Георги Н. НИКОЛОВ

Така е озаглавил новата си книга с пътеписи и пътна проза Лъчезар Георгиев, дело на издателство „ИТИ“, Велико Търново, 2022 г. Те носят, както е отбелязано на корицата, „наблюдения с гледната точка на автора от мястото на дадено събитие и от протичащи обществено-политически и културни процеси; включени са и мемоарни акценти с привкус на документалистика и авторски дневници. Някои текстове излизат в пресата у нас още в началото на демократичния преход и към средата на 90-те години на ХХ век, а други са публикувани в списания и отделни книги вече през по-късен период, а част от представените тук произведения се публикуват за първи път“.

Не ще бъде пресилено ако кажем, че по страниците и на тази книга личи девизът на писателя-скитник Борис Шивачев „да пребродиш света с отворени очи“. Т.е., да превърнеш видяното в значима картина, разказът за която да устои на времето и прочетен отново след години, да носи същата вълнуваща красота на видяното и споделеното. Лъчезар Георгиев има остра социална и културно-естетическа наблюдателност и за значимите, и за по-малките неща, с които се докосва по време на своите странствания вече 36 години. Отчита действителността и през призмата на политическите събития, на които е съвременник. Сборникът е изграден от такива части, като „Пътни бележки от зората на демократичния ни преход“, „С бележник из континента“, „Португалски хоризонти“, „С божия попътен вятър“, а още: „Божият попътен вятър ражда и разкази“ – белетристичен дял, който много сполучливо е завършващ разказен финал на книгата. А във „Встъпителни дума на автора“ Лъчезар Георгиев отбелязва: „На немалко места текстът е с познавателна стойност и осведомява за книжовна, издателска и научна дейност – например на територията на бивша Югославия (Баня Лука), Кралство Белгия, Истанбул, Лисабон, Порто, Република Малта и пр. В този смисъл изданието би могло да е и в помощ на студентите от специалности, свързани с книгата, медиите, комуникациите. Разказано е накратко за видни европейски издатели, печатари, писатели, за библиотеки, книжни експозиции, музеи, храмове  и забележителности…“ Факт е, че „Из континента“ по идея на съставянето си далеч надхвърля понятието за пътеписа и пътеписната литература в техния традиционен замисъл. Тук имаме четиво, изтъкано от тънка наблюдателност, научна интерпретация на видяното и поднесени с ярки багри картини от видяното в различните европейски краища. На много места текстът прилича на диалог с читателя, насочва го към стойностни обекти и красиви кътчета от континента. Читателят-пътник, разтворил книгата, ще попадне в различни политически ситуации, в различни географски кътчета и оазиси на културно-историческото наследство, в които си струва да се надникне с разбираема наслада. Включените разкази сполучливо допълват предхождащите ги текстове и придават завършен, цялостен вид на сборника с такива белетристични творби, като „Светлина над Мадрид“, „Тоска Бийч“, „Лисабонският странник“, „Нощ над Антверпен“… „Из континента“ е образец за съвременен пътепис и пътеписна проза във време, когато интересуващата се личност може да се осведоми по много пътища – електронни и печатни, за различните дестинации на света. Трябва да си майстор на перото, какъвто е Лъчезар Георгиев, за да привлечеш, а още повече, да задържиш читателското внимание за по-дълго. Да подбереш теми, актуални за хората от различни възрасти, още повече, когато информационният поток става все по-пълен и мащабен. Лъчезар Георгиев е учен, но и даровит писател и тези две предпоставки са съчетани сполучливо по страниците на сборника. Красотата е негов девиз, а изнесената информация за страните, които е посетил, сякаш няма давност. Нещо повече – той е посланик на българската култура, който дарява книги на големите библиотеки и така популяризира творческия процес на България по света. Всъщност, трудно ще открием сред съвременното ни книгоиздаване книги с такова информационно богатство, каквото носи „Из континента“. Тук равностойна среща си дават историята с политиката, науката с културата, красотата на описанието, съчетана с емоцията на наблюдаваното и магията на духовността: „Манастирът край валонското село Шеветоне в Южна Белгия – четем в „Манастир във Валония разнася църковнославянски песнопения“, е уникално средище на духовността в Европа. Уникално на прага на новото хилядолетие, защото тук, в хълмистите Ардени, се прави опит за приобщаване и своеобразна интеграция на два разделени от векове начини на религиозно общуване – ортодоксалния, византийския или по-просто речено източноправославната традиция, с латинския, западния начин на отслужване, все в името на Христовата вяра. Тук са събрани монаси от различни националности – белгийци, американци и англичани, руснаци, имало е и гърци. .. Всеки гост е добре дошъл, стига да идва с чисти помисли и открито сърце…“

Спокойно може да се твърди, че книгата се радва на широка тематична обхватност. Сполучливо съчетание от историите на видяното, оцеляло през вековете; от съвременната ни политическа, икономическа и социална картина; от духовността на Европа в нейната цялостна географска карта и разбира се, от разказите на автора, плод на всичко преживяно и видяно през погледа на задълбочен творец. Разказвайки ни впечатленията и преживяванията си, проф. Лъчезар Георгиев пресява важното от мимолетното, значимото за съвременния човек от дребнотемието и прозата му е подплатена с подсказка за бъдещото време, която очаква Европейския континент в неговите географски ширини. Това е заявка за всеобхватност, тъй като авторът е видял и премислил много, пресял е впечатленията, които биха заинтригували съвременния читател и ни поднася собственото си интелектуално виждане за нещата, споделени по страниците на сборника. Защото едно е да си убеден, че познаваш Европа, съвсем друго – да си я пребродил и опознал непосредствено, докосвайки се до нейните значими духовни „адреси“. Поднасяйки впечатленията си непринудено, като мащабен разказ, който е трябвало да се роди след толкова много впечатления…

Още много добри неща могат да се кажат за новата книга на Лъчезар Георгиев и чрез неговия творчески поглед можем да надникнем в различни краища на света, но тя трябва да бъде прочетена. Така се вписваме и ние в добронамерените скиталчества на автора и ставаме негови спътници. Вярно, планетата непрестанно се видоизменя и развива, но разказаното тук си остава актуално и значимо. И стигайки до последния ред разбираме, че и ние сме градивна частица от разноезичното общество, с което ни среща писателят. Убеден съм, че тя ще се превърне в любимо четиво на нашите съвременници от различни възрасти…