ИЛКО КАПЕЛЕВ /СТИХОВЕ

ИЛКО КАПЕЛЕВ
 
ОТВЪД НОЩТА
 
Сега аз нямам нищо по-надеждно
от твоите усмихнати очи.
В сърцето ми ти – всяка вечер – нежно
от месеца оставяш сноп лъчи.
 
Играем тайно този наш спектакъл.
Но трябва вече да го осветя.
И после като истински Херакъл
сто подвига на теб ще посветя.
 
В един красив антракт веднъж ти сложи
на рамото ми бялата си длан.
Това е знак, че в стиховете божи
пегасът ни е вечно оседлан…
 
Ела при мен! И погледни в безкрая
каква омайна тиха синева
към нас приижда. Сякаш сме във рая.
Отвъд нощта вечерникът повя.
 
О, нека в този тих и светъл рай
останем с тебе грешници докрай…
 
ПРИЗНАНИЕ
 
Очите ти прекрасно ми отиват…
Как само в мен преливат… В понеделник
загубих се в душата ти красива
и вече там съм доживотен пленник…
 
Аз гледах твоите коси лъчисти,
ти гледаше очите ми зелени.
Разменяхме си с тебе чувства чисти
и бяхме като птици запленени…
 
За теб могъл бих облак аз да снема
от висинето… Ако е възможно
в един небесен ден ще те отнема
от слънцето, което превъзхождаш…
 
Навярно този ден си осенила
със звезден лъч ти моята душа…
Ех, колко кратко! „Муза посетила…
немного посидела и ушла…” *
 
* великия Висоцки!
 
***
На главната – под славеи възторжени,
край ромона на пурпурен фонтан,
аз твоите очи познах сред сто жени…
и сякаш бях отнет от ураган!
 
Но тази среща беше много кратка,
тя бе като в пустинята мираж.
Запомних все пак блузката ти гладка, –
сред сто жени – във градския пейзаж…
 
Не си отивай, ще ми бъде тъжно!
Не чуваш ли в сърцето песента?
В душата ми се стича ситен дъжд, но
от звездния капчук на любовта!
 
Тъй както нощем свети в мен небето,
светѝ сега в душата ми, светѝ!
Така в сърцето тъжно на поета
красива муза ще му бъдеш ти!
 
…На главната – под славеи възторжени,
край ромона на пурпурен фонтан,
аз твоите очи познах сред сто жени…
Но вече… вече теб те няма там!
 
ГРАВИТАЦИЯ НА ЧУВСТВАТА
 
Ний мръзнем с теб в нощта неподплатена
и може би ще се превърнем в лед.
Да скъсаме плацентата студена,
с която сме обвити вече век.
 
И там, в неразгаданата обител
на птиците, ще чуем как шуми
тревата от сълзите ни измита
и как звънят във храма ѝ сълзи.
 
Дано сега във този тежък спазъм
сърцето своя хълм да отстои.
Животът ми, от циганка предсказан,
разкрива свойте варварски черти.
 
РАЗМИСЪЛ
 
Трябва точно да бием клавишите
в това безкомпромисно време.
А ние опъваме кротко каишите
като полярни елени.
Трябва ни точна стрела във колчана
с еленова кожа обшита.
Ясно и просто ни трябва, Татяна,
сърце като диво копито.
Ние със тебе сме южни чешити –
дай ни големият лов.
Ако внезапно се скъсат каишите –
да бъде от дива любов!
 
***
Излез сега от този тъжен дом
с лиричното название Сърце.
Животът ми – красив любовен том –
разлистваха какви ли не ръце.
 
Разнежваха какви ли не очи
душата ми – опожарена степ.
Днес чашата на любовта горчи,
не мога да я поднеса на теб.
 
Защото ти си другото лице
на този глух и безпощаден свят.
Земята ни – напукано яйце –
отдавна е покрита с мръсен цвят.
 
Отровата на мен принадлежи –
аз бях за теб един покварен бог.
Достатъчно. Сега ми разреши
да вдигна своя смъртоносен рог.
 
