ХОРИЗОНТИ
Вървя по затворени улици
с надежда да намеря пролука –
вид изход, макар и прозоречен…
Мога да се измъкна чрез чудо.
Вървя и провиждам из бъдното.
А то е тъй различно от днеска.
Широки и светли са друмите,
магистрали към пътища звездни.
И хората, някак запалени
от мощни космични енергии,
понесли таланта си в дланите,
изваждат доброто от себе си.
Но питам се днес в криволиците,
които преграждат живота ми,
кое ни задържа в различие
от същинските, будните хора.
Защо не отвържем талантите,
приспани дълбоко в сърцата ни
и чрез творчество път да направим
за мечтите, чужди на граници.
Вървя по затворени улици…
Но чрез мисъл градя хоризонти,
из които животът танцува
и с човека е в пълна синхронност.
МЕЧТАТА ЩЕ НИ СЛЕЕ
Мога още да обичам,
в хоризонта да потъвам,
над вълните да се вричам
с мисъл да те изрисувам.
Нека вятърът ме гали,
ласките му да усещам…
Мога да си те представям,
романтично да изглеждам.
Прегърни ме… Целуни ме…
Обещай ми цяла вечност…
В миг-видение грабни ме,
приюти ме във сърцето.
Знам, мечтата ще ни слее
в образ сънен, нереален.
А морето ще люлее
стъпките ни в свойте пазви.
Думите ти чувам в мрака,
украсени от вълните.
Бризът леко ги понася
и попива ги всемирът.
А звездите от небето
път чертаят към безкрая –
да ни срещнат там. И в него
себе си да разпознаем.
Докосни ме… Отведи ме…
Обречи ме на морето…
И в прегръдка приюти ме.
С поглед ме изпий копнежен.
Притаени да се скрием
на вълните във душата.
Своя книга да напишем
с азбуката на водата.
В любовта да се открием,
оживели чрез мечтата.
ПОЕТИТЕ
Поетите са…
нежните цветя, споделящи душите си
дори с бездушните,
дори с убийците на идеали.
Поетите са…
дръзки фантазьори, наивно осмелили се
да си мечтаят за любов,
да я рисуват, да я подаряват.
Поетите са…
ангелско крило, повдигащо пропадналия,
почистващо от мрак душата му,
изгубена в безброй съблазни.
Поетите са…
недоубитата все още светлина,
проблясваща в остатъците от разумност
в този днешен свят, висящ на прага си.
Поетите са…
ангелите, бродещи в съня на спящите,
с надежда очите им да срещнат будни,
за да открият в себе си Създателя!
И да го пробудят…
Поетите… Пазете ги! Докато тука са…
ЦЕЛУВАЙ ПРОЛЕТНО…
Кога последно си целувал пролетно?
Кога последно си прегръщал вятъра?
А слънцето кога погали с поглед… за последно?
Искаш ли да се набягваш с пролетта?
Вземи ръката ѝ и я пусни в душата си!
Днес тя е тук, нахлупила красива шапка,
окичена с цветя уханни и покрита с огнени надежди…
Свирукай си, усмивка нека по лицето ти играе,
когато пролетта лудува из косите ти,
когато тича с теб по пясъците мокри
и пръска по лицето ти вълшебни капки от морето будно!
Бъди веднъж това, което си – бездомника,
разчупил всичките окови на матрицата,
побрал в сърцето си магията на този свят,
танцуващ с пролетта, с вълшебството!
Отключил клетката на любовта
и пуснал я на свобода – усмихната и волна,
безмерна, осветила като звезда пространството,
достигнала до всяка търсеща душа…
Бъди дете на пролетта! Бъди любов,
изливаща се в океан от огнени енергии…
Бъди това, което си – единствен, уникален!
Бъди Човек, дете на Бога, който в теб живее!
И обичай! Истински и страстно, като пролетта!
Кога последно си целувал пролетно?
Предлагам ти да бъде днес, сега!
ТОЗИ ЖИВОТ
Този живот е мелодия,
родена в недрата космични.
Втъкано слово-хармония
в редовете на житейската книга.
Картина, зографисана с вихри
от дъха на зрънцето първично.
Танц на докосваща песен,
стъпки по дансинг невидим.
Този живот е сияние,
отразено от светещи същности.
Следа от преживени мечтания.
Проявена любов безгранична.
Прегръдка, докосваща нежно.
Усмивка, рисуваща бъдеще.
Този живот е вълшебство,
проявено сега и във всичко.
