Георги Н. НИКОЛОВ
Книгата „Скритото съкровище и други приказки“, отпечатана на български и немски език, е от поредицата „Дар безценен“ на авторката Надежда Христова (псевдоним на Бистра Алексова), с илюстрации от Катя и Лили Алексови. Към тази поредица принадлежат още заглавия, между които „Най-трудният урок и други приказки“, „Откритието на гълъбчето и други приказки“, „Смелите ботушки и други приказки“. Сега пред детските очи, а защо не и пред нашите, са представени приказките „Скритото съкровище“, „Мечето, на което се случваха само хубави неща“, „Скритото съкровище“, „Слънчогледчето“. Както е отбелязано на корицата, „приказният свят на Надежда Христова е пълен с интригуващи образи, неочаквани обрати, мъдрост и преди всичко надежда. Дълги години авторката представя своите истории на децата в родната си България. В момента тя живее със семейството си в Зиген, Германия. Катя и Лили Алексови илюстрират приказките на майка си от ранна детска възраст. Те работиха посветено и доста усилено при подготовката на това издание и така допринесоха книгата да се превърне в едно прекрасно произведение на изкуството“.
Съществува твърдението, че за деца се пише лесно. Съществува и твърдението, че за малките читатели се пише трудно. Едно е вярно: че за всички тях трябва авторите в този повествователен жанр да творят с открито сърце, пълно с обич към красотите на живота. Както е всъщност при Шарл Перо, братя Грим, Андерсен, Ангел Каралийчев и пр. Това личи ясно и от четирите приказки на Надежда Христова и в поредната ѝ книга, която разглеждаме сега. В нейния вълшебен човешки или анималистичен свят царуват редица актуални за всеки от нас въпроси: „Кой съм аз и защо съществувам“, „Кои са моите приятели“, „Що е щастие“, „Какво е красотата“ и т.н. И разбира се – към какво се стремим в отредените ни дни и защо. Както е отбелязано в първата приказка, „само истинска принцеса може да плаче с истински сълзи“. А това означава, че трябва да бъдем открити и непресторени с типажите около нас, очаквайки от тях същата искреност и дълговечност на чувствата. Темата за приятелството е красиво и поучително втъкана и в приказката за Мечо, на когото се случват само хубави неща. Ненатрапчиво, по свой си красив и увлекателен начин, авторката я разработва, задавайки ни въпроса на какви морални устои всъщност се крепи приятелството. Трябва ли то да съществува само когато всички сме добре, или то е плод и на изпитания, в които всеки доказва себе си и своята гледна точка за нещата. При мечето, попаднало в ямата, практически не остават приятели. Всички си тръгват, оставяйки го на съдбата му. Но когато то е вече спасено, настъпва равносметка сред другите малки горски герои, молещи за прошка. Настъпва пробуждане и в самия герой на приказката: „О, татко, не мога да решавам как да постъпват другите – отвърна мечето – Но как ще постъпя аз, когато приятелите ми се върнат и поискат прошка, зависи само от мен. И знаете ли, днес открих какво означава аз да бъда истински приятел.“
Темата за красотата е широко застъпена в приказката „Скритото съкровище“. Морските обитатели нескрито се вълнуват кой ще бъде посочен от подводния цар за най-красив и защо. Както сам владетелят пише в посланието си до тях:
Какво е туй, което
те прави несравним?
Очите и лицето
са дар неповторим.
Във теб какво е скрито,
пред царя покажи!
Не виждат туй очите,
което пазиш ти.
Скритата в мидичката перла е удостоено с голяма награда. Но носим ли всички в сърцевината на душите си такава перла, или се гордеем с някакво, нека да я наречем „външна“ красота, скриваща пустотата в нас самите? Не по-малко актуална е и приказката за Слънчогледчето и косът, засягаща темата за фалшивите приятели. Докато накрая, разбира се, ще победи добротата, носена на нежните криле на Пеперудката…
Много може да се говори за новата книга на Надежда Христова „Скритото съкровище и други приказки“, но тя трябва преди това непременно да бъде прочетена и от малките, и от по-големи любители на красивото четиво. Бих я определил като пъстри сценки от театър, достъпни до детското съзнание със своите послания за доброта, мъдрост, човечност и радост сред красотата на отредения ни ден. Героите са предадени картинно, с многопластова душевност и са носители, поне част от тях, на вяра в победата на доброто над злото. На вечния живот пред мимолетните желания; на моралното възвисяване пред дребните зависти и страсти. Книгата в никакъв случай не е дидактична. Тя показва и разказва, ала не поучава. Тя само предлага на читателя коя страна да вземе и защо. Така е и в реалния делник, в който все някога ще навлязат и малките читатели. Но със скритите съкровища от приказките на Надежда Христова това навлизане ще е открехване на портите към утрешния ден. Към бъдещето, към което се стремят малки и големи, готови за среща с предречената им орис. Нека в нея съществуват хармонията, добротата и равнопоставеността на идеалите, които ни разкрива перото на Надежда Христова…