ЙОНКА ХРИСТОВА: ИМАМ НУЖДА ДА СЕ ЗАРЕДЯ С ЕНЕРГИЯТА НА РОДИНАТА

– Г-жо Христова, вие сте в Германия повече от 30 години. Какво е чувството да си носител на българския дух и култура в една чужда страна?
– Гордост, че съм родена в прекрасна страна с многовековна история и култура, за която много европейски държави могат само да мечтаят… Носталгия по нея… Самота…Тъга от факта, че тук хората почти нищо не знаят за България (столица Букурещ, и ние пишем с руската азбука, или заглавие от вестника в Манхайм: „България – страната на корупцията, комунизма и чесъна“. Без коментар.) Затова написах „Песента на България“.
– През 2015 година отбелязваме 1160 години от създаването на славянската азбука. Ректорът на ВТУ призова 2015-а да стане година на защита на българската азбука. Не е тайна, че латиницата навлезе дълбоко чрез интернет в нашето ежедневие. Коя е причината според вас – дали това е само от практична гледна точка или липса на уважение към азбуката ни и ниско национално самочувствие?
– За практичност на латиницата в българския език според мен не може да става дума. В кирилицата на всеки звук от нашия език отговаря буква. (Вижте само как поляци и чехи употребяват по 3 – 4 латински букви, за да изпишат един звук…). Не мисля, че съществува неуважение към нашата азбука – или съм прекалено романтична? Не страдам от ниско национално самочувствие – напротив, гордея се, че съм българка. Жалко е, че много българи явно не мислят така. Но за това не е виновна България, а политиката през последните десетилетия.
– Има ли начин да защитим азбуката си? Ако „не“ – защо смятате така? Ако „да“ – как може да стане това според вас?
– Азбуката ни е оцеляла през вековете – как може да се забравя, че през девети век цяла западна Европа е пишела на латиница, независимо от националния си език, и само България и Гърция са имали национална азбука? Убедена съм, че нещастните опити на някои „българоведи“ и политици да я заменят с латиницата това и ще си останат – недомислени недоносчета. Напротив – точно в рамките на обединена Европа е безкрайно важно да знаем кои сме и откъде идваме. Иначе никой тук не те уважава.
– Ние сме народ със дълга история, славно минало, блестящи пълководци, учени и творци. Какво все не ни достига, за да имаме едно високо национално самочувствие?
– Фактът, че – уви – едно голямо мнозинство в България изобщо не познава това минало. Че не се интересува от него – в преследване на „насъщния“. Че за съжаление напоследък в училище децата не се учат да познават и обичат това минало, да се гордеят с него (как се възпитават американците – и с какво минало се гордеят?) Че в училище се говори за „чуждо присъствие“… Не можеш да обичаш и да се гордееш с нещо, което не познаваш.
– Стотици българи напускат родината си в търсене на препитание и по-добро професионално развитие в чужбина. Много от тях тръгват от България с огорчение от лошото управление на страната. Оправдавате ли това или смятате, че е липса на родолюбие?
– Аз самата съм напуснала България през 1982 година, когато започна да „няма“. Исках по-добро бъдеще за децата си. Разбирам всеки, който тръгва да търси късмета си по света. Това няма нищо общо с липсата на родолюбие – а с факта, че България от десетилетия насам е разпъвана на кръст от безсмислена политика и икономика. Най-„родолюбивите“ си стихове съм написала в чужбина, включително и есето „Песента на България“.
– „Съединението прави силата“ е наше национално мото. Защо според вас не го прилагаме в общуването си нито в България, нито извън нея?
– Българинът е индивидуалист. Всеки винаги знае и може по-добре от другите. Ние – уви – не търсим онова, което ни обединява, а онова, което ни РАЗединява. Не търсим общото за всички, а различията помежду ни. Крещящ пример за това е политиката през последните години и реакцията на хората. В Германия управлява коалиция от Християндемократическия Съюз и Социалдемократическата Партия. Нещо, което никой не можеше да си представи. Но стана – защото важното е Германия. У нас никой не мисли за България…
– Ние все се измерваме през другите, но все пак е интересно как изглежда България през погледа на германците?
– Казах по-горе какво ме накара да напиша „Песента на България“. Незнанието на голяма част от германците. Свързваха България с евтина почивка на море. В операта, разбира се, със световно известните български оперни певци. След 1994 година се говореше известно време и за българския футбол… Сега България е страната, от която идват хилядите имигранти, искащи „само социални помощи, без да работят“ . Което в много малко случаи е така. От време на време има предавания или статии за природата, малко за културата, много за положението на българските роми…Тъжното е, че се говори за „българите“ предимно като общо отрицателно понятие, а не се споменават прекрасните български компютърни специалисти и лекари, работещи тук поради липсата на германски кадри. Същото важи и за оперните певци.
– Много българи казват: „Родината си обичам, но държавата – не“. Според вас може ли да има такава разлика в обичта ни към едно и също място, което наричаме и „родина“, и „държава“?
– Според мен – определено да! Родината ми е България – многовековната ни история и култура, прекрасната ни природа, българските народни песни, морето, Родопа, Орфей… Държавата е политиката, която кара хората да напускат родината си.
– Много от децата, родени в Германия посещават там детска градина или училище. Те според вас повече германчета ли се чувстват или повече българчета? А как ще е за в бъдеще?
– Как се чувстват децата зависи преди всичко от родителите им. Има българи, които и у дома говорят на немски с децата си. Които не се връщат в Родината си заради държавата. Такова дете, разбира се, никога няма да се почувства българин. Със синовете ми говоря само на български. Същото правим всички и с внуците ми – макар че снаха ми е германка. Още на 5 години внукът ми казваше: „Бабо, аз съм кръстен на велик цар на българите – Симеон. Говоря български и немски. Аз съм български германец.“ Последното си го беше измислил сам.
– Когато се завръщате в нашата България, повече радост или повече болка изпитвате?
– Радостта и болката са равностойни. Връщам се в България поне два пъти годишно. Тук прекарвам цялата си лятна отпуска от месец и половина. Имам нужда да се заредя с енергията на Родината – за мен тя е само положителна – за да издържа до следващото си идване. Всяко тръгване за Германия – след толкова години – ме разстройва… Боли ме от продължаващите неуредици в държавата във всички области, които неизменно се отразяват на психиката и настроението на хората – кошмара в здравеопазването и образованието, все по-ниската обща култура, липсата на толерантност към всеки другомислещ и „различен“, ужасната чалга, навлизането на ненужни чуждици в езика ни. Последното направо ме разболява.

* Заглавието е на редакцията.
Интервюто е дадено за в. „Нов живот“, негов автор е Божидара Ангелова, но в. „Словото днес“ го препечатва в по-разширен вариант, предоставен ни от самата Йонка Христова.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post ЗА УТРЕШНИЯ ЧОВЕК – С ЛЮБОВ
Next post ПРОЕКТОЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК