Борис ДАНКОВ
ПОЛИТИЧЕСКА ЗИМА НЕ ПО БОТЕВ
Нещо да се е променило от времето на Ботев и неговата „Политическа зима“? Разбира се, че не е. Който си има стар ревматизъм, пак си го чува. И си мисли за младата жена. Тя пък – за своите тоалети. Чиновникът се пита как да подложи динена кора на своя колега, за да отърве поредната секира в службата. Чорбаджията се буди нощем и се чуди в коя банка да си сложи парите и как да отърве куршума на дебнещите го мутри. Бедният пък се пита как да върже двата края и дали ще намери в кофите за боклук къшей хляб и велпапе за „Вторични суровини“.
Само където в световната кръчма е настъпило известно разместване. Вместо г-н Бисмарк отгоре на земното кълбо се е възкачило американчето Буш и пухти гневно срещу номерата, които му правят Франция и Германия, че и тая неблагодарница Белгия. Батюшка Путин се чуди дали да не се качи на европейския влак. Докато Тони Блейър плете кошница за яйцата на Америка. Босфорският Саул пък се мае накъде да си обърне онази част от тялото, за да не пострада от войната срещу Саддам.
Единствено в Българско цари истинска идилия. Като в републиканско царство, където консенсусът отдавна е постигнат, като съгласие между съпрузи по време на развод. И двамата щастливо очакват да им дойдат поредните гости, както у нас вече са дошли американците. И може би затова една от свободните ни газети възкликва сантиментално: „Те са вече тук!“, почти както някога печатът се захласваше: „Добре дошли, братушки!“
И докато този цирк се разиграва, а Симеон отива на гости у Първанов по терлици, докато от правителствената телевизия ни убеждават, че няма страшно от „терористична атака“ откъм Ирак, нашенските „интелектуалци“ и кандидат-нобелисти си кротуват кротко и мълчат като… нещо си в гащи. Ама само те ли мълчат? Всички си мълчим и чакаме. Може би да му дойде кефът на американеца? Кукуригу! Джав, джав! Ама че идилия…
14.02.2003 г.
СЛОЖЕТЕ ИМ КРЪСТЬО ПИШУРКА!
Ами да! Щом публицистиката на Ботев е „тежка“ за кандидат-студентите на факултета по славянски филологии в Софийския университет, тогава да им сложат в програмата Кръстьо Пишурка или Владикин, Оджаков, Деребеев, Пискюллиев или Сапунов… Все едно – кое от именитите Ботеви литературни „величия“. Ако ли пък не – в по-късната ни книжовност дал Господ литератори и литераторчета от всякакъв сой. Останало е малко нещо и от епохата на соцреализма. Да не говорим за графоманската вълна, която днес е на път да залее милото ни отечество с разните му самиздати и Радки-пиратки!
Това в кръга на майтапа, а иначе да се чуди и мае човек на сериозността, с която учени професори от нашата Алма матер могат да измислят подобна глупост. И не само това, ами да изхвърлят от кандидатстудентския въпросник творби на Вазов и Алеко Константинов като „неподходящи“, понеже… младите хора не познавали злободневните проблеми на отминалата историческа епоха.
Абсурдно е, че онова, което не можаха да направят литературните „преоценители“ на Иван Костов, сега го правят професори чиновници. Затова е безсмислено да търсим отговор на Ботевия въпрос „Дали пилето има повече ум от почтеното магаре“. Абсурдно зер, не зер гут…
2.04.2004 г.
ДЛЪЖНОСТТА НА ПИШЕЩИТЕ БРАТЯ
Перифразата е по Ботев, но колкото и това да е „демоде“ в днешното ни размирно време едва ли има друг по-точен мерник и критерий за „длъжността“ на съвременния български писател. Нищо, че виждането за нея е от преди 130, че и повече години. Нали си спомняте кое е най-важното нещо за преуспяващия „списовател“? Първо на първо винаги да се съобразява с капризите и прищевките на „публиката“. Второ на второ – да мълчи и да си кротува пред „силните на деня“, тъй като „мълчанието е Христова добродетел“. Вече подир мълчанието идва и „смирението“. И какво още трябва да правят пишещите братя? Ами да се слагат на своите благодетели и попечители, министри и пр. Да ги подмамят с „особеното изкуство“, да ги облажават, да ги ласкаят, да им „правят вятър“. Само и само, за да получат за своите „благоугодни деяния“, къшей от общата софра. Нищо, че със своите мъдрословия могат да служат на падишаха и султана, на Лойола или на Юда.
