КАРЕН АЛЕКСАНЯН: ИСКАМ ДА НАПРАВЯ „АЛЕЯ НА ПИСАТЕЛИТЕ“

Карен Алексанян:

 Искам да направя „Алея на писателите“, в която ще има бюстове на творци от различни народности и религии, творящи на кирилица

В навечерието на 1 ноември – ДЕНЯТ НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ искам да ви срещна с един арменец, който се оказа дълбок почитател на делото на двамата просветители и в знак на преклонение пред тях е съградил „Двор на кирилицата” в древната българска столица Плиска. Наистина има над какво да се замислим!

„Плиска е родината на кирилицата и е редно тук да има неин паметник. Тя е тръгнала оттук, обиколила е целия свят и най-сетне намери покоя си. Идеята е всички православни християни да могат да идват на поклонения в Плиска“ – казва Карен Алексанян – автор на идеята за съграждането на този прекрасен кът на българщината.

За себе си Карен казва, че е арменец, родом от Ереван. Дошъл преди 20 лета в България случайно и само за една седмица, а останал тук и създал дом и две деца. Занимава се с бизнес, но основната му дейност вече е здраво свързана с „Двора на кирилицата”. В него се издигат българското А,Б и паметниците на цар Борис І Покръстител и на св. св. Кирил и Методий. Наскоро беше осветен и 12-метров кръст, който се въздига над фигурите на двамата братя просветители. Фигурите изваял Бехчет Данаджъ.

„Дворът на кирилицата” набира все по-голяма популярност и хора от България и от чужбина вече са го включили в своята дестинация по стъпките на българската история. Все повече детски гласчета огласят пространството, където са въздигнати буквите на азбуката ни и фигурите на най-важните личности от нашето богато минало.

За това защо точно един арменец, дошъл отдалеч, се е захванал с това благородно дело разказва авторът на идеята Карен Алексанян.

– Най-напред – кой сте вие, Карен Алексанян? Откога е интересът и връзката ви с България и с какво ви привлече тя?

– Обикновен човек съм. Дойдох в България през 1993 г. за една седмица и ето ме, че съм тук и до днес. Като бизнесмен, който е воден не само от делови интереси…

– Кога се запознахте с кирилицата? Знам, че в уникалното хранилище на древни ръкописи Матенадаран в Ереван има и старобългарски ръкописни книги. Арменската азбука пък е най-древната, запазена до днес. Виждате ли някаква близост в историческата съдба на двата народа, включително в културата и писмеността? Това ли ви привлече?

Майка ми беше учителка по руски език и литература и ме научи на кирилица още когато бях на 6 години. В столицата на Армения се намира уникалното хранилище за древни ръкописи  МАТЕНАДАРАН. Много историци от различни народности откриват ценни сведения за своята история от древни арменски летописци и историци.

Арменската азбука е създадена през 405г. от св. Месроп Маштоц и св. Саак Партев – патриарх на всички арменци по времето на цар Врамшапух. Общото между двете азбуки – кирилицата и арменската, е, че и двете са създадени от светци. Доколкото ми е известно, в света няма други азбуки, създадени от светци. Първата е арменската, а втората – глаголицата, по-сетне кирилицата.

– Какво научихте за светите братята Кирил и Методий и тяхното дело? Какво ви впечатли най-силно?

– С удивление разбрах, че делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици не се изучава задълбочено в училищата, нито в университетите. Мисля, че всички българи трябва да се гордеят със своите първоучители и с писмеността си.  Може би това ме подтикна да се заинтересувам по-задълбочено от тази тема, тя ме привлече, защото е много поучителна и интересна. Колкото умни и самоотвержени, толкова и смели са били двамата братя и техните ученици. Тогава за първи път разбрах голямата ролята на св. цар Борис I Покръстител Български в създаването, налагането и признаването на новата писменост. Научих, че кирилицата е приета в Плиска като официална българска азбука. Изненадах се, че за мнозина тези важни подробности са неизвестни, а те са заслужен повод за гордост на българския народ.

– Как ви хрумна идеята да съградите Двор на Кирилицата? Не е ли странно арменец да съгражда паметник на българското А,Б?

– През 2008 г. в Армения видях направена арменската азбука от скулптурни букви. Тогава се замислих, че никъде не съм чувал и виждал да има паметник на кирилицата. Проверих – няма и няма!

Реших да съградя „Дворът на Кирилицата” в Плиска, а не някъде другаде, тъй като България е родина на кирилицата. Тя е тръгнала оттук, обиколила е света и е станала родна азбука на много народи от различни вероизповедания. За да се помни къде е създадена свещената азбука. „Дворът на Кирилицата” е съграден в Плиска и въз основа на съвременна българска азбука. По думите на поетесата Елка Няголова, това е „каменният паспорт” на българина.

