Катя Кремзер дели живота и творчеството си между две държави – България и Австрия. Тя е инженер и магистър по електроника, и магистър по бизнес администрация. Съчетава професионалния си път с призванията по рождение – поезията и музиката. Автор е на пет стихосбирки: „Среднощно ноктюрно“2014, „Обичам те, любов“ 2015, „Пясъчна роза“ 2017 г. и „Дланите на Господ“, 2023, „Точка на доверие“, 2025.
Последните три книги са издадени от Издателска къща „Персей“. Редакцията на последните три книги и послесловът са на д-р Анжела Димчева, а художник на кориците и илюстрациите е д-р Райна Дамяни – художник, журналист и арт-експерт.
Стихове на Катя Кремзер са включени в много антологии на български език: „Антология на българите в чужбина“-2017, „Българското слово на литературния глобус“-2018, „Български автори по света“-2019, „Любослов“ (Чикаго) 2022, но също и сръбски, украински, турски и други езици.
Участия и награди:
Фестивал „Българска душа на Святата Земя“ – 2018, 2019; Конкурс за поезия „Небесни меридиани“ – I награда за поезия, 2018; Конкурс за поезия „В полите на Витоша“ – Специална награда на СБП, 2018; Грамота от Министерството на културата За принос в разпространението на българската култура по света, 2018. „Автор на годината“, Виена, 2022; Конкурс за поезия „Изящното перо“ – I награда за поезия, организиран от Лига на българските писатели в САЩ и по света, 2024; Почетна грамота от Съюза на българските писатели за „Принос в съвременната литература“ по случай 24 май 2024 година.
Член е на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти и на Асоциацията на софийските писатели.
ПОРТРЕТ НА ЛЯТОТО
Портрета на лятото виждам
примамливо, ярко и ясно.
През нивите пътят извива
сред хиляди златни нюанси.
Обрамчен от сухи стърнища –
отгоре кобалтово синьо.
Повежда към вечер безкрайна
и ляно ухаещо вино.
Светулки и приказни звуци
в среднощния танц ни приканват.
Мечтание в бляскави ритми
загадъчно сипе луната.
Послания тихо нашепва,
протяга пътека незрима
и, който ги чува, ще трепне –
избухва копнежът карминен.
През тази притихнала гледка
е пътят пулсираща вена.
Събрал е звездите във шепа
и кани по малко да вземем.
Портрета на нашето лято
дали ще довършим красиво?
Последния щрих ти оставям
от тази картина на живо.
С ЦЕЛУВКА ЗА НАЧАЛО
Каква магия… Тлее нощ и ден
жаравата от чувства и не гасне,
една искра от допир и сме в плен,
завихрени в стихията от страсти…
Копнея за целувка под дъжда,
запазила диханието на юли,
когато цялото небе над нас
се притаява в още топли дюни…
Една целувка – дълга като грях,
олтар от свещи палят ни звездите.
Морето тъмно, кипнало от страст,
разбива се на пяна и притихва…
Изтрива всичко – мисъл, думи, вик,
препускащото време е замряло…
От нула почва бавно да брои
с Божествена целувка за начало…
ТАЙНА
До мораво пред мен денят изтлява,
без думи ще рисувам, без ръце,
прошепнатата обич без тъгата
минорните нюанси да вплете…
Сподавен вик, следа
от хорски хули,
безкрайно ли да бягам, накъде?
Дъждът е песен, твоят глас среднощен
и топлото загрижено небе…
Една звезда сълза отрони тихо,
пожертва се, преди да изгори,
с моливчето на Бог да си запише
надежда, скрита в ярките следи…
Това послание поне е тайно –
там хорските очи не го четат…
Луната днес потъна, да не вижда,
сега ме прегърни… звездите спят…
ПОЛУНОЩ
Обърканост… и движещи се пясъци…
Самотни чаши – белег на разпада.
Небрежно са отминати въпросите
и всеки тайно в мислите си бяга…
Отчаян опит в доза безразличие
заглъхва бързо и се утаява…
Към дъното потъват и мечтите ни,
със своята невинност се прощават…
Притихнали изглеждат само лодките,
с позната песен някой се сбогува…
Потрепват светлинки, не са очите ти,
навярно вече спят и ме сънуват…
Умората надвива и цикадите,
внезапен хлад напомня, че е време
на люлката затоплена в ръцете ти
душа да скрия, ти да я приемеш…
АВГУСТ
Кой казва, че лятото свършва през август?
То е зряло, като прасковен сок.
още вярвам, че тъкмо започва,
още дава на надеждите срок…
Нощен фар пак примигва в зелено
и огрява спокойни води,
днес морето е тихо, лазурно –
няма помен от бурните дни…
Сякаш малка зелена усмивка
ми повтаря – свободна бъди,
продължавай, не спирай пред нищо,
код зелен имат всички мечти!
Знам, че лятото почва от август,
само трябва да вярваш в това!
