***
В живота
играеш на въже.
Прескачаш
през дните и годините.
Понякога се къса въжето.
Понякога не ти достигат силите.
Важното е да подскачаш
в ритъма на ден и нощ,
на мрака и на светлината.
Един ден ще получиш ти награда –
да седнеш на земята
и да си отдъхнеш, издъхвайки,
и да спреш въжето да прескачаш.
***
Да изляза за миг
от света.
Да се разходя
из други светове.
Да забравя бездушието и суетата.
Да изляза, за да оцелея.
Да изляза, за да се завърна.
Отварям прозореца на времето
като врата
и по пътя на римите тръгвам.
***
Искам да си тръгна от живота.
Стягам си куфара
и отивам на гарата
да чакам на перона
влака на смъртта.
Стоя с часове.
С дни чакам,
но все не идва влака на смъртта.
Вместо него
идваш ти на перона
и ме хващаш нежно за ръка.
С теб напускам гарата
и забравям там куфара
стегнат за смъртта.
***
Денят – бясно куче.
Дните – глутница цяла.
Нападат те. Хапят плътта ти.
Изгубен си. Спасение няма.
Не можеш да избягаш
от капана на дните.
Молиш се чудо да стане.
Насаме си с озъбения ден.
Примлясква лакомо бясното куче.
Дали ще бъдеш спасен?
***
Надеждите
са като окъсели дрехи.
Не са ми вече нужни.
Не мога да ги нося.
Събличам окъселите надежди
и заставам пред тебе гола.
Загръщаш ме с поредната надежда.
И с нея ли ще се разделя твърде скоро?
По-добре не ме загръщай.
Остави ме чисто гола.
***
Самотата е като дъжда –
навъсена и мокра.
Крачи безшумно по улиците.
Невидима, навсякъде прониква.
Самотата е като дъжда.
Но срещу дъжда се носят дъждобрани,
а срещу самотата няма средство.
Тя е непобедима сякаш.
Като вечен дъжд вали
и никога не превалява.
КОСАЧЪТ
Нарастват годините неумолими.
Растат като избуяла трева.
Някой ден ще дойде Косачът
да окоси ливадата.
Утре ли?
Днес ли?
Кога?