Продрум ДИМОВ
Това се е постарал да ни илюстрира със своя интересен словесен художествено-естетически арсенал Стоян Георгиев от Бургас в новото издание на сборника си с разкази „Горчив коктейл“ и романа „Митническа сага“, излязли със знака на престижното столично издателство „Захарий Стоянов“.
Името на този амбициозен и талантлив автор се появява на българския литературен небосклон преди малко повече от четвърт век, когато през 1994 година излизат от печат първите му впечатляващи белетристични творби. Още с дебютните си творчески изяви той обаче привлича вниманието на значителна част от читателската аудитория и, за да задоволи нейния спонтанен интерес към своето четиво, младият писател прибягва и до преиздаване на някои от първите си литературни рожби. Без да напуска обаче завоюваните си позиции на търсен прозаик, авторът опитва перото си и в други литературни жанрове, като през 2004 година отпечатва пиесата си „Хаос“ и стихосбирката си „Дух мой“. Остава, разбира се, верен на първата си творческа любов и през 2010 година е отново при любителите на белетристиката му със сборника си от разкази и новели „Тайното послание“. Креативната му неспокойна мисъл броди из литературно-историческото наследство и през 2020 г. ни изненада приятно с книгата си „Енциклопедистът Богоров“. С този си труд напомни на нашето време за един от най-ярките представители на българската духовност през епохата на Възраждането ни. През 2021 година бяха отпечатани стихосбирката му с любовна лирика „Анна“, както и монографията му „Драматургията на Пинтър и рецепцията ѝ в България“, с която стана доктор по филология при Института по литература към БАН.
В творческото полезрение на Стоян Георгиев приоритетно присъствие имат сложните и противоречиви социално-психологически проблеми на нашето съвремие, от които чувствителното му перо не може да избяга. Такъв го виждаме и в новите негови издания, които ни грабват с крещящата си актуалност. Този задълбочен интерес към социално-гражданската тематика при него не е от вчера. В това ни убеждават и разказите му, включени в неговия атрактивен „Горчив коктейл“. Още в първия разказ –„Стари познати“ на прицел е семейната изневяра. „Без късмет“ пък ни връща към някои несъвършенства в законодателството на социалистическа България, което тласка към фиктивен развод едно прилично семейство, за да се сдобие с още едно жилище. В „Имане“ пък е вдигнат мерникът на човешкото лекомислие и алчността на недодялани и ограничени началници. По принцип авторът неведнъж ни напомня за изключително чувствителните си сетива, които улавят и най-незабележимите детайли в поведението на нашия съвременник, за да ги възкреси с добронамерен хумор.
Намирам обаче за изключително вълнуващ и трогателен разказът „Изгнаници“. В него писателят ни връща към нерадостната участ на хиляди наши сънародници от турски произход, заставени да си сменят имената и да напускат родината си. Страниците се задъхват буквално от неукротима болка, породена от раздялата с близки и родна стряха, причинени от необмислената и безразсъдна политика на управляващите по време на така наречения „възродителен процес“.
Тези разкази на Стоян Георгиев са плод на постоянните му наблюдения и взирания в съвременната ни действителност и се отличават с умението на разказвача да ни насочва към значими теми от днешното ни битие, като при разкриване на образната си система, както ще видим и по-нататък, прибягва често до авторската и речевата характеристика на персонажа. Нещо повече – в композиционната структура и при разгъване на сюжета разказите му придобиват характер на малки новели.
В своя доста интригуващ роман „Митническа сага“ Стоян Георгиев ни въвежда сякаш в друг, непознат или малко познат, свят и ми се струва, че с това произведение разкрива в твърде голяма широта своята философска, творческа и човешка същност. Съдържанието на романа асоциативно ни препраща към героите на Гоголевите „Мъртви души“, които навремето, по думите на Херцен, „покрусиха цяла Русия“. Никак не е лесно да се насочват прожекторите на художественото ни слово към вземащата все по-опасни размери уродливост и гнилост на днешния социален организъм. Това обяснява и стремежът на автора да назовава своите действащи лица с имена, които открехват лесно вратичката към тяхната морална същност. Не е случайно и прозвището Севилският бръснар на Джанко Джанев – началника на митницата, удостоен с високата чест да бъде първо действащо лице в тази сага. Да не говорим за Кимион Бургиев, Стефан Мерудиев, Полковник Дръзки, Лафайета Брунева и други носители на съвременната „висока“ нравственост.
Има глави като „Метаморфози“, „Заговорникът“, „Залог, по-голям от живота“, които наистина будят отвращение и съжаление, че на отговорни постове в чиновническата йерархия са насядали люде, лишени от елементарно чувство за отговорност, затънали в тресавището на низкия морал и падение. От една страна, будят недоумение лицемерието и фалшът във взаимоотношенията между началници и подчинени, захаросани с нечистоплътно подмазвачество, а от друга страна – постоянното слухтене и дебнене, за да се удари неудобния човек.
Общувайки с изненадващите страници от романа на Стоян Георгиев, читателят може би трябва да се снабди с подходящ нравствен противогаз, за да може да диша задушаващата атмосфера на произведението.
Без да напускат сферата на вездесъщата корупция, страниците на Стоян Георгиев ни отвеждат неведнъж и в мътното течение на всевъзможни интриги. Така например в разработен грижливо сценарий, с който се приписват несъществуващи изневери на главния шеф на митницата Авджов, за да бъде дискредитиран, което едва ли не разтуря семейството му и го лишава от спокойно пребиваване вкъщи.
В същото време не секват далаверите и изнудванията, трупат се придобити по насилнически начин огромни средства в чужда валута, купуват се луксозни коли, строят се модерни вили. Голямата плячка обикновено се разпределя според заслугата на насилниците, като се заделят задължително суми и за висшестоящите началници, които покровителстват тази недостойна варварщина под българското небе. Значителна част от заграбеното е предназначено и за безбройните любовници, които с платената си любов се препитават и стимулират всеотдайните им партньори. На особена почит са секретарките и другите представителки на нежния пол. Някои от тях като Лафайета Брунева е непоклатим шеф на рибното пристанище, непрекъснато кадрува със самочувствието на Екатерина Велика, умее да флиртува с началниците и те я носят на ръце, превъзнасяйки до небесата завидната ѝ красота. А в работно време служебните офиси преливат от пикантни сплетни и клюки, уронващи престижа на неудобни персони, подвизаващи се под митническия покрив.
На фона на общото минорно настроение, което обзема читателя, се откроява в главата „Поетът-революционер“ образът на неудобния журналист и поет Боян Георгиев. Него авторът го нарежда сред „оная порода гламави идеалисти, които са се опитвали в тъжната история на тази държавица да издигнат глас в защита на свободата и правдата и, които винаги са си получавали заслуженото – или са ги бесели, или разстрелвали, или безследно изчезвали. Тези думи на автора звучат като една справедлива присъда на днешния позорен ден. Те ни връщат към забележителната сатира на Еразъм Ротердамски „Възхвала на глупостта“. Страшно е, когато честността се погубва от позора.
С „Горчив коктейл“ и „Митническа сага“ Стоян Георгиев се превръща в незаменим продължител в сюжетно-тематичен план на покойната наша писателка Донка Петрунова, която обогати родната ни словесност с 23 актуални романа, отразяващи опасните социалнополитически язви, които раздират съвременното общество.
А Стоян Георгиев е с доказано творческо дарование и имаме достатъчно основания, че безспорният му талант, литературна култура и ерудиция могат да го наредят сред най-ярките ни приносни представители в този важен литературен жанр.