Продрум ДИМОВ

Този въпрос наистина и не без основание разбуни духовете у нас през последните месеци. Стотици хиляди наши сънародници остават изненадани от това открито, даже цинично пренебрежение на Освобождението от страна на днешната управляваща върхушка. Но в същото време здравият разум очевидно е обезпокоен от това неслучайно пренареждане на официалния ни празничен календар, извисяващо на най-високия национален празничен пиедестал Деня на българската азбука, просвета и култура именно сега.

В случая нещата трябва да отидат на своето място. Дълбоко съм убеден, пък и не само аз, че този настойчив акт е неделима част от генерална стратегия на Вашингтон, подкрепяна сервилнически от Брюксел, която цели да не се щадят средства и усилия в борбата за притискане и дискредитиране на всичко, свързано с Русия.

За жалост западните властници едва ли могат да убедят всички свои сънародници, че нескончаемият поток от оръжие, купено с парите на невинните им данъкоплатци, отива да защитава изстрадалата родина на Тарас Шевченко. И евроатлантизмът повелява незабавно да влизаме в крак и изпълняваме всички повели на новите ни господари, които без свян, подкрепяни от софийските си васали, натикаха страната ни на европейското дъно. Не може да се отказва на всички техни заръки. И сега мнозина от управляващите ни не си дават сметка, че ние сме кръвно, исторически сродени с родината на Пушкин и Лермонтов, за разлика от всички нови наши „събратя“. Днешна капиталистическа България трябва решително да скъса с дружеските си традиции.

И се започна най-напред с образованието. Руският език беше изгонен, изключен от българския учебен план, а заедно с това същата участ сподели и руската литература, която е водеща в света. Традиционните живителни културни и икономически връзки са изпратени в света на небитието. Започна се се кампания и за оплюване на руски дипломатически представители. Десетки бяха обявени за шпиони на Москва, но никой и дума не обелва за многобройното ръководно присъствие на американски шпиони у нас.

А заръката отвън е да се работи целенасочено и безотказно по всички антируски направления. Така се стигна и до надвисналата угроза върху Трети март. На нашия народ трябва да се внуши един път завинаги, че Русия не е наша Освободителка и че с Руско-турската война Руската империя е преследвала завоевателните си цели на Балканите. Важното е, както казва и проф. Андрей Пантев, че в случая интересите ни се покриват, защото инак едва ли щеше скоро да рухне петвековното османско иго. Но ако съдим по изявленията на академик Николай Дянков, този факт не е достатъчен, за да се чества Трети март като национален празник. Е, добавя той, ще си го празнуваме не като национален, защото 24 май е по-важен. Може би се налага да припомним на премиера позицията на покойния професор Николай Генчев: „Трети март е велика дата в нашата историография, защото на този ден е възстановена българската държавност и с право се чества като скъп наш национален празник.“

Интересно! На онези, които след 10 ноември 1989 година смачкаха най-безцеремонно Празника на светите братя Кирил и Методий, сега изведнъж им домиля. Докога ще се допуска да се възславя Русия на Трети март? Какво от това, че за Освобождението ни са оставили в българската земя костите си десетки хиляди руснаци, украинци, финландци, румънци… Крайно време е да се сложи край на всякакво толкова противно руско влияние в нова демократична България! Какво ги интересува тях, че повече от две трети от българите застават твърдо срещу отхвърлянето и зачеркването на Трети март като български национален празник. Това поведение на милионите наши сънародници едва ли може да разколебае онези, които са узурпирали властта и се опитват да се гаврят с неговата висока чест.

Това мощно всенародно негодувание срещу похитителите на народната воля не стряска и бившия премиер Кирил Петков, който май е забравил канонадата от снежни топки, която се изсипа и го връхлетя преди време на връх Шипка. Сигурно сега бившият възпитаник на Харвард е решил да привежда в действие подсказаното му отвън, като постоянно и напористо ни втълпява, че 24 май непременно трябва да бъде обявен за български национален празник, за да се пресекат всички възможни пътища за по-нататъшно руско влияние у нас. И бедата е там, че май възможностите му са твърде ограничени, защото не излага никакви солидни аргументи в несръчния му стремеж да защитава пъклената теза на настойчивите му безскрупулни учители.

