КРУМ ГЕРГИЦОВ, театровед
Ако си щастлив, по-добре иди на пикник, не на театър.
Кшищов Варликовски, режисьор
Излезлият в края на миналата година сборник „20 режисьори – първопроходци от Източна Европа: 30 години след вдигането на желязната завеса“ очертава много стабилна и всеобхватна картина на развитие на режисурата в Източна Европа след историческите социални промени от 1989 г. Съставителите са избрали важен период, когато една тоталитарна система във всички източни европейски страни се сгромолясва и на нейно място се настаняват законите на демокрацията и свободния израз в изкуството, когато завинаги са отхвърлени идеологическите канони на отминалия период. А това е един драматичен период в развитието на театъра в Източна Европа.
Съставителите – проф. д-р Калина Стефанова и проф. д-р Марвин Карлсън от Градския Университет на Ню Йорк са избрали 20 изтъкнати и знакови режисьори, чиито постановки след 1989 г. оформят картината на новия източноевропейски театър. Повечето от тези режисьори в началото на периода са млади творци, чиято младост има дава възможност да проявят дързост, вкус към експеримента и тотално отричане на старите приоми на „правене на театър“. Те изграждат нова парадигма на театралния спектакъл, в който съчетават майсторски различните му компоненти – слово, сценография, музика, мултимедийни технологии, пластика. Това създава и предпоставката техните спектакли да се приемат както възторжено и от зрителите и критиката, така и понякога доста негативно от по традиционно-консервативната критика. Доста от постановките им влизат в определението за „авангардни“, „елитарни“ и открито експериментални спектакли. Но тъкмо тази им характерност им отваря вратите към големите театрални фестивали, тъкмо това ги поставя в предната редица на големия европейски и световен театър. Защото чрез постановките те взривяват театралното пространство, защото подобно на Брехтовата естетика те задават тревожни въпроси към зрителя, защото извеждат този зрител от лоното на спокойното съзерцание. Карат го да мисли, да „чете“ и разгадава понякога странните им метафори, енигматични тълкувания на образи, да разгадават философските обобщения на постановките.
В представленията на тези режисьори има тревога за новия век, има болка за съдбата на човека в света, има свързване на митологични сюжети и съвременна действителност, има някакво опияняващо свързване на зрелищна театралност и мъдра чувствителност, има тотално преобръщане на тълкувание на класическия текст. Затова и Шекспир често влиза в техния репертоарен избор – особено се налага тълкуванието на трагедията „Хамлет“.
Създава се една пъстра амалгама, което прави театралните им спектакли емоционално-въздействащи, от една страна, и от друга интелектуално-извисени и философски проницателни. Това е театър, който срива старият театрален разказ в едно представление и го проектира на много нива в мисловно и емоционално отношение. Това е театър, който буквално взривява театралното пространство, превръща го в място за сътворяване на много смисли и внушения.
Включените режисьори са достатъчно известни на българската театрална общност, достатъчно популярни и в сферите на европейския театър. За тяхното изкуство отдавна се говори по различни международни форуми, където участват техните постановки. Много от тях са гостували и в София. Ето част от тези знаменити режисьор: Кшищов Варликовски (Полша), Оскар Коршуновас (Литва), Йерней Лоренци (Румъния), Еймунтас Некрошус (Литва), Силвиу Пуркарете (Румъния), Алвис Херманис (Латвия), Арпад Шилинг (Унгария), Александър Морфов (България), Даниел Шпинар (Чехия), Гжегош Яжина (Полша) и т.н. до двадесет имена.
Характерна особеност на сборника е, че представянето на творческите личности в анализи-портрети се прави от изявени критици или театроведи от съответната страна. И всички те проследяват пътя на дадения режисьор, посочват и анализират най- емблематичните му постановки, разкриват детайлно характерните особености и специфика на неговата режисура. Още в самите заглавия на анализа те насочват читателя към най-характерната черта на режисьора: „Ян Клата – DJ-ят на социалната идентичност в полския театър“, „Александър Морфов – режисьорът, който променя правилата, и неговия колективен театър“, „Силвиу Поркарете – майсторът на богатия театър“, „Мрачните видения на Ян Микулашек“, „Андрей Шербан – в търсене на новите форми“, „Еймунтас Некрошус – поетика на рая и ада“. Това са много професионално изтънчени и добре написани анализи, всеобхватно разкриващи творческия свят на съответния режисьор. И характерен отклик: звучат не наукообразно и сухо академично, не скучно, а в тях се чувства вълнението на анализатора от срещата с изкуството на режисьора.
