***

В живота

играеш на въже.

Прескачаш

през дните и годините.

Понякога се къса въжето.

Понякога не ти достигат силите.

Важното е да подскачаш

в ритъма на ден и нощ,

на мрака и на светлината.

Един ден ще получиш ти награда –

да седнеш на земята

и да си отдъхнеш, издъхвайки,

и да спреш въжето да прескачаш.

 

 

 

 

 

***

 

Да изляза за миг

от света.

Да се разходя

из други светове.

Да забравя бездушието и суетата.

Да изляза, за да оцелея.

Да изляза, за да се завърна.

Отварям прозореца на времето

като врата

и по пътя на римите тръгвам.

 

 

 

***

 

Искам да си тръгна от живота.

Стягам си куфара

и отивам на гарата

да чакам на перона

влака на смъртта.

Стоя с часове.

С дни чакам,

но все не идва влака на смъртта.

Вместо него

идваш ти на перона

и ме хващаш нежно за ръка.

С теб напускам гарата

и забравям там куфара

стегнат за смъртта.

 

 

 

 

***

 

Денят – бясно куче.

Дните – глутница цяла.

Нападат те. Хапят плътта ти.

Изгубен си. Спасение няма.

Не можеш да избягаш

от  капана на дните.

Молиш се чудо да стане.

Насаме си с озъбения ден.

Примлясква лакомо бясното куче.

Дали ще бъдеш спасен?

 

 

 

 

 

 

***

 

Надеждите

са като окъсели дрехи.

Не са ми вече нужни.

Не мога да ги нося.

Събличам окъселите надежди

и заставам пред тебе гола.

Загръщаш ме с поредната надежда.

И с нея ли ще се разделя твърде скоро?

По-добре не ме загръщай.

Остави ме чисто гола.

 

 

***

 

Самотата е като дъжда –

навъсена и мокра.

Крачи безшумно по улиците.

Невидима, навсякъде прониква.

Самотата е като дъжда.

Но срещу дъжда се носят дъждобрани,

а срещу самотата няма средство.

Тя е непобедима сякаш.

Като вечен дъжд вали

и никога не превалява.

 

 

 

КОСАЧЪТ

 

Нарастват годините неумолими.

Растат като избуяла трева.

Някой ден ще дойде Косачът

да окоси ливадата.

Утре ли?

Днес ли?

Кога?