Председателят на СБП Боян Ангелов пред в. „Словото днес“
– Сто и пет години са не само юбилей, но и достатъчен атестат за историческо присъствие на една организация в обществения живот. В това отношение Съюзът на българските писатели е емблематично име – как с няколко думи ще очертаете отделните периоди в неговото съществуване? СБП е връстник на борбите за осъществяване на националния идеал и до голяма степен народът ни го отъждествява с тях.
– Трудно е да се разкаже една толкова наситена на личности и събития история, каквато е историята на СБП. Все пак нека си припомним, че датата на възникване е 8 септември 1913 г. – след трагичния за родината Букурещки мирен договор, който довежда до Първата национална катастрофа и до прощаването с идеала да видим обединена и цялостна България, за който са паднали десетки хиляди наши предци.
Бившите съюзници на България окупират Македония, румънските войски стигат до подстъпите към София, а Фердинанд е издал заповед да не се стреля срещу румънците. Завърналите се от фронта български писатели решават да създадат обединение, което да съхрани духовните граници на Отечеството. Учредители са Минко Неволин, Никола Ракитин, Димитър Подвързачов, Стоян Дринов, Димитър Бабев и др., а за председател на новото сдружение е избран Иван Ст. Андрейчин. Редовните членове на Сдружението се обръщат към Иван Вазов, д-р Кръстьо Кръстев, д-р Иван Шишманов, Ал. Теодоров – Балан, Тодор Страшимиров, Тодор Влайков да се запишат като почетни членове. Всички те приемат с радост тази чест. По-късно към сдружените писатели се присъединяват Пейо Яворов, Йордан Йовков, Елин Пелин, Александър Балабанов… Бихме могли да разделим историята на Съюза на няколко периода. Първият, условно казано, очертава времето от 1913 до 1944 г. Това е време на политически и социални сблъсъци, но сдружението се е стремяло да бъде над тесните партийни интереси. Председатели на СБП тогава са Кирил Христов, Божан Ангелов, Елин Пелин, Михаил Арнаудов, Тодор Влайков, Добри Немиров, Стилиян Чилингиров. През 1923 г. по идея на проф. Иван Шишманов, започва връчването на годишните литературни награди на СБП за най-добра книга в различни жанрове – проза, поезия, публицистика, детска литература… Правят се успешни опити за защита на авторските права на писателите.
Периодът 1944 – 1989 г. също е противоречив. Съюзът е идеологизиран до краен предел, но това не пречи да бъдат създадени незабравими произведения, които не са загубили своята актуалност и очертават възходящи тенденции в родната ни литература.
Третият период, започнал след промените от ноември 1989 г., като цяло нанесе удар върху очерталите се благотворни процеси на литературата ни. Въвлечена в убийствените серпентини на неолиберализма и издигнала своите апологети, новата политическа върхушка, създадена от червени ренегати и самозабравили се реваншисти, прави непрестанни опити да предаде и продаде нашата история, нашето настояще и бъдещето на децата ни.
За радост, в огромната си част членовете на нашия Съюз съхраняват родолюбивите идеали, които са били въжделение на предишните поколения творци. Времето е трудно, бих казал – страшно, но е имало и по-страшни времена.
– Съюзът на българските писатели (какво показателно име само са му избрали основателите!) има своите звездни мигове и с него са свързани най-високите постижения в нашата литература. Какво е отношението към тях днес – на самия Съюз и на държавните институции, чието задължение е обучението и възпитанието на подрастващите?