А какво става днес в Българско? И каква е участта на днешния „списовател“, освен че трябва да къта стотинките си за оцеляване, да носи старите си партакеши и да чака пред някоя порта за милостиня? Ами каква орисия – освен да си трае, да се прави на аполитичен, да омайва младите министърки и по-щедрите министри или да се снишава пред някой дебеловрат „пезвенк“, който може да му хвърли някоя и друга лепта, за да издаде поредното си съчинение, роман и пр.
Та толкова за Ботев и днешното ни време. Днес царува XXI век и нещата са къде, къде по-различни и…подобни. „Сяко едно правителство прилича на народа си“ – цитира поетът Токвил. Ами да направим така, че да не приличаме на „онова правителство“!
11.06.2005 г.
ЗАБРАВЕНИЯТ БОТЕВ
…Ами забравен – ще рекат днешните ни политически величия, културтрегери и журналистически цанцугери. Тук нямаме предвид неговата окастрена публицистика, която се преподава в училище според европейските изисквания и критерии, а в кандидатстудентските изпити за университета отдавна е изхвърлена. Нито пък иде реч за неговите „Песни и стихотворения“, които днес не са на мода. Къде по-интересно е да се чете Стивън Кинг и Паулу Коелю? Или езотеричните писания на някой екстрасенс, прорицател или маг, който ще ни открехне как да си отворим чакрите, да опознаем силата на мантрите, да прочетем какво пише в най-новия български съновник или пък да си подредим кармичния календар до 2009 година. Какво да се прави като куцо и сакато е полудяло по гадания на врачки и слушане на чалга до оглупяване.
Те това е Българско – ще рече шопът и ще ни затули от раз устата. А какво е иначе по Нашенско? Какво ли? – Такова, че в средното ни училище се изучават само две Ботеви публицистични произведения „Народът вчера, днес и утре“ и „Политическа зима“, а кандидатстудентите са освободени от неговите „тежки“ политически текстове. Имали си, нямали си работа журналистите да пишат за това, ами да си пишат. И като пишат к’во от т’ва…
И що става още по Българско? Ами става, че Ботев го четат само сидеровци и бероновци от „А, така“. И го щудират както дяволът чете ръководство по секс или „Кама сутра“, както им изнася за техните политически нужди.
А по-иначе? – Ами по-иначе из Нашенско никнат като гъби след дъжд читалища, в които се говори по делиормански, а люде от везирстото на някогашния султан Азис си идват у нас като в задунайски вилает, за да гласуват за българския Меджилис.
Забравен ли е Ботев? Не е и напротив!
3.06.2006 г.
НОВИЯТ РАЗ(С)ТРЕЛ НА ВОЙВОДАТА
Човек да се чуди на надъханите преоценители на историята и рушители на измислените от тях „митове“. А не на последно място – на садомазохизма, с който набедени „познавачи“ и ценители на българското миналото са се захванали да… коригират националната ни летопис, да сипят открития и „прозрения“ върху нея.
Вече писахме за скудоумното писание в новия в.“Поглед“, с което се „доказваше“ гръцкия произход на светите братя Кирил и Методий чрез манипулирани позовавания върху енцикликата Slavorum Apostoli на Йоан Павел II.
По всичко изглежда, че изданието на СБЖ е решило да счупи всички рекорди в раздухването на сензации и нечистоплътно ровене из българското минало. Този път обект на историческите упражнения на вестника е станал не кой да е, а Христо Ботев. Върху цяло вестникарско фолио изданието упорито убеждава своите читатели, че Христо Ботев е бил убит от… свои. И то не от кого да е, а от военния командир на четата Никола Войновски и от Никола Обретенов, с още „един двама странични помагачи“. За да се „докаже“ тази теза в изданието се публикуват психотронните „открития“ на пророчицата Слава Севрюкова, преразказани от сензационния писател Христо Нанев. В подкрепа на нейните „факти“ е публикацията на покойния Георги Тахов „Изстрелите са били два“. И какво доказва тази извадена от нафталина статия? По същество тя преповтаря известната версия, че войводата е бил гръмнат от Никола Обретенов. Той бил „престъпника“, който екзекутирал Ботев. Именно по тази причина доживял до дълбока старост, тъй като престъпниците живеели дълго, за да изкупват греховете си(!). Но Обретенов не е бил сам. В „заговора“ срещу Ботев участвали още Войновски и други неназовани „престъпници“. В подкрепа на тази гнусна инсинуация идват белетристичните опити на пишман журналиста Христо Нанев върху прозренията на врачката Слава Севрюкова.
