В зала 8 на НДК хитовият бразилски писател от българо-еврейски произход Илко Минев (член на СБП) представи най-новата си белетристична книга „В сянката на изгубения свят” (изд. „Синева”). Повече от 250 представители на българските, еврейски и бразилски интелектуални среди уважиха събитието вечерта на 11 октомври. Сред тях бяха дипломатите Соломон Паси и Елена Поптодорова, писателите Анжел Вагенщайн, акад. Антон Дончев, Никола Инджов, Валентин Караманчев, Благовеста Касабова, Весела Люцканова, Петър Андасаров, Бойка Асиова, Димитър Христов, Юлия Пискулийска, Катя Зографова, Величко Хинов, Иво Тодоров и много журналисти, музиканти, художници, читатели.
Събитието се водеше от изкуствоведа д-р Райна Дамяни, а музикалните интермедии с произведения на Шопен бяха дело на проф. Снежана Барова. В представянето на книгата взеха участие: Боян Ангелов (председател на СБП), Румен Стоянов (преводач на книгата), Христо Георгиев (издател на книгата), Валентин Караманчев и Анжела Димчева.
В експозето си Боян Ангелов подчерта: „Чрез тази книга аз осъзнах колко е важно българинът да се чувства българин дори далеч от родината. Тази книга се чете за една нощ. Илко Минев има щастието да живее в Амазония, да я опише талантливо в три книги, но и да се срещне с други знакови българи, пребивавали там – като Илия Делев, меценатът, който подари безценната си колекция от гигантски кристали на нашия музей „Земята и хората”. Поздравявам го и му благодаря!”.
Румен Стоянов разказа подробно за българо-бразилските културни отношения, датиращи от 1923 г., чрез наши музиканти, художници и писатели. Той спомена челиста Веселин Памукчиев, филхармония „Пионер”, оперната прима Славка Величкова – създателка на оперното изкуство в Бразилия, художниците братя Абрашеви, които учат бразилците на модерно изобразително изкуство. „Бразилия е далечна страна, но в културно отношение тя се оказа неочаквано близка до нас. Още в 1915 г. „Бай Ганьо” е първата кинга, преведена и издадена в Бразилия. Оттогава досега над 140 български книги са издадени там. Цели три издателства с български собственици действат там. Бразилските книги у нас са с няколко по-малко. Тези факти показват едно много плодотворно сътрудничество. Илко Минев не само е израсъл в София, но е съхранил едно много добро чувство към България. Имам щастието да го познавам отблизо. Той живее в Амазония вече повече от 40 години – това е негова лична съдба, едно скитане сред тайнствени, разноцветни територии. Чрез книгите си Илко Минев успява да сътвори една обстановка на любов към изкуството. Благодаря му за популяризирането на България, което той прави чрез книгите си.”
Валентин Караманчев сравни трите досегашни книги на Минев, изтъквайки, че в първата част „Преди да замлъкна” има най-трогателните страници за България. „Последните пристигания на Илко Минев в България не са на крилата на лайнерите, а на крилата на книгите му!” – каза Караманчев.
На края на премиерата писателят Илко Минев обобщи: „Бразилия днес е разделена – вместо по пътя на разбирателството, ние тръгнахме по пътя на омразата. Очевидно на някои хора това им е интересно… Съвсем наскоро Марио Варгас Льоса каза: „Бразилия през следващите седмици би трябвало да избере между рак и сърдечен удар!”. Нямам претенции да съм голям писател, но имам претенции да кажа, че ние трябва да се стремим към по-доброто, към хармонията и разбирателството. Надявам се, че страната ще се консолидира. Нейната природа е уникална. Богатствата й – неизчерпаеми. Ние сме едни от най-големите производители на храни, надявам се, че ще разрешим политическите проблеми по мирен път.”
Анжела ДИМЧЕВА
