/Из „Писма до Драганово“. Стихосбирката излиза с финансовата подрепа на Министерството на културата в програмата „Творчески проекти“/
ИЛИНДЕН
Празник e! Църковен. Сбор. Гори земята…
Ала синовете блудни и децата им през август
идват от Германия, от Чехия, Италия,
Щатите, Унгария, дори от остров Бали…
Автогарата, народ – стълпотворение…
Камен Зидаров: „Туй е ДАП-а, дето хора лапа” –
ниже той хорей от раз, и ме кани на кафе
да ми каже в литературата – кой къде е…
Село на поети, градинари, театрали…
Малкия Париж му казвали някога;
първи път у нас тук пели Интернационала
с текст и ноти, пратени от Лил – за прослава;
Дишат тук читалище, две църкви и театро
(то театрото и днес играе за награди)…
Макар факир, Сенко бил обран на карти;
имало и други паметни, но и мрачни факти:
наводнението 28-ма – хора, стока и имоти
гълта Янтра, къса дигата и взема животи.
…Преминават вкупом облаци дъждовни,
градоносни облаци и неща съдбовни…
Клаус Майне с песента за промяната мина.
И се срина наплива ни от чужбината.
Илинден днес е, няма ги обаче младите,
само болни от носталгия дядовци…
На площада музика е, както преди:
лясковски цигани, по-сърцати дори,
сили мерят тук две групи до сергиите шарени –
свирят, нищо че слънцето ги шамари.
Здраве да е!
По стар стил драгановски – яки наздравици!
Обедно, горещо, бирено. И агнешко…
Не във всеки дом обаче…
Слънцето се търкаля над Янтра – малаче,
слиза на запад, но още припича юнака.
Мечка с мечкадарин, баба с видрица
къщите обикалят, децата да ги видят…
Кметът бай Антон се е скатал в едно кръчме,
пие си болярката и гледа иронично от тъча
навлеците, плъзнали от околните села –
скакалци със гладни очи, дошли за беля…
Тръгвам да видя Асен Разцветников
и съседа му Владимир Русалиев – поети
и приятели в детството и до края си…
Улицата стръмна, аз – от вълнение замаян,
сякаш съм воден от дух висок за ръка.
Моля се за опция точна …влизам в Небитието…
Виждам ги, запомням строфите, заръките.
Ще мога ли да повторя някоя от стъпките им?
Слънцето прецапа Янтра, смигна. И избяга…
В ДАП-а (дето хора лапа), тяло мятам…
После хващам опашката на влака в Горна…
Грях – не грях, загърбил всичко родно,
в Града на поетите се връщам в нощния час.
Но къде е моят град, къде е мойто село?
И кой съм аз?
ЖИВОТ
И както скъперникът стиска кесията злато,
а също – навитата тубичка стиска
с ръце костеливи,
с изпъкнали жили,
додето пусне остатъка мед или паста за зъби
и тръска шишето със вино –
последната капка да глътне…
Така и аз всеки жест и подарък
задържам от тебе, Животе:
от въздуха – свежата глътка,
ръката добра на приятел,
смехът на децата,
плачът на жените,
грехът им божествен,
гневът им летен.
И зимен.
Неназован…
Изстисквам от твоите туби една –
на мене наречена, с моето име.
Йордан.
ВДЪХНОВЕНИЕ
Има изворче до моята Янтра,
който пие – поет ще да стане!
Туй поверие странно – тази мантра –
от Разцветников там изказана,
се оказва истина, облечена в тайна.
Край върбите бълбукаш си ти.
но къде си, кайначе омайно?
Със надежда сърцето тупти…
От години до днеска те търся.
Ту се мернеш за миг, ту изчезнеш…
Тъй ще бъде, додето не свърши
живота ми – тази приказка нежна.
ГРАДИНАР
Всички земни грехове забравил,
по зова на твоите очи
идвам аз –
тук, където цвят и корен съм оставил.
Ветровете октомврийски питам:
чака ли ме моето момиче…
Зимата ще бъде наше лято.
Плодове от любовта ще си берем…
Март.
Отново път – нарамил съм зората.
Господи,
във кой живот градината ще е Едем?
СЛУЧАЙНОСТ
В туника – с дълги бедра на богиня
край пътя асфалтов, ревящ от коли,
с усмивка широка, с косите метличини –
тя днес е щастлива, не напразно там стои.
А всъщност момиче продава домати,
от него отгледани – големи и сладки…
Добри плодове ражда все още земята ни.
А гледката в тях е бонус безплатен
Привлечен си, спираш… Какво да избираш,
какво да харесаш: доматите или пък… нея?
Минават секунди, душата вибрира…
За хубост случайна отдавна копнееш…
