Книгата на Георги Ралчев „Лиляче и Врачанското землище в древността”  представиха в Института по тракология към Българска академия на науките в София. Историческите хроники обхващат периода от 28 000 г. преди Христа – 600 г. след Христа.

Животът в с.Лиляче започва преди 30 хил.години в пещерите Пешкето, Земна пещ и Говедарска дупка /северно от Божия мост/. Преминава през всички исторически епохи – от края на късния палеолит/старокаменната епоха/, палеолита/новокаменна епоха/, каменно-медната, бронзовата и желязната епоха. Развива се като трако-трибалски култов, религиозен и стопански център със светилища край Пешкето и Кадин вир. Когато римляните завладяват Трибалия, Лиляче преживява нов стопански и духовен разцвет. За това говорят откритите в землището на селото артефакти.

Районът на село Лиляче е богат и на природни забележителности, карстови образувания – скали, понори, пропасти и пещери, като най-заблежиттелните от тях са Пешкето и Божия мост. Целият спелеокомплекс- надземен и подземен е с дължина 12 км и е най-дългия и разнообразен в България.

Книгата съдържа 456  страници и е плод на  десетилетия исторически проувания. „ В продължение на дълги години събирах писмени и устни предания и легенди, които се губят в мрака на изминалите хилядолетия – казва авторът в своето въведение – Аз не написвам нова история, а само напомням това, което приблизително се е случвало в село Лиляче и неговите съседни селища в един период от 30 века. Надявам се, че настоящата история ще събуди във всеки жител на селото гордост и самочувствие, разбирайки каква роля е изиграло в древността село Лиляче и неговите обитатели”, казва в заключение Георги Ралчев.

Редактор на изданието е проф.Калин Порожанов – доктор на историческите науки, който представи книгата пред научната общност в БАН. Според него, книгата има голям принос в историческата наука, защото съдържа и неизвестни досега исторически факти.

Представянето на книгата уважиха проф.Ваня Лозанова – директор на Институт по тракология, проф. Валерия Фол, проф. Румяна Прешленова, проф. Светлана Янакиева, проф. Мая Василева от НБУ, членове на Института по Балканистика.

Присъстваха и представители на Съюза на българските писатели, сред които Янаки Зибилянов, проф.Румен Стоянов и др., както и директорът на Издателство „Хистореон” Димитър Димитров.