– Истина е, че звездните мигове на Съюза през неговата вековна история са много. Свързани са със създадените от негови членове шедьоври на българската литература. А през неговата история и с настоящите му членове съюзените писателите са близо 1700. И всеки от тях е собствена вселена. Разбира се, че има и своите недостижими върхове – Иван Вазов, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Христо Смирненски, Йордан Йовков, Елин Пелин, Гео Милев, Никола Вапцаров, Димитър Талев, Атанас Далчев, Александър Геров, Димитър Димов, Генчо Стоев, Йордан Радичков, Николай Хайтов… Бих могъл да изброявам още и още…
За съжаление, към съвременните български писатели отношението на държавните институции не е еднозначно. Бих могъл да кажа и по-тежки думи, но щом държавниците не искат да увеличат бюджета за култура, какво друго да очакваме? Остават чуждоземните фондове и фондации с техните асимилационни стремежи за заличаване на най-доброто от българската класика, изхвърляйки от учебниците и учебните помагала нашите литературни шедьоври. Почти три десетилетия се бави приемането на Закон за защита на българския език, писменост и книжовност, макар това да противоречи на Конституцията.
– В публичното пространство често прехвърчат искри, издаващи известно напрежение с нароилите се след промените писателски сдружения. Какви са причините – нима са само литературни? Или те са признак на други, по-сериозни противоречия?
– Това е естествена реакция на разни неолиберални стратези и грантове, чиято задача е обезличаването на българския народ и превръщането на страната ни в безправен и безличен протекторат, слугуващ на чужди интереси. Вижте само кои вестници, сайтове и сайтчета „се заяждат“ със Съюза и с ръководството му . Вижте и кой ги спонсорира!
– Напоследък се забелязват сериозни опити СБП да приобщи писателите, които пишат на български и живеят в чужбина. Обяснимо е, след като държавата не се интересува от тази специфична култура, а какво конкретно прави СБП за това?
– Правим всичко, което е по силите ни. Ала да не забравяме, че ние не разделяме талантливите писатели на живеещи в страната или извън нейните предели. Знам от личен опит, че животът в чужбина засилва патриотичните емоции, изостря дарбата и я прави по-непримирима със случващото се в страната. Рано или късно голяма част от тези наши съотечественици ще се завърнат в България, осъзнали, че животът в чуждата чужбина не е никакво генерално решение. Свидетели сме как всекидневно в България се завръщат интелигентни, образовани хора, които не искат да бъдат емигранти по принуда. Наскоро бях в гр. Генерал Тошево, където връчвахме наградите от литературния конкурс за поетеси „Дора Габе“. Кмет на общината е Валентин Димитров – чудесен млад човек, завършил висшето си образование и работил няколко години във Великобритания, но решил да се завърне в своя роден град. Тази община сега, както и в миналото, е пример за отговорно отношение към културата, образованието, икономиката.
Ще се радвам, ако държавните институции, занимаващи се с проблемите на диаспората ни, се обърнат към нас за съвместна дейност. Засега не наблюдаваме такъв интерес от тяхна страна. Явно са заети с „по-доходни“ активности!
– Да продължим темата с чуждестранните връзки. Забелязва се – след дълги години капсулиране в собствените проблеми – оживление в международната дейност на СБП. Какво е сторено през последния мандат, с кои писателски организации работите сега и на каква основа?
– В момента имаме подписани и действащи договорености с повече от двадесет писателски сдружения по света: Европейски съюз, Русия, Сърбия, Франция, Македония, Китай, Германия, Италия, Пакистан, Швеция, Унгария, Турция, Армения, Словакия, Бразилия, Кувейт, Гърция, Швеция, Украйна, Куба, Швейцария… Имаме готовност в обозримо бъдеще да подпишем договори с Казахстан, Румъния, Хърватия, Индия, Грузия и Полша. Поддържаме приятелски връзки с дипломатически представителства у нас и по такъв начин нивото на литературните контакти нараства. Имаме вече покани да бъдем домакини на международни литературни срещи между държави от различни континенти.
– С какво СБП посреща своята 105-годишнина? Членове на Съюза са автори, чиито творби отдавна са спечелили признание и са неделима част от съвременната българска душевност. Има ли нещо специално, с което ще отбележите юбилея?
– На 20 ноември от 18.30 часа в зала 6 на НДК ще се състои тържествена вечер, която е под патронажа на президента на Република България г-н Румен Радев.
