ТАЗИ ЛЮБОВ
Тази любов, точно тази, с която се раждаме
и пренасяме с нежност и трепет
по ръба на годините;
тази същата, заради която изплакваме
океани сълзи, щом усетим,
че тя от нас си отива;
тази любов, за която рушим бариерите,
изградени в защита на наивни
недораснали чувства;
тази лудата, сменила лика ни със себе си,
изрисувала с пламенна четка
всяка празна пролука –
тя прегръща ни със страстта на безкрая вселенски;
боготвори ни като частици от духа на Всевишния;
въздига ни, без значение на сторени грешки,
и разгаря искрите в живота ни –
чрез всяко обичане!
ЩЕ ТЕ СЪНУВАМ…
Ще те сънувам под небето в полумрака.
Ще те рисувам с дързостта на звезден принц.
В очите ти ще сложа сърпа на луната –
когато ме погледнеш да ме разтопиш.
И под нозете ти като килим вълшебен
ще се разлея, омагьосан от любов.
Да те попивам и да бъда част от тебе –
една мечта, родена в тази тиха нощ…
БЯХ…
Бях необятност
в морската стихия.
Бях бяла пръска
в гребен на вълна.
Бях песъчинка
в крехка раковина.
Бях нежен бисер
в мъничка сълза.
Бях цяла вечност
в капчица вградена.
Бях светлина
в космическия мрак.
Бях влюбен полъх
в тайнствена вселена.
Но в мислите си
само твоя бях!
АЗ СЪМ…
Аз съм добрата невинна роса,
сълзата, попила в тревата самотна…
Аз съм безмълвната горска бреза,
прегънала клони от тъга и умора.
Аз съм на вятъра тихият стон,
вмъкнал се тайнствено в нощната пазва.
Аз съм далечния зъзнещ прибой,
в който разбива се морската пяна.
Аз съм детето на светли мечти,
плачещо тихо на твоето рамо,
което те моли: “Ела ме вземи,
защото е страшно и сънувам кошмари”.
Аз съм усмивката в твоите очи.
Щастливият полъх на утринна ласка.
Аз съм жената, която стои
до тебе и вярва, че има и щастие…
ЩЕ БЪДА…
Ще бъда цвят,
отронил лист в душата ти.
Ще бъда шепот
в утрото ти тихо.
Ще бъда дъх,
стопяващ самотата ти.
Ще бъда музата ти
в стих лиричен.
Едно ще бъда
с дирята на птицата.
С листата на дървото
ще ти шепна.
На пламъка ще светя
във искрицата.
Ще бъда с теб,
докато съм потребна!