ИЗ КОНТИНЕНТА

Георги Н. НИКОЛОВ

Така е озаглавил новата си книга с пътеписи и пътна проза Лъчезар Георгиев, дело на издателство „ИТИ“, Велико Търново, 2022 г. Те носят, както е отбелязано на корицата, „наблюдения с гледната точка на автора от мястото на дадено събитие и от протичащи обществено-политически и културни процеси; включени са и мемоарни акценти с привкус на документалистика и авторски дневници. Някои текстове излизат в пресата у нас още в началото на демократичния преход и към средата на 90-те години на ХХ век, а други са публикувани в списания и отделни книги вече през по-късен период, а част от представените тук произведения се публикуват за първи път“.

Не ще бъде пресилено ако кажем, че по страниците и на тази книга личи девизът на писателя-скитник Борис Шивачев „да пребродиш света с отворени очи“. Т.е., да превърнеш видяното в значима картина, разказът за която да устои на времето и прочетен отново след години, да носи същата вълнуваща красота на видяното и споделеното. Лъчезар Георгиев има остра социална и културно-естетическа наблюдателност и за значимите, и за по-малките неща, с които се докосва по време на своите странствания вече 36 години. Отчита действителността и през призмата на политическите събития, на които е съвременник. Сборникът е изграден от такива части, като „Пътни бележки от зората на демократичния ни преход“, „С бележник из континента“, „Португалски хоризонти“, „С божия попътен вятър“, а още: „Божият попътен вятър ражда и разкази“ – белетристичен дял, който много сполучливо е завършващ разказен финал на книгата. А във „Встъпителни дума на автора“ Лъчезар Георгиев отбелязва: „На немалко места текстът е с познавателна стойност и осведомява за книжовна, издателска и научна дейност – например на територията на бивша Югославия (Баня Лука), Кралство Белгия, Истанбул, Лисабон, Порто, Република Малта и пр. В този смисъл изданието би могло да е и в помощ на студентите от специалности, свързани с книгата, медиите, комуникациите. Разказано е накратко за видни европейски издатели, печатари, писатели, за библиотеки, книжни експозиции, музеи, храмове  и забележителности…“ Факт е, че „Из континента“ по идея на съставянето си далеч надхвърля понятието за пътеписа и пътеписната литература в техния традиционен замисъл. Тук имаме четиво, изтъкано от тънка наблюдателност, научна интерпретация на видяното и поднесени с ярки багри картини от видяното в различните европейски краища. На много места текстът прилича на диалог с читателя, насочва го към стойностни обекти и красиви кътчета от континента. Читателят-пътник, разтворил книгата, ще попадне в различни политически ситуации, в различни географски кътчета и оазиси на културно-историческото наследство, в които си струва да се надникне с разбираема наслада. Включените разкази сполучливо допълват предхождащите ги текстове и придават завършен, цялостен вид на сборника с такива белетристични творби, като „Светлина над Мадрид“, „Тоска Бийч“, „Лисабонският странник“, „Нощ над Антверпен“… „Из континента“ е образец за съвременен пътепис и пътеписна проза във време, когато интересуващата се личност може да се осведоми по много пътища – електронни и печатни, за различните дестинации на света. Трябва да си майстор на перото, какъвто е Лъчезар Георгиев, за да привлечеш, а още повече, да задържиш читателското внимание за по-дълго. Да подбереш теми, актуални за хората от различни възрасти, още повече, когато информационният поток става все по-пълен и мащабен. Лъчезар Георгиев е учен, но и даровит писател и тези две предпоставки са съчетани сполучливо по страниците на сборника. Красотата е негов девиз, а изнесената информация за страните, които е посетил, сякаш няма давност. Нещо повече – той е посланик на българската култура, който дарява книги на големите библиотеки и така популяризира творческия процес на България по света. Всъщност, трудно ще открием сред съвременното ни книгоиздаване книги с такова информационно богатство, каквото носи „Из континента“. Тук равностойна среща си дават историята с политиката, науката с културата, красотата на описанието, съчетана с емоцията на наблюдаваното и магията на духовността: „Манастирът край валонското село Шеветоне в Южна Белгия – четем в „Манастир във Валония разнася църковнославянски песнопения“, е уникално средище на духовността в Европа. Уникално на прага на новото хилядолетие, защото тук, в хълмистите Ардени, се прави опит за приобщаване и своеобразна интеграция на два разделени от векове начини на религиозно общуване – ортодоксалния, византийския или по-просто речено източноправославната традиция, с латинския, западния начин на отслужване, все в името на Христовата вяра. Тук са събрани монаси от различни националности – белгийци, американци и англичани, руснаци, имало е и гърци. .. Всеки гост е добре дошъл, стига да идва с чисти помисли и открито сърце…“

Спокойно може да се твърди, че книгата се радва на широка тематична обхватност. Сполучливо съчетание от историите на видяното, оцеляло през вековете; от съвременната ни политическа, икономическа и социална картина; от духовността на Европа в нейната цялостна географска карта и разбира се, от разказите на автора, плод на всичко преживяно и видяно през погледа на задълбочен творец. Разказвайки ни впечатленията и преживяванията си, проф. Лъчезар Георгиев пресява важното от мимолетното, значимото за съвременния човек от дребнотемието и прозата му е подплатена с подсказка за бъдещото време, която очаква Европейския континент в неговите географски ширини. Това е заявка за всеобхватност, тъй като авторът е видял и премислил много, пресял е впечатленията, които биха заинтригували съвременния читател и ни поднася собственото си интелектуално виждане за нещата, споделени по страниците на сборника. Защото едно е да си убеден, че познаваш Европа, съвсем друго – да си я пребродил и опознал непосредствено, докосвайки се до нейните значими духовни „адреси“. Поднасяйки впечатленията си непринудено, като мащабен разказ, който е трябвало да се роди след толкова много впечатления…

Още много добри неща могат да се кажат за новата книга на Лъчезар Георгиев и чрез неговия творчески поглед можем да надникнем в различни краища на света, но тя трябва да бъде прочетена. Така се вписваме и ние в добронамерените скиталчества на автора и ставаме негови спътници. Вярно, планетата непрестанно се видоизменя и развива, но разказаното тук си остава актуално и значимо. И стигайки до последния ред разбираме, че и ние сме градивна частица от разноезичното общество, с което ни среща писателят. Убеден съм, че тя ще се превърне в любимо четиво на нашите съвременници от различни възрасти…

 

Един коментар към публикацията “ИЗ КОНТИНЕНТА

  1. Интересно за каква “духовност на Европа” и за какво “докосване до нейните духовни “адреси”“ може да става дума ,на фона на случващото се в същата Европа от известно време насам.Когато богохулството преминава усилено в богоборчество чрез възнасяне на хомосексуализма и содомията във висши ценности.И още едно явление —възраждането на нацизма ,който никога не си е отивал —този път открито и заявено спрямо руснаците, не говори ли за пътя на тотална деградация поет от както би трябвало да се нарича гейропата……

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post НИКОЛАЙ ТАБАКОВ ГОСТУВА В ЯМБОЛ
Next post РОМАНЪТ НА РОДОПИТЕ