КОЛЕДНА СРЕЩА – ПРОМОЦИЯ СЕ ПРОВЕДЕ В КЪРДЖАЛИ
По случай Рождество Христово Групата на кърджалийските творци организира Коледна среща и поетично четене под наслов: „Да се новородим в Духа за новия живот”. Беше представена и новата поетична книга, дело на ИК „Богиана”, „На утрото да съм сестра” на поетесата-журналистка от Мадан Светла Узунова-Сандова. Тя е родена в родопското селце Еньовче, Ардинско. Завършва български език, литература и руски език в ПУ „Паисий Хилендарски“. Работила е като учителка в общините Ардино и Мадан, като организационен работник и журналист във в. „Маданска трибуна” и във в. „Нов живот“. Авторка е на стихосбирките „Зерделина” (2000) и „Истина и обич” (2017).
В Коледния празник-промоция участваха и кърджалийски творци, които прочетоха свои стихове за Коледа, както и харесали им куплети от представяната книга, за да се споделят повече мнения и усещания за силата на думите и за Коледната празничност. Поетичната книга „На утрото да съм сестра” представиха кърджалийските поетеси Лияна Фероли и Уляна Милушева-Пашова. Иван Бунков, главният редактор на регионалния вестник „Нов живот”, в който са работили заедно със Светла, сподели, че тя е останала все така борбена, но и ранима, чувствителна, можеща да се разплаче от някакъв незначителен повод, но и неустоима в своето морално верую… Коледната вечер-промоция, показа, че всички ние вече предусещаме идването на истинския живот като творческо пресътворяване и принасяне достойни плодове на покаяние, прошка, милост, правда, непрекъснато обновление пред олтара на Небето, в който Коледа никога не закъснява да ражда и да възкресява нови думи за живот и любов…
Лили Петрова
СВЕТЛА УЗУНОВА – САНДОВА
стихотворения
ХАЛИЩЕ
Постегнах стан
халище да захвана.
С клонки от дрян
накичих стана.
Слънце изгря.
Разцъфна дрянът.
Агне пробля.
Засмя се станът.
Вятър повя,
зашумя пъпка.
Овчар запя,
поби ме тръпка.
Като на сън
тъках и търсих
халище – звън,
халище – слънце.
Втъках трева,
тютюн и китка,
твои слова
и моя плитка.
РОДОПЧАНКА
Аз от зората ясна съм дошла.
До болка съм се сраснала с гората.
Сестрица ми е тънката ела,
а боровете са ми родни братя.
Богиня бях във дни далечни, тихи,
най-каматната самодива бях.
Косите си закичвах със иглика,
когато стадо бащино пасях.
Но тежки дни отнейде се явиха
и мина планината ни под нож.
Помъкнаха ме с дива стръв и кикот,
и ме превърнаха във черна нощ.
У мене посадиха чужда вяра.
Заплака в мен зазидана душа.
От скръб и жажда векове изгарях,
душата в самота да опустоша.
И затова снагата ми е тънка.
И затова очите ми бодат.
Не вземай похотливо мойта сянка,
защото мога тебе да вградя!
* * *
На утрото да съм сестра.
На утро нека да приличам.
И като него – светла и добра
към хора, кучета и птици.
* * *
Аз съм навярно сестра на реката:
вечно пътувам и вечно съм тук.
С дъх напои ли ме буйният вятър,
ставам вакхически песенен звук.
Плача от радост. От скръб се смея.
Пролетен ручей у мене шурти.
Нося в душата си звук от Орфея,
мечът Момчилов в гласа ми звънти.
В мене се удря жестокото време
като във млада гранитна скала.
Търся аз път за едно поколение
и за Родопа диря крила.
Из стихосбирката „На утрото да съм сестра”