Имахме желанието тържеството да бъде в Народния театър „Иван Вазов“, но оттам ни поискаха непосилен, бих казал чудовищен наем за няколкото вечерни часа. Изненадата ще бъде представянето на двутомната антология „105 години Съюз на българските писатели“, която е събрала творби на повече от 700 български писатели от Иван Вазов до наши дни. Издателство „Български писател“ подготвя и други книги, свързани с юбилея, които ще бъдат представени до края на годината. Смятам, че по такъв начин приобщаваме повече наши членове към съюзната дейност. Благодарен съм на финансовата подкрепа, оказана ни от Министерството на културата, „Асарел Медет“ АД – Панагюрище, банка ДСК, „Мото Пфое“, Агенция „София-прес“ и от дарители, които пожелаха да останат анонимни. Благодарен съм и за отзивчивостта на членовете на Инициативния комитет за честването: председателят на Комисията за култура при НС Вежди Рашидов, министърът на културата Боил Банов, акад. Антон Дончев, главният изпълнителен директор на банка ДСК Виолина Маринова, председателят на Надзорния съвет на „Асарел Медет“ Димитър Цоцорков, председателят на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова, председателят на Съюза на българските художници Любен Генов, кметът на Сопот Деян Дойнов, генералният директор на БТА Максим Минчев, поетът и меценат на изкуството Ангел Симеонов, поетът и издател Иван Гранитски, директорът на Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“ проф. Валери Стефанов.
– Забелязва се, че другите сдружения имат спорадични отношения с творците от страната, особено когато трябва да се разиграват някакви конкурси и литературни награди. СБП е не само най-многоброен, но личи, че в тази насока се работи по установени правила. В какво се изразяват тези отношения? Как се справяте? (присъствие в културния афиш на общините, представяне на творци от отделните области и градове, участие в празници, журита и пр.)
– Свидетели сме на често незачитане на Съюза при журирането и определянето на литературни награди.Това е логично, тъй като нашите литературни опоненти са по-обиграни и доста безскрупулни. Та нали същите тези хора в продължение на десетилетия съсипват българската култура и полагаха усилия да наложат в обществото някакви измислени литературни моди. Като цяло обаче успяваме да задържим добрите традиции и това се вижда във взаимодействието ни с десетки общини: Свиленград, Бургас, Смолян, Панагюрище, Стара Загора, Генерал Тошево, Разград, Първомай, Карлово, Силистра, Стрелча, Лом, Враца, Благоевград, Петрич, Самоков, Троян, Севлиево, Сливен, Ямбол, Варна, Своге, Бяла Слатина, Ардино, Кърджали, Харманли, Гоце Делчев, Видин, Монтана, Павликени, Велико Търново, Преслав, Поморие, Шабла… Разчитаме много на активността на наши членове, които живеят там и които отстояват постигнатото от СБП през десетилетията.
– Съюзът на българските писатели винаги е заявявал своята обществена насоченост и отношението си към важни за народа ни събития, ситуации и политически действия. С кои актуални моменти сте ангажирани сега?
– Една от първостепенните ни задачи е да способстваме за приемането на Закон за защита на българския език, писменост и книжовност. Участваме в трудната битка за постигане на позитивни резултати при защитата на авторските права на българските писатели. Търсим възможности творческите съюзи да получат субсидии от държавата и по такъв начин бихме могли да бъдем по-полезни на своите колеги. Искаме да изградим Център за българска литература към СБП, чиято основна задача ще бъде защитата на авторските права на български писатели, чиито книги се съхраняват в обществените библиотеки.
– Какъв виждате Съюза на българските писатели следващите 30 години? (още един „преходен” период). Какво ще пожелаете на членовете му?
– Тридесет години не са дълъг период – това е обозримо бъдеще. Виждам в представите си Съюза като общност, сплотила идеите на всички талантливи български автори, които създават своите творби с мисълта, че работят за своето Отечество и се съизмерват и състезават със своите колеги от други държави. Желая да видя едно сдружение, което не се раздира от идеологически и междуличностни ежби и спорове. Вярва ми се бъдещите български писатели да гледат в една посока и да не слугуват на чужди и на свои господари. Защото думата писател в свободен превод означава и човек, освободен от догми и заблуди.