Радка ТОПАЛОВА
На 23 септември т.г. от 18:00 часа в Литературния салон на Пловдивското читалище „Алеко Константинов“ се състоя двойна премиера под мотото „Бащи и синове“. Aсен Димитров – Феликс представи своята книга „Българо-ямайска история“, написана по действителни събития и случки. Известен е и като сатирикът, въвел в употреба понятието „демократични подмени“, той е и съавтор на сатиричната изложба „Българският преход“, съвместно с художника Константин Анастасов – Коко. Заедно със своята книга той показа и излезлия по същото време сборник с детски бисери на сина си Борис Димитров, със заглавие „Бористотеловизми“.
Едновременно с премиерата на „Българо-ямайска история“, се откри и изложба на младия художник Преслав Владов, автор на корицата на книгата. Той е възпитаник на Художествената академия в София и, въпреки младостта си, вече се е изявявал в различни жанрове. Неговият баща – известният актьор Симеон Владов – беше водещ на събитието. Двамата с Преслав представиха и песента с тяхно съвместно участие „Да помълчим” по текст на Цветан Николаев. Бардът Румен Спасов – приятел и почитател на виновниците за събитието – поздрави присъстващите със стихотворението „Живота” на Георги Константинов.
Асен Димитров – Феликс винаги е бил и е писател-историк със своя позиция, различна от конюнктурната. Съюзът на българските писатели и проектът на Община Пловдив за значими за града издания, са показателни в оценките си за него. СБП му присъжда наградата за литературен дебют за поетичната книга „До доказване на противното”, а Пловдивската община издава книгата му с епиграми „Демократични подмени”.
Книгата-преживелица се чете леко и достъпно, благодарение на финия изказ на автора. „За да литнеш са нужни криле, за да заслужиш уважение – нужен е труд”, гласи една амхарска поговорка. В „Българо-ямайска история” крилете и трудът са заслужили уважението на читателя, както и деликатния паралел, посочващ ориентира за размисъл.
Сред ямайците има добри и гостоприемни хора, на каквито те попадат, но не всички са такива. Сред тях има и доносници за нелегалното им пребиваване, в резултат на което попадат в затвора. И там има измами, расова дискриминация, насилие от полицията…
Времето, прекарано в Ямайка, е дало на автора усещане за свобода – свобода като човешки дар, а не като неотменима даденост.
Накрая авторът размишлява и за ценностите на демокрацията като гарант за по-голяма справедливост. Както е написал – като „път и отрезвяващи открития”. Или, както го е казал накрая: „Опознай чужбината, за да оцениш Родината”.
