ЮЛИЙ ЙОРДАНОВ
КНИГА НА ДИМИТЪР МАРИНОВ Е ДОСТОЙНА ЗА КНИГАТА НА ГИНЕС
ЕПИСТОЛАРНАТА ВОЙНА ОКОЛО “ИСТОРИЯТА НА ГРАДА ЛОМ И ЛОМСКА ОКОЛИЯ”
СТАВА ПРИЧИНА ДА УДАРИ РЕКОРД ПРИ НАПИСВАНЕТО И ИЗДАВАНЕТО НА ТРУДА
Едва ли има по-дълго време писана книга от “Историята на града Лом и Ломска околия”. И дали не бихме могли да влезем с нея в книгата на Гинес, защото все пак това си е рекорд.
Според нейния автор Димитър Маринов “Историята на града Лом и Ломска околия” е започната през 1867 и е завършена през 1908 година. Впрочем тези четиридесет и една години са прекалено достатъчен период не само за написването, но и за изследването, което моят земляк прави в нея.
Още по-дълъг по времетраене е периодът на нейното издаване. Необходими са били цели 95 години, за да види бял свят тази сериозна книга, хвърляща светлина върху цялостния живот в Ломския край. И както пишат издателите от книгоиздателството “Изток-Запад”, “С настоящето си издание за първи път става достъпно за широката публика.” Защото досега тя е била ръкопис, съхраняван в Историческия музей в Лом и до него са имали възможността да се докоснат само ограничен кръг специалисти.
Прави им чест на тези родолюбци, че намериха средства, взеха от фонда на отдел “Нова история ХV-ХIХ век” на Историческия музей ръкописа и издадоха книгата.
Пак там се съхранява “Преписка, относително предлагането от Димитър (Митко) Маринов” на общината написаната от него книга “История на града Лом и Ломска околия” (географическо, историческо, стопанско и черковно-просветно описание с преглед на новите политически социални движения в този край), за закупуване, която е “начената” на 12 януари 1926 година.
Тогава Маринов написва първото си писмо до кмета на Ломската община: “Още през 1904 година съм написал “История на гр. Лом”. И тъй моето желание гр. Лом да има своя история през вековете до днес, сега се обръщам към Вас, г-н кмете, и към общинския съвет с общото заявление – да размислите как и по какъв начин, на съвета ли или на група граждани да се съюзят, но да бъде издаден тоя материал. Книгата ще бъде 30 и няколко печатни коли, с карта на някогашния град и две рисунки на първото Ломско училище.”
От преписката научаваме, че четиринадесет години преди това писмо лично Димитър Маринов предава ръкописа на тогавашните първенци на града Гоци Петров и Илия Щърбанов. С тяхно съдействие се определя сума от общината за откупуване на материала. И… толкоз. Тук-там намерихме изречение “но последвалите обаче две войни попречиха на всичко”.
Желанието на автора е безкрайно. Той дори е готов да се свика събрание на ломчани и “пред гражданството или пред градските съветници” да презентира написаната от него книга. Не остава безучастна и общинската управа, като излиза с предложение да създаде комисия, която след обстойно запознаване с ръкописа, да му определи възнаграждение. Маринов се съгласява, което личи от писмото му от 20 септември 1927 година.
За тази цел на 14 ноември, тъй като не е в града, пристига в Лом с “дневния влак”. Два дни по-късно на заседанието си Общинският съвет гласува да откупи ръкописа за 3000 лева, като задължава автора да направи наложителните корекции в него и го предаде, написан на машина.
През 1930 година синът на известния ломски чорбаджия Йончо Тончев, Тодор Йончев в писмото си до кмета от 14 април се нахвърля върху Маринов с обвинения, че е писал “Историята…”, използвайки я за “користни подбуждения”. По този начин той се противопоставя на откупуването на ръкописа, предлагайки сам да го издаде. Общинските съветници не обръщат внимание на частното мнение на Йончев.
Има ли истина в твърденията в това частно мнение? Та нали Йончев пише писмото си до ломския градоначалник, защото в “Историята…” Маринов засяга някои исторически факти, които не са никак лицеприятни за баща му.
А всъщност Димитър Маринов още в предговора си към книгата обстойно пояснява: “Сведенията и събитията, които са изложени в тоя мой труд са събирани лично от мен още от 1867 г., от стари сведущи лица, училищни и църковни епитропи, еснафски първомайстори и майстори, свещеници, кнезове и първенци селски и други живи още обществени дейци, а при това и от оцелелите записки и бележки, както и моите лични спомени, като съвременник и участник в много от събитията. Гледал съм доколко е могло да бъда обективен и пазил съм се от пристрастия. Моля за извинение наследниците на онези дейци, чиито “ грешки и грешни дела” е описал, че “тия дейци са работили и правили тия грешки в едни тъмни времена, които ни карат да бъдем милостиви съдници”.
В близо стостраничното си съчинение “Принос към Историята на гр. Лом”, което издава специално в отговор на Димитър Маринов, Тодор Йончев отбелязва: “Сложил съм вече под печат и наскоро ще излезат мои приноси за историята на гр. Лом, в които оповестявам исторически документи, които, понеже оригиналите се намират в мен, не могат да бъдат известни и на Д. Маринов, и следователно съобщенията по тия исторически събития по никакъв начин не могат да отговарят на историческата истина и ако тия исторически събития Д. Маринов ги описва в своята история, те ще бъдат подсолени с негови измислици и по негови чувства съчинени изложения, които не са за историята.”
В писмото си до кмета Трифон Илиев от 15 март 1930 година Йончев гневно заявява: “Господин кмете, за да се уверите какво изпратеното от мен до уважаемия Ломски градски общински съвет мнение не е писане от некаква си злозавист към Маринов, а е писано с преднамерение да предпази уважаемите съветници от упреци и то справедливи упреци, особено след като се похарчат не по-малко 20 000 лева за напечатването на откупените ръкописи Маринови, позволявам си да ви представа тук приложената изрезка от в. “Мир”, 10 април 1930 год. под надслов “Дарения на бълг. академия на науките.” С нея Йончев иска да каже, че сумата е голяма и е по-добре да бъде дадена дарение, както са постъпили според въпросната публикация шуменци.
Ето такива епистоларни битки са се водили навремето за издаването на “Историята…” на Димитър Маринов. Независимо от факта, че тя остава в ръкопис 95 години, мнозина историци и краеведи са я ползвали и цитирали в своите изследвания. Това показва, че е един полезен научен труд за Ломския край.