search
top

КОЛИЧЕСТВО И КАЧЕСТВО В ЛИТЕРАТУРАТА ЗА ДЕЦА

Кирил НАЗЪРОВ

 

Стара истина е, че хубавата детска книга се чете с интерес не само от деца, но и от възрастни. Детето я чете емоционално и доверчиво, а възрастният – наблюдателно и оценъчно. Опитах се да прочета книгите през двете гледни точки.

В сравнение с предишни десетилетия ми се струва, че настъпва известен порядък в хаоса на съвременното книгоиздаване, че започват да преобладават стойностните книги. Не че е намаляла надпреварата на издатели, самиздати и печатници да прибират парите  на амбициозни и суетни автори. Те продължават да бълват посредствени книжки, но добре че излизат в малки тиражи и са предназначени само за собствени нужди.

Детската читателска публика е най-чистосърдечна, най-благодатна и най-многобройна. Затова към нея е адресиран голям брой и от тази книжнина. Децата заслужават хубави книги… Отговорността на детския писател е голяма! Защото детската душа се отнася доверчиво към всяка шарена книжка с картинки и текстове. Детето има вроден усет за хубаво и лошо, но все пак не може с точност да преценява кое е стойностно и кое посредствено. В ранната си възраст децата реагират повече интуитивно. Критериите си детето, младият човек изгражда по-късно, когато прочете множество добри и слаби книги и вече добие опит.

Литературната продукция за деца през 2019 година е разнообразна както в жанрово и тематично отношение, така и като художествено-творческо постижение. Преобладават стиховете, приказките  и гатанките.

Около половината от общо тридесетината книги са посветени на внуци, има дори и на правнуци, което подсказва възрастовия състав на авторите. Това разбира се не е от съществено, бих казал, не  е от никакво значение, стига творбите им да имат прилична художествена стойност, стига в тях да не надделяват авторовите споменни представи за детския свят. Защото истината е, че съвременното дете посяга към произведенията на електрониката, към всезнаещия Гугъл с по-голяма охота, отколкото към книгата.

Добро впечатление правят книгите на няколко автори, които са били учители: Ангелина Жекова, Катерина Кирянова, Продрум Димов и още няколко. Предпоставка за техните успехи  е обстоятелството, че имат богат опит и като педагози, и като творци. Те познават добре детския свят, детската душевност, духовните потребности на децата. Умеят да общуват с тях. Професионалната дейност неизбежно слага отпечатък върху творбите и на  споменатите автори, но този отпечатък не достига до натрапчив, наставнически дидактизъм.

Ангелина Жекова през 2019 година е издала стихосбирката „Слънчеви капчици“  и книгата с поеми  „Краят на магариите“.  Творбите ѝ очароват със звънкия, образно-метафоричен стих, с мелодичния ритъм. Стихотворенията в „Слънчеви капчици“ са композирани в 3 части. Първата  съдържа стихове за празници от националния ни календар през цялата година. Във втория цикъл по традиция стиховете са подредени по сезони – зима, пролет, лято, есен и пак  зима. Третият включва стихове на различни теми и проблеми от детското ежедневие, както ги определя поетесата:

Мои детски дни чудесни,

пълни със игри и песни.

В книгата има и доста стихове с весел заряд, но за разлика от лиризма, хуморът не й се удава така непринудено. Това проличава в по-голяма степен във втората ѝ книга „Краят на магариите“. В нея разработва различни, предимно приказни сюжети, които увличат детското внимание и в повечето творби го държат до края.  В няколко от поемите са разработени  различни теми с различни герои и приключения, но  близки по логично сюжетно развитие и изводи.    От общо петнадесетте поемки бих откроил: „Кой обърка Мирностой“, „Дневникът на белия мишок“, „Вишнобери“, „Кой е истински приятел“, „Най е хубаво у нас“…

Катерина Кирянова е известна не само като автор на текстове за стотици песни, най-вече сродни с фолклора на народнопесенния Пирински край, но и като утвърден творец на стихове и проза за деца и възрастни. Заглавието на стихосбирката ѝ „Празничен календар“ напълно съответства на нейното съдържание. Не е пропуснала да напише стихотворение почти за нито един празник в годишния календар на България – от Нова година до Рождество. Стиховете й са занимателни, забавни, жизнерадостни…  Печелят доверието на децата със своята мелодичност и яснота, искреност и непосредственост, без преднамерено търсени художествени средства и похвати.  С емоционалното настроение, с веселата тоналност, с точните послания възпитават у малките читатели и слушатели ценни нравствени добродетели, които се срещат все по-рядко в днешното комерсиализирано и  виртуализирано общество – обич към Родината, почит към народните традиции, доброта, ученолюбие…

