Писателят Илко Капелев е добре познат в средите на съвременните автори – особено сред ямболската общественост, сред която живее и твори като поет, журналист, публицист, есеист. В дългата си журналистическа кариера е написал над 4500 статии, репортажи, есета. Той е автор на 11 книги – поезия и художествена проза.

Илко Капелев зарадва колегите си в София, като представи новата си стихосбирка „Полет по време на буря“ (изд. „Български писател“, 2022) в клуб „Парнас“ на Съюза на българските писатели. Събитието се водеше от председателя на СБП Боян Ангелов, който акцентира на биографията и оригиналния стил на автора: „Край бреговете на река Об Илко Капелев е натрупал знания и мъдрост, ширина и простор, които са се отразили в поезията му. Той борави еднакво добре с класическия и свободния стих. тематичните приоритети на тази поезия са любовта и родолюбието“.

Стана ясно, че авторът е от строителите на Западен Сибир. „Отидох уж само за една година през 1981 г. да поработя, а останах 12 години. Като ученик обичах да чета Джек Лондон. Мечтаех си за мразовитите степи, исках да измина пътя на този велик писател в Далечния Север. Река Об ме опияняваше – на места е широка 90 км. Седях на брега и поемах вдъхновение от мощта ѝ. Бях в компанията на руси, украинци, българи. Събирахме се и пиехме водка до припадък, но аз всичко описвах. Там написах доста произведения. Отидох не за да спечеля пари, а да видя как се живее – в прозаическата ми книга „Сибирски дневник“ са събрани моите приключения. На север се живее много трудно, но страшно интересно. Освен че работих, аз учих в „Максим Горки“, където се запознах с изключителни авторитети. Новата книга е сборна – стиховете са избрани от написаното през 45 години. Това е книгата на моя живот“ – каза Илко Капелев.

Свои впечатления за автора споделиха Иван Есенски, Петър Андасаров, Ивайло Диманов и Бойко Ламбовски.

В авторския рецитал прозвучаха десетина стихотворения.

Из новата стихосбирка:

ПОЛЕТ ПО ВРЕМЕ НА БУРЯ

откъснах се от теб природо

но трябва да се освежа

едно листенце ще е пода

на който благо ще лежа

ще светна слънцето и тихо

глава на него ще склоня

сега ти посвещавам стиха

във който ще те съхраня

аз нямам време да се туля

зад облаци и черен дим

животът ми във тебе хлуе

небесносин и невредим

връхлитат ме стрелби и бури

и мълнии ме громолят

природо светла в мен ти тури

искра от въглен неполят

заспивам в листите ти горо

но трябва да се освежа

преди да си представя бора

под който вечно ще лежа…