След туй излез от този тъжен дом.
Той вече е до дъно разрушен.
На тръгване налей любима ром
и пий за своя бог опустошен…
 
МАЛКА НОЩНА ПРИКАЗКА
На К.
Видяхме се със теб съвсем случайно.
Но не случайно срещнахме се с теб.
Към твоето сърце пътувах тайно…
И сякаш… през люлееща се степ.
 
А може би пътувах през пустиня,
оазисът в която беше ти!…
Получих от небето милостиня:
то пътят ми към тебе осветѝ…
 
И ето, като бедуин объркан
целувам на колене твоя бряг.
Не бих могъл със друга да те сбъркам.
От тук ще те отмъкна в златен впряг!
 
А после ще те отведа незнайно
на някой тих и благороден връх,
където като приказка безкрайна
аз бих те препрочитал с огнен дъх!
 
Сега повярвай в тази звездна среща!
Виж как блести измислената степ…
 
Отварям остро вятъра насрещен,
във който ще се скрием само с теб…

13 коментари към публикацията “ИЛКО КАПЕЛЕВ /СТИХОВЕ

  1. Браво – талантливо и затрогващо за любовта, която не зависи от нищо и киято съхраняваме в душата си!
    Благодаря, Илко за чудесните стихове !☘️😀

  2. Илко, като да те е целунала самата любов. Прекрасни стихове. Любовта е прекрасен огън, който гори различно за всеки, а нейните деца са децата на изкуствата. Я стих, я песен, я мелодия или роман. Благодаря за споделената поезия, Илко! Прекрасно е всяко едно бисерче, което си отронил по-горе.

  3. Илко, братко!
    Отново браво ти казвам
    пред стиха ти се прекланям
    с вярата ни зареждаш
    за бъдещето ги оставяяш!

  4. Толкова са нежни словата ти за онази „дива любов“, която се таи в човешкото сърце и направлява живота ни. Само ако й позволим да ни води в безкрайната приказка на Създателя…
    Благодаря, Илко!

  5. Завладяваща, пулсираща, задъхана любовна лирика. Ти си като разказвач на приказки, Илко… Всяко стихотворение разказва една история и грабва читателя със своята искреност. Поздравявам те, браво! Благодаря за възможността да прочета тези прекрасни стихове!

  6. Поздравления, Илко! Щастлива съм, че имах възможност да работя с теб и се наричам твой приятел! Бъди здрав, зареден с нестихващо вдъхновение за прекрасна поезия и проза! Успех, приятелю!

  7. Поздравление, Илко, за този красив и вълнуващ цикъл от нежни, докосващи най-чувствителните струни на човешката душа стихове за любовта! Прочетох с удоволствие. Благодаря!

  8. Прекрасни интимни прочувствени стихове.Поздравление ..Желая ти много здраве и щастие и още много творчески успехи.

  9. Поете, изненадващо добре си служиш с перото и в този жанр на дълбоки човешки преживявания и вълнения.
    Всяко твое стихотворение е облъчено от силна и неподправена емоция.
    Фокусът е чувството!
    И това е чувство, което извисява и облагородява човека.
    Мисля, че Музата не за кратко е приседнала при теб!
    Поздравления! Успех!

  10. Браво,Илко! Затвърждаваш убеждението, че си изключителен душеприказчик с удивителен усет да втъчеш в благослова на своите възвишени усещания семантичните алюзии на душата и съвсем неусетно да завладееш читателя, който заживява с твоя пулс и копнеж. Браво! Бъди благословен.

  11. Г-н Капелев,за пръв път ме гали свиленият вятър на Вашата поезия.Нежно,приласкаващо и в същото време любовното чувство опияняващо иска още и още да чете строфи,макар и за чужда любов.Прочела съв единствено“Убежището за роман“,който ме впечатли много.Не знам защо го нямаше по книжарниците и останах с впечатление,ченещо се случи и книгата не получи достатъчно гласност. Желая Ви още успехи и здраве!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post ЗЛАТИМИР КОЛАРОВ /РАЗКАЗ
Next post ДИАНА ПАВЛОВА /БИОГРАФИЯ + СТИХОВЕ