдох за съвет. За интервюто утре искам да си купя нещо ново!

Майка ѝ остави документите, които държеше и се изправи:

  • Да тръгваме! Сега ще ти намерим най-хубавите дрешки в града и от моето грозно пате ще станеш най-красивия лебед!
  • Браво, маме! – сбърчи нос Гери – Значи съм грозно пате, а?

Прегърнати, двете напуснаха офиса.

На следващия ден Гери грееше като лале в новият си жълт тоалет. До момента тя бе давала десетина интервюта, но всичките – набързо и мимоходом. Сега надутата като плондир репортерка се бе настанила в големия фотьойл в хола и строго я гледаше. Преди това я запозна с въпросите, които щеше да и задава, и предупреди:

  • Отговаряте точно на въпросите, без никакво отклонение за политика или нещо социално! Ако има импровизации, ще са от моя страна! Ясно?

Гери я изгледа дръзко:

  • Да ви напиша тогава отговорите си на един лист и ги прочетете сама!
  • Момиче! – изскърца гласът на репортерката – Включването ще е на живо, а не на запис! Ако изтърсиш някоя глупост, ще е за моя сметка, затова мисли какво говориш!
  • Ами, тъй като обикновено говоря само глупости, най-добре да не правим интервюто! – предложи Гери.
  • Ако зависеше от мен, точно така щеше да стане! – зачервена като цвекло изсъска репортерката – Но понеже вече е обявено в програмата, ще трябва да го направим! Аз ти правя безплатна реклама, а виж как се държиш!

След около половин час интервюто започна. Първите пет минути всичко бе в рамките на нормалното, докато репортерката не запита:

  • Казваш, че искаш песните ти да правят хората по-добри. Обаче не всички хора са добри. Би ли пяла и за лошите хора?

Гери  присви очи:

  • Не само, че бих пяла за тях, но бих пяла и с тях! Посочете ми най-лошия човек, когото познавате, и аз ще пея с него на една сцена! Докато пее с мен, той ще е добър човек, уверявам ви!

Репортерката прехапа устни:

  • Дори това да е убиец?
  • Да, защо не? Песента облагородява и променя към добро хората! Доведете ми вашия убиец другата седмица, на концерта ми в столицата! Ще пея с него заедно и се обзалагам, че ще се получи прекрасно!
  • Добре! Приемам предизвикателстото! Преди месец правих интервю в Централния софийски затвор с няколко излежаващи присъдите си. Ако от управата изобщо допуснат някого, да бъде изведен от затвора, ще се прочуеш като единствената изпълнителка, пяла със затворник. Това ще си е нестандартно, откъдето и да се погледне!

Седмицата мина ужасно бързо. Два дни преди концерта Гери отседна в София при своя приятелка. Срещна се с репортерката и разбра, че от затвора са разрешили участие, но не на убиец, а на стар крадец – рецидивист. Преди да се разделят, репортерката се усмихна ехидно:

  • Доколкото разбрах, крадецът е възрастен, пее дрезгаво и доста фалшиво! Предадох текста на песента, която ще пеете заедно, за да го научи, но се съмнавам, че ще успее! Ще си провалиш концерта, момиче! Все още можеш да се откажеш от щурата си идея!
  • В никакъв случай! – тръсна глава инато Гери – Когато съм решила нещо, то обикновено се получава!

Половин час преди концерта залата бе тъй препълнена, че не можеше да събере всички желаещи да гледат. Една патрулка, следвана от микробус на затвора, изви при задния ход на залата и оттам слезе възрастен, прегърбен мъж, облечен в тъмносини дочени дрехи. Придружаващите го полицаи го побутнаха и тръгнаха към една от гримьорните. Там вече го чакаше Гери, притеснена, но с искри в очите. Когато затворникът и момичето застанаха един пред друг, тя запита:

  • Но защо човекът е с белезници? С тях ли ще излезе на сцената?
  • Веднага ги махаме, госпожице! – опита се да бъде любезен главния комисар, който водеше останалите полицаи.

След като свалиха железните гривни, крадецът – рецидивист потърка китките си и вдигна поглед към Гери:

  • Виждам, че си добро момиче! Бъди спокойна, научил съм текста, но как ще пея е друга работа! Все пак ще сторя всичко да не те посрамя! Мъжка дума!

Гери приближи до него и отвърна:

  • Пейте възможно по-тихо! Така няма да личат много грешните тонове! Всички погледи ще са вперени във Вас, а не в мен, да знаете! Тази вечер Вие ще сте звездата! Ще пеете с мен четвъртата песен. Жалко, че после ще ви откарат и няма да останете до края!

Крадецът кимна окуражаващо, а Гери леко го целуна по небръснатата буза и излезе на сцената, където вече звучаха инструментите на оркестъра. Пред сцената, в средата на залата имаше камера на телевизията и още една встрани на сцената. Публиката бе наелектризирана и при появяването и всички се разкрещяха като на футболен мач. Гери запя и постепенно залата утихна. При четвъртата песен, бавно и несигурно, към нея закрачи крадецът. Цялата му фигура излъчваше някакво отчаяно примирение, което усмири феновете от залата. Те с интерес и любопитство бяха вперили поглед в него, а доста от тях снимаха с мобилните си телефони. Песента започна и, както се бяха разбрали, крадецът тихо заприглася на Гери. Щом стигнаха втория куплет, момичето го изгледа умоляващо и посочи с ръка сам да продължи песента. Крадецът едва преглътна, но дрезгавият му глас се извиси, уж някак монотонно, но с много силно чувство. При някои думи потреперваше, но общо взето нямаше фалшиво пеене. При последния куплет, малко преди песента да свърши, от очите му закапаха сълзи, а цялата зала запя заедно с тях. Гери прегърна крадеца през рамо и двамата се поклониха. Тя – изящно и леко, а той – вдървено и нескопосано. Един-два мига настана тишина, а после всички зрители тъй екзалтирано  викнаха, че зад кулисите изскочиха придружаващите полицаи и обгардиха затворника. Сред взив от ръкопляскания и овации те го отведоха. На края на концерта към микрофона се приближи репортерката от телевизията и каза:

  • Не затворникът, а човекът, който пя с Гери, помоли да предам на всички само няколко думи! Той каза буквално следното: – Едва сега разбрах, колко много съм грешил и как съм изгубил живота си през годините! Молбата ми към всички е, когато ги налегнат лоши мисли, да запеят и лошото ще отмине!

Дълго след края на концерта хората възбудено разговаряха отвън. Вече при приятелката си, пред телевизора Гери чакаше и  при късните новини дадоха кратък репортаж от концерта. Разплаканите очи на стария крадец и развълнуваният му дрезгав глас казваха повече от всички психолози на света. Смачквано, стъпквано и унизявано, доброто у всеки човек винаги намираше момент, в който да излезе и разколебае дори крайните консерватори. Впрочем, когато човешката душа пееше и на Бог му бе драго.