Тази констатация се отнася и за стиховете на Продрум Димов. Той  е един от най-продуктивните автори в съвременния литературен процес. Хубаво е, че творческият му пламък не отслабва и на тази житейска възраст. Освен книги с публицистика, документалистика, литературна критика, поезия и други жанрове, издаде и няколко стихосбирки за деца. Най-сполучлива от тях е последната – „Най-скъпото звънче“.   Стихотворенията в нея са наситени с бодро, тържествено настроение, с неподправена искреност, топлота и непосредственост.     Учат подрастващите на доброта и взаимопомощ, на обич към Родината и природата, към хората и животните…

Неслучайно поставих заглавие на настоящото резюме от  впечатленията  ми за миналогодишната продукция „Количество и качество в литературата за деца“. Прочетох няколко  книги с по над 200 и над 100 страници. За разлика от тях Мария Маринова се представя със скромна по обем, но стойностна по съдържание стихосбирка „А кога да си играя“.  Както подсказва заглавието, по-голямата част от стихотворенията претворяват ежедневни действия и постъпки на детето – игри, забавления, труд…  Стиховете са занимателни, весели, забавни, поучителни. Героите са както смели, решителни, умни, така и палави, смешни понякога, жизнерадостни деца… Много са техните занимания и задължения, но според героя в последното стихотворение едно е най-важното:

                     Имам работа прекрасна –

                     с песен и игра да расна!

 

За мен беше приятна изненада  изявата на Иван Гранитски в стихосбирката му „Клепоушко“, тъй като го познавам предимно като талантлив литературен критик и теоретик, поет, публицист… Но както гласи народната мъдрост – никога не е късно човек да изяви всичките си таланти. Да, талантливо е сътворена книгата на поета Иван Гранитски и художничката Маглена Константинова. Почти във всички стихотворения са развити увлекателни сюжети. А сюжетното детско стихотворение не се удава на мнозина поети. Културата и ерудицията на Гранитски личат в цялата книга. Стиховете  се отличават с мелодичност, вътрешна ритмика и звучност. Двустишната, тристишната и четиристишната форма също допринасят за разнообразяването на стихотворенията. Сполучлива е съвременната интерпретация при някои  отдавна утвърдени нарицателни персонажи в детската литература като Клепоухото магаре, Жаба кекерица, Мравчицата работливка…   Не се съмнявам, че богато илюстрованата стихосбирка „Клепоушко“ ще има успех. Гаранция за това са както звънките стихове на поета, така и чудесните рисунки на известната художничка Маглена Константинова.

Иван Гранитски не е поставил препинателни знаци в стиховете си. Навярно отправя послание-задача към малките читатели сами да открият и поставят нужните точки, запетаи, тирета, въпросителни, удивителни…   Благодарение на вродения си усет и придобитите знания и опит повечето от децата ще се справят с любопитната задача.

За разлика от Гранитски Иван Вунчев   в стихосбирката си „Децата са цветя красиви“   е поставил доста препинателни знаци, но  не навсякъде те са на точното място. Той успешно рисува с думи различни природни картини през четирите сезона на годината – пролет, лято, есен зима.   Сполучливи са  стихотворенията на Иван Вунчев и за любимите герои на  малчуганите –  зайчето, лисана, кълвача, щурчето, катеричката, светулката…

И още една добра изява на още един поет с най-популярното българско име –  Иван Мишев. Той се представя с три малки по обем, но богати по съдържание книжки с кратки стихове и поемки: „Събуди се, Слънчице“, „Новите приключения на Ежко“ и „Дом за двама“. Авторът задълбочено познава  същността на детския и животинския свят, както и заобикалящата ги природа. Личи  умението му да  ги наблюдава и претворява поетично. Стегнатият стил,  достъпният и опростен език допринасят творбите му да се възприемат от децата лесно и непринудено.  Предназначени са за най-малките,  затова са кратки.  В стихотворенията на Иван Мишев  логично, непринудено и убедително са изведени изводи и заключения, които ще допринасят  за обогатяване и разширяване кръгозора на познанията, за духовното развитие  и естетическото възпитание на малчуганите.

Повече от тридесетина години патриотично-героичната тематика  почти е забравена не само в литературата за деца, а и за възрастни. Изцяло на тази тема  е посветена  книгата на Петър Андасаров „Безсмъртничета“.  С много лирична топлота и затрогваща емоционалност поетът възпява деца-герои, убити по време на антифашистката съпротива преди 09. 09. 1944 г.      Първото издание на книгата, разбира се, излиза още преди промените от 1989 г. в България. Нейната стойност се увеличава и от това, че през годините авторът я доусъвършенства и допълва вече в трето издание. Стихосбирката  „Безсмъртничета“ заслужава по-специално внимание и висока оценка и вярвам, че ще ги получи.

