ИЗ АЛМАНАХ № 1, 2021 НА АСОЦИАЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИ ПИСАТЕЛИ И ПИСАТЕЛИ ОТ ДРУГИ КОНТИНЕНТИ (АСЕПИ – СЕПИ)  ПЪРВА ЧАСТ

 

ЛИТО ЛАДОГА – Лобня (от гр. Лобня – Подмосковието, Русия) през 2021 г. ще отбележи своята 25-та годишнина. През есента на 2020 г. ЛИТО ЛАДОГА – Лобня стана колективен член на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ – СЕПИ, Варна) и всички негови членове: Всеволод Кузнецов, Евгения Шарова, Людмила Каральова, Автандил Кукин, Вячеслав Василев, Надежда Василева, Сергей Борисов, Албина Янкова, Александър Петров, Галина Дриц, Елена Постоева, Лариса Литвинова, Тамара Малкина, Татяна Чеглова, Галина Мамонтава,   Евгения Титова, Александър Крохин, Анатолий Лешковец, Галина Леонтиева, Елена Лешковцева, Людмила Панова, Юрий Петров, Анатолий Можаев, Владимир Зерцалов, Юлия Соколова, Светлана Чернишова, Людмила Белова, Галина Сметанина получиха право да публикуват свои творби в АЛМАНАХ № 1, 2021 г. на АСЕПИ – СЕПИ, Варна.

От дълго време ръководител на ЛИТО ЛАДОГА – Лобня е Всеволод Михайлович Кузнецов – поет, преводач от български език, изтъкнат публицист, който има в своята творческа биография много литературни награди и много преведени книги на съвременни български писатели наред с превода на стихотворенията на Христо Ботев на руски. От 10 (11) години насам – от създаването му, Всеволод Михайлович Кузнецов активно участва в работата и на Сдружение „Литературно Общество” – Варна (СЛОВ)  като автор и  преводач, и като зам. главен редактор в един период на Приложение за съвременна руска литература „Есенински булевард” на вестник „Литература и Общество” – Варна (ЛИО).

Първият юбилей – 25 години от създаването и творческия живот на ЛИТО ЛАДОГА – Лобня и за нас се превърна в радостен факт, защото много от ладожци като писатели имат трайно и задълбочено отношение към българския език и българското слово, към универсалните човешки ценности, към художественото слово в неговите реални, актуални и алтернативни форми.

Тук представяме част от писателите (поети, а във ВТОРА ЧАСТ – останалите поети и белетристите) членове на ЛИТО ЛАДОГА – Лобня и на АСЕПИ – СЕПИ, Варна, които са членове и на писателски съюзи, и на различни академии, и на други литературни обединения по места и в национален, и в международен план.

И най-вече – те са членове на Международния клуб на високото художествено слово, което свързва хората от различни националности и континенти и ги прави нравствено силни и духовно извисени.

Станислав ПЕНЕВ – съпредседател на АСЕПИ – СЕПИ, Варна

 

ВСЕВОЛОД КУЗНЕЦОВ

 

ВЪРВЯ АЗ, СКИТАМ АЗ ИЗ ВЕЧЕРНИЯ ПЛОВДИВ…

 

За първи път с мен се случи тук тази драма:

прозорците на нашите приятели – покрити с мъгла…

Стоях сам пред прозореца опустял на храма:

погледнах небето и светлините на купола.

 

И тръгнах към своя дом аз – на автопилот:

по зова – на славянски по гласа на душата.

И водеше ме душата при Ботев – в Балкана висок:

да споделя настроението си с него в мълчание свято…

 

На всички е ясно, че не е много на почит поезията

особено в нашите – неспокойни днес дни

и все по-често си спомняме за беди, за рогатия,

а стиховете – по-сродни винаги на Господа Бога са били.

 

Изчерпване на умовете ли… и бедност на интересите

в ерата на лесното забогатяване, на златния телец?…

Съвсем не виждат от храстите гората възнесена,

напразно се споменава името на Създателя – жертвен агнец…

 

Но сигурен съм, че младият век ще полудее,

поставяйте всичко и всеки на собственото му място.

И песен като балсам върху душите ни ще разлее,

също като стиха на Ботев –  и силен, и чист, и ясен…

 

… Вървя аз, скитам аз из вечерния Пловдив

където отдавна всяко кътче познавам:

поезията на Ботев чука в сърцето ми –

неземна любов стопля душата ми, цялата.

 

превод от руски език Станислав Пенев

 

 

ЕВГЕНИЯ ШАРОВА

 

ВЪВ ВИХЪРА НА ЗЛАТНАТА ЕСЕН

 

Във вихъра на златната есен

догаря свещта на залеза.

Като с пет пръста на клен надвесен

ще докосна рамото ти – галя го…

 

В дланта ти съм бяла снежинка аз –

ще сляза без страх от огъня.

На бели виелици в облака пред нас

ти би ме видял, би познал – твоя съм…

 

Ще падна като небесна звезда,

оставяйки своя чуден край,

ще се превърна в сбъдната мечта –

просто само си пожелай…

 

ИСКРИТЕ НА ВДЪХНОВЕНИЕТО

 

Знаят поетите, че се случва понякога:

нито мисъл, нито идея, нищо…

Отишло си е вдъхновението и сякаш

осиротял е някой, всичко – чисто…

 

Но на безстишието вакуума нарушавайки,

ярко – като проблясване на огън силен

ще дойде думата: душата ще събуди сгрявайки,

ще зазвънят римите пак с камбанен тътен.

 

Жар-птица ще заблести с чудното си оперение –

едно от перата ще падне в дланта…

Животът е скучен без искри на вдъхновение.

Да гори огънят на поезията по света!

 

превод от руски език Станислав Пенев

 

 

ЛЮДМИЛА КАРАЛЬОВА 

 

ТАЗИ БЕЗДЪННА СИНЕВА

 

Тази бездънна синева…

В лятната тиха дрямка…

Погледът се вглежда едва,

че познато е всичко, сянка.

Краят на гора и… поляна,

тревите през юни – изнемощели…

Изведнъж се замисляш само,

че над нас е и каквото не сме видели.

Светът, с който сме свикнали –

гледката на достъпния свят?

Пълна е с безкрайни вълни

необятността на ефира, излят

от фини полета и светове,

може би с безплътни души,

с тайни, предсказания, сънища,

с непознати за нас мечти?

… Бездна – бездната, синя хипноза…

Светът е огромен, безкраен

и непостижимото ни е от полза

в свят от вълнуващи тайни изваян.

 

превод от руски език Станислав Пенев

 

 

АВТАНДИЛ КУКИН

 

***

В преследване на бягащите години,

ще раздам ​​много от ценностите значими.

Но неизменно трябва да се запази

нещо, без което не се живее и не е на талази:

Любов, Доброта, Търпение, Приятели.

 

***

Много врагове на нас ни влияят:

гордостта, мързелът – по-силен е от всички окови на края.

Потискани сме и от други страсти.

Ако го нямаше това нещастие,

човекът би живял до сто години тогава

без да познава много скърби – бедата стоглава.

 

превод от руски език Станислав Пенев

 

 

 

 

 

 

ВЯЧЕСЛАВ ВАСИЛЕВ

 

БИЛЕТ ЗА ДЕТСТВОТО

 

… И стоя аз на Казанската гара –

опашка на касата за няколко години.

Но ми казаха добри хора с радост:

билет за детството си ще вземеш – синьото…

 

Знам, с вълнение ме чака майка ми в къщи

и брат ми – родният, и всички роднини.

Упорито съдбата ми нещо се мръщи –

и няма да ме дочакат тъй скоро милите.

 

И стоя – стоя аз с часове на касата.

И вече малко, малко остана

на влака да се кача и – при мама –

в очите да погледна близките без измама…

 

… Днес ще седна във влака, отиващ в детството –

и радостен ще се върна в детската ера:

билетът е – да надникна в съвършенството

и не виждам прегради или бариери.

 

превод от руски език Станислав Пенев

 

 

 

 

НАДЕЖДА ВАСИЛЕВА

 

БИХ ИСКАЛА

 

Бих искала само да успея

в живота, изгарящ на земята,

на близките сърцата да сгрея,

от злото да ги избавя някак…       .

Да се моля за всички грехове

и красотата аз да възпея,

редейки отново стихове.

Да не съжалявам и бледнея,

че страницата е чиста, бяла…

 

Бих искала само да успея

в живота, изгарящ на земята…

 

В КАКВО, КАЖЕТЕ, МОЯТ СВЯТ ЩЕ СЕ ПРЕРОДИ

 

В какво, кажете, моят свят ще се прероди,

звезда когато очертае пътя ми в мъглата?…

… Затвори ли се и последната страница –

и мен повече няма да ме има на земята.

Дъждец може би тогава ще се пролее –

ще цъфне и една маргаритка край пътя

или песен славей напорист ще излее

и може радост за някого да настъпи.

Аз слънчев лъч ярък искам да съм, да светя,

за тези да съм фар – които бъркат пътя.

И някого със своето тяло да стопля като комета,

не в тъмното – в светлината на любовта да стъпя.

В света да остана искам за дълго време –

дори в прозаичния и земния, даже в ръж –

съгласна ще съм да съм не във времето му

обикновен, есенен, проливен дъжд.

 

превод от руски език Станислав Пенев

 

 

СЕРГЕЙ БОРИСОВ

 

МАМА

 

Галят душата красивите думи

и бие сърцето след тях тъй бързо.

Не сме равнодушни, щом сме ги чули –

с речниците най-добрите ни свързват.

 

Може да откриеш в тях своята радост,

завинаги с любовта да живееш.

С нея като с упоителна сладост

мечтаеш поне веднъж да се слееш.

 

Срещат се в думите чувствени срички –

трябва да могат да се възприемат.

Не сме богове, не сме, не сме всички –

за майка и земята се приема.

 

Животът, казват, е непрекъсната драма –

небето веждите си не винаги мръщи…

На света няма по-скъпа дума от „мама”

и нищо по-хубаво от любовта… също.

 

превод от руски език Станислав Пенев

 

 

АЛБИНА ЯНКОВА

 

ЕТО, РЪБЪТ НА ЛУНАТА ДОКОСНА ПОКРИВИТЕ НА КЪЩИТЕ…

 

Ето, ръбът на луната докосна покривите на къщите,

отново останаха без отговори моите въпроси…

В нощните квартали безобидните сънища

объркаха пак майските изгреви дългокоси.

 

Будна ли съм? По-скоро съм изненадана

как бързо пролетта дойде в пустошта смазана.

 

Бисерните цветчета на черешата

разнасят аромата си като код на Вселената.

Последните мигове са ми близки – предтеча

в душата ми и младата, и нетленната.

 

Все по-близко е и все по-ясно далечното,

а близкото – все по-далечно и облачно.

Вслушвах се до зори в нощта тъмна, лепнеща –

пред смъртта животът е по-сладък, по-желан, естествено…

 

ВЕЧЕРНО

 

Без да излиза от рамката на стъклото

тъче модели студът по прозорците.

Крие носа си котката  – пашкул в леглото,

пълзи вече в левия ъгъл сянката…

 

Как бързо денят губи своя плам

и запалва хиляди други светила

лилаво-сребристата зимна вечер.

 

Чаят на масата отдавна вече е студен,

по небето лунният сърп като лодка плува.

– Не бързай, сложи ми шал на раменете…

 

превод от руски език Станислав Пенев

 

 

АЛЕКСАНДЪР ПЕТРОВ                       

 

***

„Горящите свещи” на небостъргачите в Москва

в лъчите на изгряващото слънце –

възхищавам се от красотата им сега

както на нашето японско метро вънка.

 

Под слънцето тържествено Кремъл сияе

събуждайки и възторг, и гордост

за нашата страна и за велик народ… Всеки ще смае

това, че никой не знае какво е подлост.

 

Искри под слънцето снегът – със снежни кристали

и с това вълшебно сияние в света

е проникнат въздухът и от земята до небето гали

настъпващото утро, изпълнено с тишина…

 

превод от руски език Станислав Пенев

 

 

ГАЛИНА ДРИЦ                   

 

ЛУННАТА ПЪТЕКА

 

Ето, лунната пътека

в морето се преметнала,

ще почакам малко – лека

над мен да мине, светнала.

 

Да ме заблуди тя няма,

че усещам аз доброто.

Като нощна морска пяна

ще си подари среброто.

 

Тръгвам аз да търся щастие

светлината щом се вижда,

в лошо време е нещастие:

светналото не приижда.

 

ПОДАРЪКЪТ НА ЕСЕНТА

 

Слънцето днес е толкова ярко!

Цветната зеленина е красива:

вятърът утихна – в покой е за малко,

люшка се – после, едва се извива.

 

В небето по изгрев се лее синьото –

в прозореца великолепна гледка

Където и да си в този миг – дивния,

дар е на есенната красота плетката.

 

Природата с хората всичко споделя –

и подарява красивите, златни дни:

бърза и зимата – с бяла къделя,

но за нея не ще си спомнят… Погледни…

 

превод от руски език Станислав Пенев

 

 

 

ЕЛЕНА ПОСТОЕВА                

 

НЕ ОТНЕМАЙТЕ ВСИЧКО ОТ ПРИРОДАТА БЕЗ ОСТАТЪК…

 

Не отнемайте всичко от Природата без остатък

в разума си, макар и остър, и любознателен,

има в нея толкова много тайни, чудеса, сладки мистерии с път кратък

и колко много бездни и нетърпеливи води – настоятелни.