С особен интерес прочетох и двете допълнителни глави „Родословно дърво“ и „Залозите днес“, където всеки режисьор посочва във формата на размисъл своите учители в професията, своите принципи за изграждане на един спектакъл, и своето гражданско отношение към проблемите на света. С този раздел се слага акцент върху работата на представените режисьори с техните предци, върху линията, която те продължават в съответния театър, или обратно – им се противопоставят. А знайно е, че това поколение продължава търсенията на европейската режисура от 60-те и 70-те години – школата на Тадеош Контор, Йежи Гротовски, Анджей Вайда, Леон Даниел, Любен Гройс и др.
Получава се един парадокс. Анализите на творчеството на известните имена предоставят не само разгъната информация за тяхната режисура, но всички заедно те изграждат представа за развитието на театъра в съответните страни, за националната му специфика, близките и различните проблеми, които вълнуват неговите най-представителни творци. Така че тази книга може да се определи и като респектираща панорама на източноевропейския театър през последните тридесет години.
Отдавна, специално в България, не се пишат портрети на артисти и режисьори – един забравен критически жанр. Срещата ми с този сборник ми върна аромата от въздействието на добре написания творчески портрет, в който „на длан“ ти се дава обликът на един театрален творец: влизаш в неговата творческа лаборатория, съпоставяш го в общия контекст на развитие на съвременно театрално изкуство.
Този сборник е един много прецизен и обемист труд на цял екип от театрални специалисти, начело с двамата съставители и редактори.
Калина Стефанова е известен наш театрален критик и театровед, която отдавна се занимава с анализиране на проблемите на световния театър. Има издадени 15 книги върху тази тематика, като много от тях са писани и преведени на различни езици. Сред тях са „Бродуей – хитове и провали“, „Източният театър след Желязната завеса“, „На театър по света“ „Още театър, още свят“ и т.н. Тя е съставител на първото представяне на българския театър на английски „Съвременен български театър“, както и на първата антология на китайската съвременна драма на български език, и на първата антология на източноевропейска драма в Китай. В периода 2001-2006 г. е вицепрезидент на Международната асоциация на театралните критици, а в периода 2006 – 2010 е неин директор на Симпозиумите. Изнасяла е лекции в много страни – от Южна Африка до Япония, а през 2016 г. е удостоена със званието „Изтъкнат гостуващ професор“ на Уханския университет, Китай. Автор е на две художествени книги, издадени в девет страни, едната от които е с три издания на китайски език. От дълги години е преподавател в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“.
Проф. д-р Марвин Карлсън е изследовател в областта на театъра, драматургията и пърформанса. Носител е на престижното звание „Изтъкнат професор“ по театър, сравнително литературознание и близкоизточни науки към Центъра за висше образование на Градския университет на Ню Йорк. Почетен доктор на Атинския Университет. Носител на много престижни награди в областта на театралната наука и литературата, сред които наградата „Джордж Дж. Нейтън“ за театрална критика и наградата Calloway за писмено творчество в областта на театъра. През 2022 г. е избран за член на Американската Академия на изкуствата и науките. В Шанхайската театрална академия има център на негово име. Автор е на 23 книги, преведени на 17 езика. Сред тях са „Теории на театъра“ (1993), „Места на представление“ (1989) и „Представлението: Критично въведение“ (1996), „10000 нощи: акценти от 50 години ходене на театър „(Мичиган, 2017). Най-новата му книга е „10 000 нощи: спомени за театъра преди чумата: 2011-2019“.
Издадена през 2021 г. от престижното международно издателство Палгрейв Масмилън на английски език, книгата е посрещната много добре от театралната общност по света. Намира се в библиотеки от Нова Зеландия до Канада. Рецензирана е в много престижни театрални и литературни издания. През 2023 г. е издадена на испански, а през 2024 и на китайски език.
Преводът на български от английския оригинал е направен от театралните критици – Анелия Янева – Кулекова и д-р Аглика Иванова – Олтеан. Редакцията на български език е на проф. д-р Калина Стефанова.
В заключение и накратко: театралният сборник „20 режисьори –първопроходци от Източна Европа“ представлява значимо събитие в нашата театрална наука. Той е не само анализ на явленията в европейския театър през последните 30 години. Той тласка към размисли за мястото на съвременния български театър в контекста на европейския и световния театър.
––––––––––––––––––––––––––––––––-
КАЛИНА СТЕФАНОВА, МАРВИН КАРЛСЪН. 20 режисьори – първопроходци от Източна Европа. Изд. „Български бестселър. Национален музей на българската книга и полиграфия“. София, 2024.