В стихосбирката си „Шарени криле“ Стефка Данева претворява художествено неща от заобикалящата действителност. Добри са стихотворенията с родолюбива насоченост, както и останалите – за празниците, за природата и животните…. Близки са до детското светоусещане, детската чувствителност. Авторката не търси пълните и звучни рими, но това не намалява съществено естетическото въздействие на стиховете ѝ.

Детските рисунки допринасят за доброто художествено оформление на книгата и за непосредственото ѝ възприемане от децата.

Новата си книга „Зимни слънчогледи“ Анета Дучева определя жанрово съвсем точно като „История за деца и други читатели“.  Навярно книгата ще намери тези читатели, защото  разказва непринудено една трогателна история за съдбата на момичето Тони. Съвсем малка тя остава без родители и живее с баба си Лил, а след нейната смърт – в Дом за деца. Обича да рисува –  – най-вече слънчогледите  край оградата. Рисува ги и през зимата, откъдето идва метафоричното заглавие на книгата. Мечтае да стане добра художничка  като покойната си майка.   Интересно са разказани моменти от живота ѝ в Дома и в училището. Добре е изграден образът на приятелката на майка ѝ Никол, която в края на книгата я взема от Детския дом, за да живее при нея.

Гатанката е един от най-обичаните жанрове от децата, защото създава обстановка за непосредствен контакт за общуване и игра. Чрез сравнения, метафори и алегории се описва предмет или явление, което трябва да бъде разпознато и отгатнато. Отгатването е доказателство за съобразителност, остроумие и мъдрост. Затова често и самите деца се опитват да съчиняват и задават гатанки.  И нерядко съчиняват успешно, защото  са изобретателни и находчиви. Тези опити будят творческото начало у деца, които имат заложби. За разлика от мнозина, даже и утвърдени автори, които се заблуждават, че да се създават  гатанки, пък и изобщо творчество за деца, е много лесно.

Успех в този жанр е постигнал Стефан Митев, чиято книга „Врабци и други моржове“ започва с цикъл гатанки за екзотични животни – жирафче, камила, морж… Успех постига и в стихотворенията, от които струи нежен лиризъм и вдъхновено проникновение. Във втория цикъл „Весел кръговрат“ героите също са животни. Тук звучат твърде приятно веселите, закачливите нотки. С оригиналните си хрумвания стихотворенията в третия цикъл излъчват лирична топлота и ведро, жизнерадостно настроение.

Стефан Митев е многобоец в областта на изкуствата, притежава няколко  дарби. Проявява се успешно не само в територията на литературното  творчество, а и в изобразителното, и в музикалното изкуство. Добро съчетание на разностранните си таланти е постигнал в последния цикъл на книгата –  песни по негови текстове и музика.

Както и при Стефан Митев, книгата на Веселин Чернялски „Чакат знак“ също започва с гатанки-римушки, а втората част също е съставена от стихотворения.  Срещаме гатанки за предмети, цветя, животни, птици…, за които са съчинявани стотици гатанки от почти всички автори, които работят в тази жанрова област: заек, лисица, костенурка, ежко, змия,  щъркел, самолет, шапка, часовник, хладилник, печка, телевизор и т. н.   Гатанките на Чернялски биха спечелили ако бяха написани по-стегнато, по-кратко и ударно.  Втората част на стихосбирката „Чакат знак“ съдържа игриви, звучни стихове, които претворяват детското ежедневие…

В новата си книга „Сини теменужки – неразделни дружки“ Славейко Чамурлийски е проявил повече взискателност към себе си, преодолял е недостатъците, допускани в предишни свои книги и тя е на по-високо художествено-естетическо равнище. И любопитните гатанки в първата част, и игривите стихотворения във втората създават ведро настроение, способстват за духовното израстване на малките читатели.

А сега за книги, чиито персонажи са предимно животни.

Повелителката на вълшебствата в приказките Юлия Момчилова е издала луксозна книжка на български и на английски езици, в която са включени приказките „Калинка в шепичка“ и „Зайко“.  Двете приказки имат силно естетическо и възпитателно въздействие не само върху  децата, които учат английски език, а и върху всички, които ги прочетат.

