Продрум ДИМОВ
за стихосбирката на Ивайло Диманов
„Концерт за славей и валдхорна“
Такова впечатление оставят наелектризираните стихове на известния наш поет, бард и журналист Ивайло Диманов. В това ни убеждава категорично и новата му стихосбирка „Концерт за славей и валдхорна“, която столичното издателство „Клепсида“ предложи наскоро на читателите.
Ивайло Диманов заяви многообещаващото си перо преди 30-ина години, когато през 1989 г. се появи на бял свят дебютът му „Книга без заглавие“. С нея той привлече погледите на литературната общност, усетила в него автор със свое емоционално творческо мислене. Този интерес беше подсилен и от следващото му заглавие „Площад Гарибалди“ (1990), с което подсказа за неподозираните възможности на своя поетичен потенциал.
Вероломното нахлуване на т.нар. демократични промени обаче го заставят да преосмисли немалко неща от житейското и творческото си битие. Той успя да се опази от набезите на безумието, като запази самообладание и остана верен на себе си. И не се поколеба да покаже отново своя поетически и граждански тмперамент в разкрепостената си литературна рожба „Допълнение към закона за защита на цветните сънища“ (2005), последвана от „Шлиферът на Леонардо“ (2006) и „Добър вечер, г-жо Тъга“ (2008).
В творчеството на Ивайло Диманов намират реално отражение тягостните проблеми на съвременника, неспирните социално-психологически и икономически сътресения, от които не престава да се задъхва съвременното общество. Той е непримирим към ширещите се безнаказано социални неправди, низост и падение. Затова и нерядко стихът му изригва гневно отрицание на днешното нечовешко статукво и търси спасителния отдушник в любовта.
Такъв виждаме автора и в новата му поетична книга „Концерт за славей и валдхорна“. Съдържанието е обособено формално в три цикъла, които съществено тематично не се разграничават, а взаимно се допълват и оформят цялостния облик на творбата. В това ни убеждават и заглавията „Съмнявай се, докато можеш“, „Ще посадя в сърцето ти любов“ и „Във чашата плуват…“
Поетът разполага с надежден идейно-естетически натюрел и има чудесен усет към функционалните възможности на художественото слово, при това е подчертано взискателен към себе си. За него поетичното слово е могъщо средство, защото:
Изкуство е тълпите
да нахраниш с думи.
И колкото и да изглежда
неразумно –
бих опаковал Пентагона,
Кремъл, Ленин,
но не с брезент и найлон, а с поезия.
„Адажио в ми мажор“
В стиховете си Ивайло Диманов ни прави съпричастни на неспокойния си вътрешен свят и с невероятно откровение и чистосърдечност разголва душата си понякога. В този ред от мисли неведнъж съм долавял и творческото благодатно влияние на големия Вапцаров. По вапцаровски той се подлага на безпощаден самосъд, претегляйки своя житейски път:
За него, живота
извърших толкова глупости.
Чак ме е яд колко леко
и лесно всичко пилея.
Ех, ако можех още
четвърт век да си купя.
И с тоя акъл да поживея,
тъй както умея…
„Купувам четвърт век“
Тази изповед го разкрива като личност с изключително чувствителни сетива, които улавят и най-неуловимите детайли в човешкото поведение. На особен прицел в поезията му обаче са поставени нескончаемите отрицателни явления, които обезсмислят и грозят още повече арогантността на днешния безпътен ден. А поетът се възмущава дълбоко от социалните неправди, но никога не изпада в отчаяние и безизходна резигнация, търси като Диоген с фенера изход от мрака и го намира в спасителната мисия на любовта.
Ножове забива в сърцето ми мрака.
дали все пак си е струвало
всичко това?
Не знам. Но зад ъгъла
на съседната пряка
спасение дебне единствено
в любовта!
„Концерт за славей и валдхорна“
Това обстоятелство обяснява и живителното присъствие на това велико чувство в целокупното му творчество. Затова и изповядва:
Знам, че без теб светът се разпада.
С твоя смях животът е по-малко пуст.
И до сетния миг на площад „Гарибалди“
ще танцувам с теб най-дългия блус.
„Танцувай с мен“
Подобна интимна атмосфера излъчват значителна част от творбите му – „Една жена на 32“, „Ти помниш ли морето“ и други. Но оставам с непоклатимото заключение, че в най-скъпото и най-сакрално кътче на сърцето му е скътана завинаги любимата му дъщеричка, израсла под топлото бащино крило. В паметта му често изплуват спомените за тая мила „тополка“ и вярва, че:
Ще се пробуди в щерка ми детето
и ще попита:
„Татко, колко ме обичаш?“
Ще ми налее тя в чашата морето
и аз ще го изпия цялото, до дъно.
„Колко ме обичаш“
Творбите на Ивайло Диманов вълнуват читателите с удивителния си емоционално-психологически рисунък. Неговата словесна живопис одухотворява нашите наблюдения, разсъждения, влияе на настроението на читателите с мажорния или минорен глас на пейзажа, който е в унисон с човешките преживявания. Поведението на природата, отразено майсторски от художника, ни насочва и към душевните пулсации на лиричния герой.
Погледнато в обобщаващ план, творчеството на Ивайло Диманов е една своеобразна лироепическа симбиоза от взаимно допълващи се поетични и музикални ритми, които дават живот на социалната и интимна тематика. И двете изтъкват уникалната поетично-музикална същност на автора. Но в тази вселена неведнъж се извисява тревожният глас на автора:
Здравей, анакронизъм, слепооки!
Вземи парите ми, купи си хляб.
Не чакай милост в тая нощ жестока –
за чуждите беди светът е сляп!
„Слепият“
Не една и две страници врят и кипят от болка, горест и възмущение, породени от жалката участ на хилядите угнетени и унизени у нас и по света – „Обяви“, „Как да си свием цигара от Етичния кодекс?“, „Какво ще ни дадеш, Историйо?“ и много други.
В заключение може да се каже, че в стиховете на Ивайло Диманов бликат огнените изблици на любовта, но в същото време те ни покоряват и с неукротимия си гняв и протест срещу вземащите все по-застрашителни размери алчност и мизантропия. Поезията му ни грабва с проникновените си социални дълбини и силното си емоционално, социално-гражданско въздействие.