Лека му пръст на Тахов! А Нанев – той вече гони евтиния пиар на своя „бестселър“ за въпросната „пророчица“. Ако има някакъв въпрос, той е в това защо „Поглед“ търси евтина сензация, разстрелвайки Ботев за втори път по подобие на Вапцаров? При това – с правописна грешка в отправното заглавие на първа страница („Ботев е убит от свои, иЗтрелите са били два“!). И още – кому и за какво са необходими тези упражнения върху паметта на националния ни гений? Кому и за какво?…
2.06.2007 г.
НЕ СКВЕРНЕТЕ БОТЙОВ!
Това, че „Литературен вестник“ е вестникът на Едвин Сугарев, Георги Господинов, Пламен Дойнов, Йордан Евтимов и компания – отбор постмодернисти и закоравели антикомунисти, е известно и на малките деца. Чели сме по страниците на това изданийце какви ли не фундаментални „приноси“ и естетически изцепки, пошлости, простотии и литературни перверзии, гнъсотии. Но публикуваната в последния брой 20 на вестника поема „Фиф“ на някой си Никита Нанков надхвърля всякакви граници на „постмодерно“ отношение към личността на Ботев. Авторът на този литературен пасквил, въобразявайки си, че пише пародия, е накаканизал своите безконечни римувания и каламбури, чийто основен прицел е „геният на революцията“. Като осмива саможертвата на поета и я свежда до някаква махленска разпра с измисления турски Паша, като се подгавря с „хайманацията Ботев“ и прави своите хипотетични препратки към… днешния Ботйов – Н. Нанков изрича своето „прозрение“: „Само на 2 юний ката година в Деня на бастуня и вазелина, Ботйов отдих заслужен от самотата си взима“. При това – целият сюжет на „поемата“ е изпъстрен с цинизми и нецензурни изрази, политически заклинания и мръсотии от лексикона на „клозетната поезия“, предпочитан жанр от някои автори на „Литвестник“.
Може би за по-голяма „легитимност“ на публикацията редакторите на изданието информират читателите, че въпросната „поема“ вече е тиражирана в електронни литературни сайтове. Пак от интернет става ясно, че Н. Нанков е преподавател по литературознание в САЩ, спец по… естетика, семиотика, изобразително изкуство и теория на превода. В свой литературен обзор Михаил Неделчев пък го нарежда сред представителите на… „високата литература“, създавана от български писатели-емигранти в чужбина. Прочее, въпросната „поема“ на Н. Нанков е само щрих от „творчеството“ му, заляло едва ли не всички литературни сайтове – в същия стил, с подобни цинизми и гнусотии.
Това, че постмодернистите на „Литвестник“ не харесват възгледите на „терориста“ Христо Ботев, е известно на всички. Но, дами и господа, ако ненавиждате революционера, уважавайте поне поета, публициста, гения Ботйов.
31.05.2014 г.
ОТЦЕРУГАТЕЛИ ПАК ЗАЧЕРКВАТ БОТЕВ
Тези дни от просветното ведомство дойде поредната новина за „почистени“ учебни програми от тъй наречените „експерти“ на образователното министерство. След като през 2013 г. предишният екип от идеологически цербери на ведомството беше „съкратил“ основно изучаваната поезия и публицистиката на Ботев, сега става известно, че от безсмъртния поет в литературните читанки на училищата ни са включени само… 2 стихотворения(!?) Не е пощаден и дядо Вазов. От „Под игото“ ще се изучават … 2 глави. Стихотворението „Опълченците на Шипка“ е изхвърлено от учебните програми. Всичко това – въпреки уверенията на новия пореден образователен министър Тодор Танев, че няма да се посяга върху изучаваните творби от наши литературни класици.
Вече години наред експерти на МОН неуморно „почистват“ учебните програми по български език и литература, по история от „комунистическите клишета“ и ги адаптират към европейските „демократични стандарти“. В резултат на тази идеологическа цензура са изхвърлени от учебниците такива емблематични творби като песента „Даваш ли даваш, балканджи Йово, за… „вредни“ са обявени стихотворенията на Добри Чинтулов. Под въпрос е дори „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски.
Всъщност точка над и-то бе поставена със скандалния проект от 2013 г. за нови учебни програми в обучението от пети до дванадесети клас. Скандален, тъй като за него са потрошени близо 1 млн. лева от предишния гербаджийски кабинет. Така освен небезизвестните „експерти“ множество пишман консултати и цензори са преживяли на държавната ясла, за да „демократизират“ обучението по литература и история в родните ни училища. И сега – какво остава, освен старите идеологически проекти да бъдат въведени като… нови педагогически „стандарти“. Иначе казано – тежко на децата ни и на българското образование. Тежко ни!
15.10.2015 г.