Интересни са приключенията на едно храбро петле, описани от Михаил Калдъръмов в книгата му „Петюха“.  Петленцето се излюпва в дома на добри хора, които много го обичат. Пораства и изпълнява добросъвестно задължението си – да буди хората в градчето. Но го сполетяват доста премеждия и патила. Смелото и умно петле успява да премине през бури, пожари и други опасни препятствия. С изключение на последното, най- лесното, което се оказва най трудно –  човешката бюрокрация.  Разбира се след безброй изпитания, добрите хора преодоляват тази пречка и го освобождават от клетката в зоопарка.

Книгата приучава децата към безстрашие и решителност при преодоляване на трудности и в борбата за изконни човешки потребности –  свобода и справедливост.

По подобие на Ран Босилек – популярните писма на Патиланчо до Смехурко – Ваня Георгиева е написала римуваната си книга  „Писма от Авлига“. Обхваната от носталгия по родния край, отлитналата на юг Авлига написва пет писма до приятелите си. Тя разказва своите блянове и сънища за интересни случки с врабчета, глигани, лисани, елени… За да стигне в последния стих до извода: „Щом сме дружни всички ние, злото не ще ни надвие!

В началото споменах за възрастта на авторите.  Радостно е, че има и талантливи млади творци, които посвещават перото си на литературата за деца. При това на най-малките. Добър пример за това е Бистра Ангелова – Янакиева. Нейните занимателни приказки от пъстрата книжка „Мравчето Бръмзи“  са разказани увлекателно и синтезирано. И както изобщо в повечето приказки –  извеждат някаква поука. Логично, ненатрапчиво и убедително Бистра Ангелова достига до поуките. А те са важни за възпитанието на подрастващите в духа на изконни нравствени добродетели – за приятелството и добротата, за обичта към книгата и родния дом и др. Героите в книгата търсят приключения, минават през различни трудности и патила, за да стигнат до ценни житейски изводи. За естетическото въздействие на приказките е съществен приносът на художничката Маглена Константинова с нейното чудесно оформление на книгата. Споделям  пожеланието отправено към Бистра от Благовеста Касабова: „да не изменяш на себе си и нелекия път,  който си поела, а да го осееш с още по-вълнуващи произведения за малки и големи!“

Домашните и дивите любимци на децата – животните, срещаме в почти всички от представените книги със стихове, гатанки и най-вече с приказки и разкази… Това е съвсем естествено. Хубаво е, че има и няколко книги изцяло за животните и природата.

Йоана Папазова е добре известна авторка на книги със стихове и разкази за деца, най-вече  посветени на животните и природата. Новите ѝ две книжки „Разкази от природната читанка“ и „Къщичка в гората“ също са посветени на тази проблематика: топли грижи за животните, опазване на природата, усет за красотите ѝ…

Също такъв характер имат и кратките, но съдържателни стихотворения от „Къщичка в гората“. Те  са посветени на птиците в парка и животните в гората. Въпреки тематичната ограниченост стиховете ще допаднат на подрастващите с  естетическото си въздействие.

Книгата на Мария Донева „Животните“  също има познавателен характер. Съставена е от  разкази и стихове за животни. Обхваща богат спектър от животинския свят – от най-дребните до най-едрите, от буболечката и комара до слона и крокодила…  Действието се развива навсякъде – сред хората, в гората, във водата…   И разказите, някои от които често граничат с приказката, и стихотворенията имат актуално съвременно звучене  и възпитателно въздействие.  Навсякъде доминират значими идеи и мотиви: за приятелството и взаимопомощта, за добротата и милосърдието, за любовта и  искреността, за красотата и трудолюбието…     Във всички  е концентрирана някаква поука и житейска мъдрост.

Картинната книжка-игра с текст на Мая Дългъчева и рисунки на Невена Ангелова „Как кученцето си намери дом“  е за приключенията на едно бездомно кученце, докато си намира мечтаната къщичка. Авторките  убеждават малките читатели, че  когато е много силна и се преследва упорито, мечтата наистина се сбъдва.

Петя Александрова е широко известна авторка на поезия и проза както за деца, така и за възрастни. Сполучлива е и нейната нова книга „Дея-Орхидея и госпожа Маншон“.   Всичко започва от случайното  запознанство на малката Дея със загадъчната ѝ съседка госпожа Маншон, която ѝ разкрива много интересни тайнства от живота в днешна и някогашна София. Сюжетът представлява дълго пътешествие и срещи на Дея с поредица от любопитни неща, случки, потайности, личности и др. Повечето от тях са от реалността, а някои  граничат с фантастичното, пренасяйки героите  в отминалото и бъдещото време. Разбира се, не е пропусната и любовта.

Жанрът фентъзи е широко разпространен в детската и не само в детската литература по света – приказки, разкази, романи, филми, комикси.. Няколко книги от миналогодишната продукция спадат към приказно-фантастичния жанр.

