ГРОТЕСКА
Някакви зверове
в човешки одежди
се преструват на хора
и се зъбят един на друг,
и се хапят един друг,
и се бият, и убиват.
Някакви зверове
обитават планетата
и правят постановка – гротеска
за последните дни на човека,
преди да напусне света.
НА АВТОСТОП
Животът е като зелен гущер,
а аз съм паднала от гърба му.
Стоя на пътя.
Дишам, но не помръдвам.
После някак насила
повдигам ръка.
Чакам любимия
да ме качи на автостоп
в своята съдба
и някак с него
да се кача пак
някой ден
на гърба на живота –
гущер зелен.
СТРАНАТА НА СКРЪБТА
Има страна с името Скръб.
Там живеят тъжните хора.
Те са унили. Те са бавни.
Обезверени. Отчаяни.
Там се преселих и аз.
Живея в нюансите на Тъгата.
Ти вземаш влак
до страната на Скръбта,
за да ме спасиш.
Но ще стигнеш ли навреме?
В страната на Скръбта
поданиците си отиват без време.
СЪВЪРШЕНА ЛЮБОВ
Дните са хлъзгави риби.
С опашки ме перват
и ме гледат студено.
Ти ми връщаш смисъла,
който те ми отнемат.
Когато потъвам в аквариума на живота,
ти ме хващаш и не ми пускаш ръката.
Превръщаш се в Бог.
Сътворяваш ме всекидневно.
Това е любов.
Любов съвършена.
ФУТУРИСТИЧНО
След бързия бяг на времето,
то млъкна в мен
и последното нещо, което видях,
бе часовник с изплезен език.
Времето спря и къщата помръкна.
Уплаших се. Разбрах, че вече съм мъртва.
Само вън самотният дъжд
без чадър се разхождаше.
На погребението ми
явно той ще е едничкият гостенин.
СЮРРЕАЛИСТИЧНО
Слагам сърцето си на масата –
да грее и цъфти.
Някой събаря го от масата.
И сега разполовено то кърви.
Там, откъдето го извадих,
в плътта е смърт.
Казват, че не са мъртъвци хората,
които над земята вървят.
