Георги Н. НИКОЛОВ
Снежана Галчева е отдавна утвърдена поетеса, в чиито стихове грее слънчева палитра от чувства, философска вглъбеност и обич към съвременника. Не на последно място тя е и радетел за човешка хармония през призмата на културното възвисяване и активното творческо сътрудничество. В новата си книга – „Като цвете в скалата – литературен обзор“, този процес продължава чрез сполучливо избрани жанрове и събеседници. Част от които са сред нас, а образите на други светят върху далечния хоризонт на годините. Сборникът е изграден от три взаимно допълващи се части, всяка от които може да съществува и самостоятелно: „В десет въпроса“, „Творци на нашето съвремие“, „Да се върнем назад във времето“. Интервютата, включени в първата част, са правени с писатели и поети, част от които живеят у нас, а други са „пръснати“ по света, или дълго са пребивавали някъде далече. Какво е общото в тях? Между създаваното от Малинка Цветкова, Петя Хараланова, Слава Костадинова, Денчо Владимиров, Павлина Стаменова, Красимира Байлс, Таня Мезева, Васил Славов и т.н. Привидно те са много различни помежду си, всеки с индивидуален творчески натюрел, тематични предпочитания и словесен изказ. Но в десетте въпроса от интервютата с всеки един Снежана Галчева умело разтваря двери към художествената им лаборатория. Дава ни ключ към светогледа им за обществото днес и в частност – за отделната личност. Понякога ясно различима сред сивата тълпа, а нерядко – и сляла се в нейната странна енигматичност. Но винаги носеща в дълбините на съзнанието и душевността си вулкан от чувства, щения, стремления. Подчинени на идеи и размисли защо всъщност сме родени. Какво очакваме от света и какво можем ние да му дадем в неспирното надграждане към бъдещи епохи. Въпросите не се повтарят, а събеседниците с желание споделят радости и недоволства, критериите си за достойно съществуване и смисъла на творческата орис.
И в „Творци от нашето съвремие“ авторите са много и различни: Крася Титянова, Ивайло Балабанов, Здравка Евтимова, Ангелина Дичева, Бойко Беленски, Калина Томова, Гълъбина Митева… Майстори на перото в областта на историческото четиво и родовите корени, на съвремието, изтъкано от надежди и съмнения, на лични копнения и несбъднати мечти, на докоснати с върха на перото идеали и любовен трепет. Галерията им е колкото разнолика, толкова и сплотена. Защото създаваното от тях не се подчинява на условности, тематични ограничения и щампи. Трудно е да се посочат централните теми в творчеството на подбраните във втората част на книгата автори, защото всички те са значими. Самите автори пък са търсещи натури, благословени от провидението да не намират покой и свършек на изписаните страници. На идеите да представят света и отделно – Родината такива, каквито са и такива, каквито могат да бъдат. Всеки текст в „Творци от нашето съвремие“ е своеобразна снимка на одухотворената личност, устремена да руши старите представи за личностното „аз“. Все още оковавано в непотребни стереотипи с каква цел крачим по гръдта на Земята. Като нейни чеда трябва ли и как да преобразим мисленето на хората около нас, а и нас самите, вгледани в броеницата от отредените ни години. С какво можем да сме полезни чрез магията на художественото слово – понякога напомнящо радостната песен на пролетния дъжд, а нерядко – рева на яростна буря, разбиваща всички прегради пред първичната си мощ. И естествено: каква е ролята на твореца в социално-политическите процеси. По етажите на гражданската пирамида, често обект на трусове и нечакани промени. Трябва ли и в модерното ни ХХI-во столетие да бъде най-отпред на протестните барикади, или да изчака гнева на масите тихо и на спокойствие в уютния кабинет. Наблюдаващ какво става на улицата иззад пердето, пък после… ще видим. Съвременните творци от тази втора част също търсят житейски истини. Вписват се, или не се вписват в техния кодекс, но винаги продължават напред в търсенията си, защото са неспокойни характери…
Има творци, които могат да бъдат забравени и такива, които не трябва да избледняват в епохите и техните нови духовни критерии. Именно тях припомня Снежана Галчева в „Да се върнем назад във времето“ – трета част от новата й книга. В нея място намират, без да спазваме реда в сборника, Стоян Михайловски, Фани Попова-Мутафова, Елена Мутева, Яна Язова, Кирил Христов, Анна Карима, Добри Немиров, Евгения Марс, Санда Йовчева, Мара Белчева, Николай Лилиев. Живели в различно време, вече доста поотдалечено от нашето. Но все така оставащи си българи и майстори на писаното слово. С какво право ги забравяме? Защо? Човекът е така устроен, че може периодично да изличава от ума си важни някога неща, превърнали се по-късно в памет. Памет има и литературата, особено в нашата. В нея с пълни гърди дишат цветовете на историческата дъга, която някога е била съвремие. Звучат акордите на симфония, в която националната гордост е издигната на неподозирани, напълно заслужени висоти. Историята, в т.ч. и литературната, е в основата на патриотичния български постамент, който не може да бъде разрушен. И връщайки се назад във времето ние откриваме все нови и нови имена и творби, които да взидаме в гръдта му, за да пребъдат в думи и дело знаците на светите братя Кирил и Методий. А с тях разбира се и нашата родина – България.
Много още може да се говори за книгата на Снежана „Цвете в скалата“. Но преразказът е едно, прочитът – нещо съвсем друго. И прочетена, тя ни прави някак по-зрели, добри и мъдри. Ставаме приятели с авторите, намерили място в нея, където и да са сега – у нас, или по широкия свят. Важното е корените на цветето да стават все по-жизнени и здрави, ние пък – запознавайки се със словото на Снежана Галчева – все по-мислещи странници в аналите на българската литература.