И така, трябва да се бърза час по-скоро да се лепне новият празничен етикет на една от най-светлите дати в нашата история. Да, наистина 24 май е уникален празник на българската нация, но кой го унижи и лиши от присъщото му приносно съдържание? Със замах бяха отменени традиционните възторжени манифестации, превърнати във вяли и безжизнени шествия, имитиращи жалко продължение на погребания вече голям наш празник. Много по-страшен е обаче ударът, нанесен върху триумфиращата родна духовност. Като започнем от образованието, което вече повече от три десетилетия бере безпомощно душа. Бездушието на безотговорните държавници хлопна вратите на хиляди училища в обезлюдените ни села, изчезващи безследно пред безмилостните погледи на управниците ни, унесени в непрестанните си грижи да обслужват своите господари. От водеща страна в областта на образованието, днес нещастната ни татковина споделя унизителните места по неграмотност на учениците ни в най-новите класации на международни изследвания и проучвания. Хиляди ученици не посещават училище и неграмотността все повече расте под българско небе. Някой образователен министър да се е трогнал от този срамен факт? Да не говорим за отсъствието на възпитателната работа и присъствието на агресията и наркоманията под стрехите на днешните училища.

Не по-малко тревожно стоят нещата и с незавидната съдба на съвременната наша култура, която е натикана беззащитна в кьошето. Изчезнаха хиляди библиотеки и кина. В миналото се заснемаха повече от 60 филма годишно, а сега с големи усилия техният брой е сведен до унизителен минимум и филмовата ни продукция е лишена от потребните художествено-естетически достойнства. А театрите?! Голяма част от тях са на ръба на своето съществуване. Едва ли могат да се похвалят с някакъв просперитет музикалните дейци и композиторите,  също загърбени от държавата. И за това недопустимо състояние на духовната ни сфера виновни, разбира се, няма. Просто няма средства, но за американските самолети, макар и още на чертежи, са предплатени милиарди…

Съвременната българска духовност, прикривана с фалшива и привидна парадност, е със срамно настояще и застрашено бъдеще, което сякаш е извън полезрението на днешните управници, загрижени да правят каквито и да са безпринципни партийно-политически „сглобки“, за да се докопат до кормилото на опосканата ни държава.

И сега водеща точка от дневния им ред е да се разправят незабавно с Трети март, който трябва с цената всичко да бъде заменен с пренебрегнатия и занемарен 24 май. Какво ги интересува, че милиони наши сънародници не споделят тяхното мнение. За тях сигурно няма значение и гласът на преобладаващата част от нашата научна и художествено-творческа интелигенция. Ала да видим и те как мислят по този съвсем немаловажен въпрос. Мнозина открито осъждат зле прикритата нравствено-политическа същност на това упорито настояване. Не може да озапти своето недоумение и проф. Валери Стефанов, който наскоро в интервю заяви: „Но кажете ми – учудва се и той – как може точно този празник да бъде честван от един все по-безкнижен, все по-неграмотен народ! Направете анкета и ще видите, че поне две трети от българите не са прочели и една книга през последната година.“ Коментарът е излишен. Каквито и да са мотивите, не може празник, лишен от съдържание и въздействие, да бъде натрапван и извисяван за водещ национален, и то от користни съображения, в угода на нездрави чужди прищевки.

Именно това не може да не породи откритото недоумение и на целокупната ни общественост. В тази насока мисля, че всички наши съотечественици трябва да се вслушат в горещия патриотичен призив, отправен от президента Румен Радев, прозвучал на най-българския връх по повод тържественото отбелязване на 146-годишнината от боевете при отбраната на Шипченския проход от славните български опълченци и самоотвержените руски воини на генерал Столетов. „Днешната напрегната обществено-политическа обстановка – извиси апелиращ глас държавният ни глава – повелява да се създаде всенародно движение „Трети март“ и няма да допуснем оскверняване светлата памет на доблестните ни Освободители.“ Цитирам по памет думите на първия човек в нашата държава, но те са достоен урок за онези, които избягват да изразят своето преклонение и заслужена почит към Върха, „осеян с бели кости и със кървав мъх“, за да възкръсне отново за живот скъпото Отечество на Ботев, Левски и всички загинали за Освобождението.

Инак без България щеше ли да има потребност от национален празник?