Любомир Пеевски е добре известен на децата-любители на фантастични приключения с няколкото си романи и повести  с подобно съдържание. Такава е и новата му книга „Александра и Перушан“, посветена на малката му внучка Александра+. Безброй са вълшебните чудеса, реалните случки и безграничните фантазии, които преживява малката Александра. Те се случват при срещите и общуването ѝ с много и най-различни герои като великия магистър Перушан, Тревичко, ковачът Развигон, кучето Вава, дядо Мечко, мелничарят Мелчо, баба Вълкуда, великите Каобу и Каогу, овцата Белорунна Чернокопитка, охлюви, птици и още, и още…  Верен на своя стил и в новата си книга Л. Пеевски показва умението си да разказва увлекателно,  художествено. Повествованието  щеше да спечели, ако някои епизоди бяха разказани по-плътно и кратко. Малките читатели може и да не повярват на всички всевъзможни  вълшебства, измислици и др., но достатъчно е това,  че ще съпреживеят вълненията от фантастичните приключения, описани в 200-та страници на книгата.

Навярно децата няма да повярват и на всичките фантазии, магии и т. н. в също обемистата книга „Тримата вълшебници и Златното руно“ от Александър Драганов. Тя е предназначена предимно за юноши.. Авторът използва древния мит за Златното руно и  съчинява една фантастичната история, която се чете с любопитство.  В далечната страна Андория животът е хубав, защото там се намира райското Златно руно.   За да има борба между доброто и злото Драгоев довежда в Двореца на вълшебниците  магьосника Еет, наричан още Дяволският човек, който приспива всички и открадва Златното руно заедно с други съкровища.  Тримата герои поемат на път през степи, черни долове и т. н. в търсене на злодея и Златното руно. След много приключения, перипетии, вълнуващи преживявания и сърдечни трепети,  стигат до най-приятното човешко чувство – любовта. И разбира се –  до откриване на Златното руно.

Увлекателна е и приказката на Димитър Петров „Боян и трите безценни дара“.   След много приключения и изпитания в борбата с великана-човекозвяр Маран, жителите на Каменград успяват да си построят нов град. Успяват, защото са придобили три ценни дарове-завети: мъдрост, воля и разум.

Не ми прозвуча съвсем убедително свързването на новопостроения им град с бъдещия реален град Средец (София), но замисълът на автора е интересен.

Изцяло научно-фантастична е богато илюстрованата  книга на Марин Трошанов и Петър Станимиров „Роботът Чапек и шпионската мисия на Пафуй Сянката“.

Криминално-фантастичната история за приключенията на най-умния робот Чапек ще предизвика интерес у читателите, които обичат този вид книжнина, защото буди любопитството и въображението им. В книгата оживяват древни епохи и светове, интересни приключения и случки. Шпионинът Пафуй Сянката и помощниците му отвличат умния робот и той минава през много изпитания и трудности. Но изпълнява мисията си – изследва и събира ценна информация за прекрасната планета с трите слънца Кибеа.

Успешна е комбинацията  книга и комикс в едно книжно тяло.

Към жанра фентъзи почти бих отнесъл и  „Ринглас и боговете-близнаци“ на Елена Павлова, макар че най-точното ѝ жанровото определение е книга-игра, изпълнена с интересни приключения, забавления, задачи, преживявания… Тя не е изцяло художествена литература. Едновременно се чете и се играе.  Книгата-игра е интерактивна история на хартия. Може да бъде преигравана по няколко пъти, може да има един или няколко финала. Този вид книги се изграждат по определени схеми, в които читателят е участник и герой. В България навлизат през 1992 г. и за кратко време завладяват книжния пазар. Български автори измислят нови и нови системи за игри. Такава е и книгата-игра на Елена Павлова. Книгата въвежда детето в живота, разкрива му примамния околен свят, изпълнен с хубости, но и с опасности, с красиви, но и с грозни неща.

Освен че трябва да бъде увлекателна и занимателна, важно  е книгата  да въздейства на децата емоционално, да ги развълнува, за да възпитава чувствата им.  Както и да ги накара да мислят.

Повечето от разгледаните книги изпълняват успешно предназначението си.   Увличат и вълнуват малките читатели, защото са занимателни, интересни, искрени,  пропити са от благородни авторски намерения, макар и не винаги осъществени успешно. Вдъхват у подрастващите стремежи и пориви към доброта, човечност, взаимопомощ, красота и други нравствени добродетели.

Най-хубавите книги продължават развитието на литературата за деца и юноши в духа на традициите, завещани от фолклора и класиците на българската литература.

 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

top