КАТО МИРАЖ, КАТО СТИХИЯ

Иван ЕСЕНСКИ

 

С тази творба Благовеста Касабова изплаща един тежък дълг на нашето литературознание към Фани Попова-Мутафова. Заглавието „Наказание без престъпление” би звучало като пряка инверсия на Достоевски, ако не изразяваше една сурова истина за обществените нрави у нас в столетието, последвало Освобождението. Разнопосочни политически ветрове са прекосявали нашата земя, но съдбоносните им капризи с особена сила се разразяват през миналия век. Първата му половина бележи крушението на националния ни идеал – обединението на насилствено разпокъсаната България не се осъществява, партийните боричкания не стихват въпреки националните катастрофи, политическите стълкновения са ежедневие и след Втората световна война върху народа ни се стоварват нови щети и контрибуции, а в страната се установява диктатура от съветски тип. Една от първите нейни жертви е Фани Попова-Мутафова, която Кирил Христов нарича „шеметен връх в българската литература”.

Благовеста Касабова е събрала ярка мозайка от случки, събития, биографични елементи, писма и факти, както и становища и отзиви за творбите на писателката от Асен Златаров, Димитър Щишманов, Владимир Василев и други изтъкнати нейни съвременници. Написана с характерния благозвучен и увлекателен сказ на авторката, този хетерогенен монолит представя Фани Попова-Мутафова в светлината на един цялостен портрет с пълната му триизмеримост и колорит. Касабова се спира на живота ѝ в Италия, на премълчавания студентски период със съпруга ѝ Чавдар Мутафов в Мюнхен, където тя учи пиано в консерваторията; прави стегнат разбор на първата ѝ книга с разкази, издадена  през 1927 г., на нейните етични и естетически възгледи; на колосалния ѝ проучвателски труд… Със своята знаменита сага за Асеневци Фани Попова-Мутафова възражда великата Вазова традиция и издига художествената ни книжнина на неподозирани висоти. За пръв път с такава сила историческият роман се налага в нашата словесна култура и става  мерило за съвременност и родолюбие.

Подложена на ограничения и преследване след 9. ХI. 1944 г., Фани Попова-Мутафова десетилетия стоеше в сумрака на двойнствените оценки и квалификации и макар това изгнание да е прекратено, все още нейния живот и творчество очакват своите изследователи и тълкуватели.

Благовеста Касабова – признат майстор на херменевтичния анализ, автор на такива ярки книги-портрети като тези за Мара Белчева и Баба Тонка Обретенова, се е справила блестящо с трудната задача. С точен и ясен хронологичен рисунък тя е превърнала документалната канава в дълбок и проникновен коментар на близкото минало. Същевременно книгата ѝ е страстна защита на едно забележително творчество – дело на сложния и драматичен талант на Фани Попова-Мутафова – непомръкващо име в пантеона на българското Високо Слово.

Един коментар към публикацията “КАТО МИРАЖ, КАТО СТИХИЯ

  1. И преди по времето на социализма,а и сега не спирам да се учудвам на един факт от историята с Асеневци,който го има и в проучванията на Ф.Попова и в единия от романите от четирилогията й—по—скоро на абсолютното му пренебрегване и даже не споменаване,а именно ,че по майчина линия те Асеневци са от руски произход,майка им е от рода рюриковичи.Като това се доказва по категоричен начин и с факта,че при Йоан Асен ll България е империя на три морета и е един връх в развитието на страната през средневековието—сплавта между български царски род,тъй като пък по бащина линия Асеневци са потомци на Самуил,също е доказано и клон от руски царски род,дава получилия се върховен резултат.И за това ни дума от никъде—историци,критици,да не говорим за държавници,което е силно странно ,защото е нещо достойно за гордост и изтъкване в историята българска.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Previous post ЛЮДМИЛА КАЛОЯНОВА /Биография + стихове
Next post Вестник „Словото днес“, бр. 25, 2020