Ще съм горд и ще се радвам той да стане място на поклонение на всички представители на народи, които творят на кирилицата, и да напомня на българина, че и „ний сме дали нещо на  светът и на вси славяни книги да четат”.

– Защо пожелахте буквите да бъдат изработени в Армения, от прочутите туфи, с които е покрит цял Ереван? Как практически се въплъти тази чудесна идея и кои работиха по нея?

– Реших буквите да бъдат изработени в Армения от арменски каменоделци, защото те са най-добрите в света. Свързах се с Рубен Налбандян, човекът, изработил арменските букви, и му възложих да изработи ръчно всички букви от кирилицата, което той прие много отговорно и присърце. Зарадва се, че е избран от Господ да пресъздаде от вечния камък две свещени азбуки. Когато отидох в Армения да осигуря транспортирането на буквите, срещнах много голямо разбиране и въодушевление от всички приятели и познати. Те предложиха безкористно помощта си. Подготовката, опаковането, разрешителните, износа и превоза на буквите с два тира от Армения, всичко това беше свързано с много трудности и разрешения от няколко министерства. Приятелите ми с готовност и безкористно разрешиха всичките проблеми и докараха двата тира до България.

Поканих Рубен в България на място в Двора, да подреди буквите. Срещу входа по мое желание е изписана думата „Плиска”, а всички букви са разпръснати произволно в Двора. Посетителят внимателно трябва да се вгледа във високите повече от 2 метра букви, защото във всяка една от тях са вплетени древни символи и знаци. Например буквата „А“ е началото на човешката история, започваща с приказката за Адам и Ева в райската градина, продължила с тяхното грехопадение и многолетните опити на техните наследници за изкупление на греха.

 

–  Комплексът включва не само буквите – какво има още? Какво символизира, как се осъществи? Тук намери място и паметникът на цар Борис І Покръстител…

– В „Двора на Кирилицата“ има още параклис на цар Борис I и барче със сувенири. Фигурите на св. св. Кирил и Методий и цар Борис І са изработени в Шумен от скулптора Бехчет Данаджъ. Има картинна галерия, в която чрез художествени произведения на български художници е разказана история на създаването на кирилицата и покръстването на българите.

Какво символизират и как се осъществи замисълът?

По сведения, достигнали до нас от житието на св. Климент, от Теофилакт Охридски, цар Борис приема в Плиска най-близките ученици на светите братя Кирил и Методий – Климент, Наум и Ангеларий – „Понеже те жадували за България, а той копнеел за такива учени мъже”. При пристигането им в столицата, цар Борис І настанява Климент и Наум в дома на боил Есхач, а Ангеларий при другия си доверен боил Чеслав. Известно време царят пазел в тайна пребиваването в Плиска и преносителите на глаголицата „докато приготвим напълно това, което трябва да направим”. Но самият той бил обхванат от силно желание „всеки ден да разговаря с тях“.

Именно под въздействието на прочетеното в житието, аз видях във въображението си дома на Есхач, където Климент, Наум и Ангеларий преработили глаголицата в кирилица, съобщили радостната новина на цар Борис І и го поканили да му я покажат. Представих си царя, седнал на трон в единия край на двора, а пред него – буквите, наредени като войници на църковно-славянската писменост. Срещу фигурата на Борис, в далечината пред западния зид, виждах голям кръст, а пред него като бели видения – образите на св. Кирил и св. Методий. Книгата в ръцете им беше изписана на глаголица, но погледите им благославяха новите кирилски букви.

Така се роди идеята за изграждането на Двора на кирилицата. За съжаление, не е известно къде точно са били домовете на боилите, в които са творили Кирило-Методиевите ученици. Може би Господ ме доведе и ми показа мястото, където са благословени буквите. Няма как да разберем как точно е било, остава само да се надяваме и да мечтаем, че е така.

– Сега, когато вече е открит, имате ли впечатления какъв е интересът към „Двора на кирилицата” и целия комплекс, особено на младите?

– След вече една година от създаването на „Двора на кирилицата”, той се превърна в културно-исторически и духовен център, в който се провеждат най-различни културни и патриотични мероприятия. През него са преминали десетки хиляди посетители (деца, ученици, възрастни и пенсионери), това е привлекателно място за всеки, без оглед на възрастта му.

– С това приключи ли вашият замисъл? Какво можете да добавите още?

– Искам да направя „Алея на писателите“, в която ще има бюстове на творци от различни народности и религии, творящи на кирилица.

А над комплекса вече бди и 12-метров кръст. Като благослов за едно изключително човеколюбиво и благородно дело, каквото е Кирило-Методиевото.

 

Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 

karen10_29583 karen4_29577 karen3_29576 karen2_29575

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post И ВСИЧКО ПАК Е ВЕЧНО
Next post В ДОМА НА НА ЛЮБОВТА