 

Нашата планета е със същността си богата,

обичайки я, Създателят се е трудил усилено –

сътворил е всички живи сърца от злато

и е разпоредил да живеят в благородство видимо.

 

Невъзможно е да се узнаят тайните на света,

открил си някоя – ще се появи нова…

Нека към Природата бъдем много внимателни –

тя ще бъде само благодарна в замяна!

 

ФРАГМЕНТИ И ОТ ЧУВСТВА… ФРАГМЕНТИ ОТ ФРАЗИ…

 

Фрагменти от чувства, от бележки, фрагменти от фрази –

колко скучна е за нашите отношения перефразата…

Думите, които ни  бяха така пискливо важни

вече са фалшиви, ненужни са ни и маловажни.

 

Ще млъкнат чувствата и тръпката от фразите ще изчезне,

ще видим, че продължението не е за нас, а е бездна.

Ще отпуснем с лекота напрежението на струните

и… ще се хванем отново в мрежата на новости – в думите.

 

превод от руски език Станислав Пенев

 

 

ЛАРИСА ЛИТВИНОВА               

 

НА КОГО КАКВО СЕ ХАРЕСВА

 

Размисли след полемика върху стихотворението

„Не излизай от стаята” на Йосиф Бродски

 

На един му се харесва северният полюс, на друг – южният,

но да бъде разубеждаван никой от двамата не е нужно.

В крайна сметка някой обожава фентази-то, друг – трилър-а:

на тях не им е до Пушкин, на тях не им е нужен Шилер.

За някого положителното се хваща в рамката,

друг от рамката излиза – отвътре навън – от сянката…

За пъзелите – да се редят ли – са по-лесни пътищата?…

Вървете боси през горичката към зората днес същата!

Нека острите камъни да хапят болезнено петите,

решението ще узрее и ще легне в тетрадката не на скрито.

За някого за час, за друг за столетия –

аксиома, творение, линия на безсмъртието… междуметия…

Пъстрата тълпа не се интересува от сивите маси,

където човекът върви, обвивайки врата си с шала си

и живеейки противоречиво, изглежда – напразно

известен като поет е, откриващ нови маршрути навярно.

 

превод от руски език Станислав Пенев

 

 

 

 

ТАМАРА МАЛКИНА

 

СЪН ОТ ДЕТСТВОТО

 

Често започна нещо да ми се присънва

този прекрасен и мил край,

където под песента на чучулигата съмва

и идва сутрин възгласът: „Ставай!”…

 

И по отъпканата пред мене пътека

боса се спускам аз към реката,

където на приятелите веселият екот

се чува в далечината.

 

Ето, точно сега стигам мястото зад завоя,

където потокът в реката се влива

и изпод бързите, голи петички мои

фонтан от вода – дъга до небето се извива…

 

… Изведнъж обезпокоителен звук:

будилникът започва да звъни…

И със съжаление трябва да изплувам

вече от речните, тъй прохладни води.

 

Дълго още сънят не ме напуска

сред суетата на ежедневието.

Искам да се върна отново – да не ги изпусна

годините на сладкия си сън, вълнението!…

 

Детство, младост, далечина без край…

И ръжта над главата ти!

Моля те – не умирай, живей в мен докрай!

До края ми живей в мен – свято си.

 

превод от руски език Станислав Пенев

 

 

 

 

 

 

 

ТАТЯНА ЧЕГЛОВА

 

АКРОСТИХ

 

Тънкият месец вдигна рогата си,

Ароматът на нощта пленява,

Небето – в чудна, звездна премяна радва се,

Ясна приказната реалност заблестява.

Чува се, че тихо шепне нещо вятърът,

Ето, зеления смърч разтърсва,

Горе, където поток рекичката среща

Лее се песента дантелена – с чувства.

От любов пее природата – за любовта,

В нощния час с нея всичко диша.

Ах, каква ти по-голяма награда сега –

да видиш, да почувстваш, да слушаш!

 

МАГИЧЕСКА ПРОЛЕТ

 

Свирят диезите на капките остри

и във всяка капка са чудесата.

От локвите – от сребро блестящи

акорди се пръскат до небесата.

 

Улавям с очите си тази приказка,

душата се влива в отмерен ритъм.

Направо вдишвам и от слънчевата ласка –

днес в пълната пролетна зала дишам.

 

Спокойно вървя аз, стъпвам внимателно –

свещена музиката на пролетта

звучи девствено и успокоително,

генерирайки звуци на тишина.

 

Ледени, ледени са още телата

и дишат те прозрачната чистота.

И раните зарастват в сърцата:

такава вълшебна пролет е дошла!

 

превод от руски език Станислав Пенев