Виж как слънцето дните ни жари
и ни гони към морския бряг…
То попива от нашата радост
и обгръща света с топлина.
Има време до тъжната есен
ми повтаря и нощният фар…
Колко малко наистина трябва –
шепа пясък и морска вълна,
а зеленият нощен семафор
път ни дава към всичко това…
Просто вярвай, моят Бог е зората –
всеки ден ражда приказен дар,
песъчинка оставя в ръката,
с нея ти си безмерно богат…
РАКОВИНА
Ти знаеш, че дяволски силно привличаш.
Едва слабостта си от тебе прикривам.
А после съм много далечна и тиха.
Похлупвам сърцето подобно на мида.
Копнежите тлеят в една раковина,
така че да чуваш, когато си близо.
Когато поискаш кристалния шепот
на моите мисли до теб да достигне.
Вземи я в ръцете, послушай морето,
потайните песни за теб ще изпее.
Любови, картини от моето детство,
неказани думи отекват във нея.
Не бързай да тръгваш, послушай прибоя.
Накрая е скрита последната сричка.
От раче живяло, една песъчинка,
запомнила ДА, и сега те обичам…
ПОЗЛАТА
В едно потайно кътче на душата
събирам синьо, слънчево море.
Водата трепка, леко набраздена,
блещукат в нея камъчета две.
Играят си с лъчите неуморно,
посягам с пръсти да ги събера.
Но хващат ли се мисли илюзорни?
За гледане е тази красота!
Вълните, сякаш нежно те докосват,
с милувки ме изпращат до брега.
И аз ги галя, искам да ме помнят,
но не издавам своята тъга.
А вятърът е ласкаво притихнал,
скалите шепнат тихо, остани…
Но, всички знаем, времето изтича,
така са кратки хубавите дни….
Очите ми премрежват синевата,
а слънцето, с последните лъчи,
рисува спомен, истинска позлата…
Соления привкус на две сълзи…
ИЗПИТАНИЕ
Аз нямам сили да се смея,
но имам време да тъжа…
Какво са искали от мене
и колко пъти го греша?
Притискам шарено мънисто –
палитра на една съдба,
от страх съвсем да не загубя
на спомените си цвета…
Не забелязах, че до него,
нанизал друго беше Бог,
кристално ново и лъчисто –
да се променяш няма срок…
Така подканящо безцветно,
че сякаш с четка във ръка,
да си припомня и потърся
кога щастлива съм била…
Едва ли ще е много трудно –
след толкова лета и мрак
представям си,
че с теб танцувам –
това е памет на кръвта…
Извиква знойно, дълго лято
от топли вечери и смях –
подобно на кристална топка –
и благославям, че не спя…
Една картина с боси стъпки
по пясък, миди и скали,
в която влизаш много тихо
и всяка клетка в мен трепти…
А вечерта не го прикрива
и сякаш грешно ли разбра,
ухае вън една смокиня
с упойващ, сладък аромат..
Усещам го и с гръб към тебе,
и със затворени очи…
Такова щастие ни трябва…
дано си го разбрал и ти…
ОБЩУВАНЕ
как мечтано се стапям
в безбрежното синьо,
знам, че просто е дар
и се взирам в захлас…
и защо всеки ден
обичта не ни стига
да си кажем най-важните
думи за нас…
затова е морето,
да се вслушваме в него,
в своя дъх хармоничен
крие целия свят…
няма кой да я чуе
тази мъдрост небесна,
ако в мислите виждаш
само пищен обяд…
всеки миг е покана,
на брега се пробуждаш
и поемаш спонтанно
своя дъх свобода…
за пореден път сам,
все от нещо прокуден,
тук отново си в къщи
и преди и сега
всъщност своето бягство,
всеки сам си избира,
няма никой виновен
и не чувствам вина…
не очаквам добро,
нито да ме разбират,
като брат е морето
или нежна сестра…
необхватна безбрежност,
синкав мрак с тиха песен,
вятър стихва в тревите
с пресушени сълзи…
тук е място за срещи,
за поредната с него,
то поне има думи,
с него не си мълчим…
ВЗАИМНОСТ
вълните не са сини, а са бели,
заливат своя бряг със снежна пяна,
измнали бзбройни километри
за щастието миг да го погалят…
това мечтае бързайки вълната –
брега да стигне и да го залее…
със цялата си мощ и нежността си,
да го заглади, с него да се слее…
не се учудвайте къде ли бързат,
понякога са тихи и протяжни…
брега да стигнат и да го прегърнат
и шепа миди спомен да оставят…
сега разбирам, всеки бряг щастлив е,
докосването среща и приема,
но с тях се слива, топлина им връща,
отнасят я вълните споделено…
в безкраен ритъм всичко се повтаря,
вълните бели гонят се пенливо,
но кой отдава и какво приема
е всъщност тайна, казва се взаимност…