Петър АНДАСАРОВ
Тези пространства са завързани за прага на живота му, залюлян в люлката на родната му земя от майчини песни и любвеобвилни ръце, с повея на исторически люде и събития. Не познавам този конкретен негов живот, но навлизах в просторите му чрез енергията, дала живот на изначалното за всички нас – СЛОВОТО. То, именно то, словото на Боян Ангелов понесе на крилата си този многолик, многоцветен, и дълбоко съдържателен живот. Неговият! Затова обичам да странствам из тези пространства, пътувайки по поетични пътеки и пътища, водещи до светове – и реални, и мечтани; и загадъчни и достижими… В стиховете на създадените и издадените досега негови книги.
Тия размисли превзеха съзнанието ми поетичните слова между двете корици на най-новата му стихосбирка „Ако изобщо има бряг“ на издателство „Богианна“. Но до тях вече бях стигнал след прочита на предишни негови сборници със стихове, застоявайки се най-дълго над „Далнина“, „Поледица“, „В сянката на хоругвите“, „Последна риза“, „Почти на поглед“, „Реставрация на обелиска“ и „Универсум“. А размислите ми бяха всъщност моите усещания, поникнали от думите на автора за продължаващите далнини на поетическите му пространства. За да разбера, че при него се е случило Чудото – хармония между творец и слово. Да, Боян Ангелов се оглежда във всяка своя дума, която съдържа „кръвните телца“ на негово чувство и на негова мисъл. За хармоничното съжителство между тях свидетелствата са в поведението на автора и словата в стиховете му от най-новата стихосбирка „Ако изобщо има бряг“. И тях Боян Ангелов е благонравен и себеотдаен човек, с достойнство на българин, родолюбец и родинолюбец, верен пазител на традициите и на историята българска. С поглед и към далечни хоризонти и селения и със завидна евристична проницателност. Той тръгва винаги от корена към цъфтежа и плода, осъзнава, че отделният подвиг е емблемата на героизма, а струната на сърцето ражда музиката на любовта.
Интересна, хармонична е наистина човешката и поетическата личност на Боян Ангелов. Четеш стиховете му и познаваш автора им. И имаш усещането, че ги пише така, както естествено диша. С негови си думи и с умението на майстор-стихостроител. Най-просто казано – думите му звучат с неговия глас: спокоен, искрен, развълнуван, звънък, пленителен и мъжки категоричен. Затова се случи с мен рядко случващото се в срещите ни с нова книга – затваряш последната страница и пръстите ти тичат отново към първата, пак да започнеш прочита на стиховете, от които извира красота, нова мисъл и мъдрост.
Спирам дотук с моите думи, за да идем при думи поетически на Боян Ангелов в страници от „Ако изобщо има бряг“. Чуйте:
Като обидени кошути,
останали без своите малки,
събират скръбните минути
осиротелите ни майки.
И гаснат в болниците сиви
до недокоснатото блюдо –
стараещи, ала красиви,
очакващи да стане чудо.
Но чудото не идва – то е
отсъствие в далечината.
Нататък е сезонът зноен,
Студът е още по-нататък…
„Чудото“
А в „Отдалече“ изповядва:
Колкото за далечината –
не мисля да обяснявам
как ме предаде съдбата
и как още не се предавам.
Сияещо от меланхолична красота е стихотворението „Тогава“:
… Нощта бе убийствено млада,
достъпна, усмихната, страстна.
Тогава и ти ме погледна
с пожара на нощ кестенява.
………………………………
Тогава нощта ме погали
с покоя на твоите длани…
Красиво и покъртително е стихотворението „Баща“, а емблематичните са много: „Изкачване“, „Доземи“, „Благодарност“, „Шипка“, „Приемане на тъгата“, „Ръст“, „Селфи“, „Напуснатата стая“, „Покаяние“, „Неизбежност“, „В сегашно време“, „Познание“…
И да отбележа непременно за двете силни тенденции в досегашната поезия на Боян Ангелов. Първата – засиленият ритъм на махалото на поетическата ритмика и все по-разширяващата се амплитуда на завладяващото чувството и блясъка на новооткритата философска мисъл. И втората тенденция – продължаващото развитие на поета Боян Ангелов – последовател на литературната традиция и модерните поетически предизвикателства. Доказателства? Безспорно е майсторството, постигнато в класическия стих: „Запомняне“, „Твоята България“, „Роса“, „Райна княгиня“, „Бенковски“, „Мълчаливо стихотворение“… И –
Нали дърветата зеленооки
ще пожълтеят като след вършитба,
ще преброяват в тайнствени задруги
листата си, останали без влага?
Стада от необяздени влечуги
превземат на илюзиите прага.
Отговори на предизвикателствата на модерните стихове са всъщност стихотворения като: „Пропелер“, „Солипсизъм“, „Ъгълът на светлината“, „Опити“… Емблематични стихотворения като „Напуснатата стая“, „Покаяние“, „Гина Кунчева“ не можеш да отминеш само след прочит-два, а ще запомниш завинаги дори и така да се случи.
Много са още достойнствата в тази поетична книга и нека ми е позволено за някои от тях само да спомена, а други да откроя по-ярко. Боян Ангелов е словотворец в редица свои стихотворения в предишни и в тази си книга: „обезгероен“, „радостност“, „колелата“ /круша-кръгла/ и други. Той извайва изключително интересни рими: „но те“ /“менте“, „обезличени“/“мен и“, „разбрах че/“плаче“, „линии“/“години и“, „бедните“/последни те“, „гали“/“едва ли“…
И с невъздържание искам да споделя възторга си от новите силно впечатляващи метафорични находки и открития в тази силна поетична книга на Боян Ангелов. Длъжен съм да отбележа нещо твърде важно за тези метафори. Те са предметно-веществени. И обратно. И ще си послужа с думите на ерудита-полиглот Владимир Свинтила: „Във връзка с метафоричността, истинската, си спомням за натурността на абстракцията в старите наши богомилски текстове и книги: „Видях лицето на бога червено като наежено желязо“. Явно метафорите на Боян Ангелов имат влияние от народопсихологията, с която той е тясно свързан. Както и с фолклора. Примери? Те са красноречиви и убедителни. Красиви и с многоцветни сияния. Ето: „…в унилия, обезгероен, /оплешивяващ, скучен делник“/“Селфи“, „…смирих се и приседнах на съдбата в дланта“, /“Царска папрат“/, …градът навярно детството си гледа“, „Панагюрище“, „…не поиска огризките на свободата“/ „Гина Кунчева“, „…могилата им е завивка“ „Добрата вест“, „…за силния не съществува/нито страх, нито робска орис“/“Щерна“/, „Летя и вероятно ще отмина/студената държава на орлите“ /“Проглед“/, „…думите са белобради/старейшини на вътрешния смисъл“ /“Белезници“/, „…ръждясвам днес като снаряд, готов да се самовзриви“ /“Доземи“/.
И мога убедено, категорично да заявя – новата стихотворна книга на Боян Ангелов „Ако изобщо има бряг“ е ярък знак по творческия му път, който води в лоното на най-значимата ни национална поезия.
