“Жълтата стая” или как светлината избликва от тъмнината
Изкуството е самият живот и то може да превърне пушките в цигулки
„Жълтата стая“ на Стоян Чобанов освети кърджалийци със своята искреност и загриженост към ставащото в нашето съвремие. С точното и открито назоваване на истините, колкото и болезнени да са те. А нейният автор, като културолог, актьор и журналист, с лекота намери сред присъстващите свои партньори, с които заедно “изиграха”, показаха, че изкуството е самият живот… И че то ни дава доста нестандартни и оригинални посоки на осмисляне и осъзнаване казусите на деня…
„Жълтата стая“ на Стоян Чобанов е целият свят, каза една мъдра жена. Засега тя е заключена, дори с решетки отвън. Многото ограничения, но и фриволности, изобщо антиподите без никаква мярка, са довели до тази затвореност. Но тъй като хаосът е един неразбиран от нас ред на друго ниво, може пък само чрез всеобщото “психясване” и “пропадане” в тъмната без-дна да се стигне до трансформацията на злото в добро. Така както Поетът в “Жълтата стая” превръща пушката в цигулка. Може пък и да няма друг начин. Не случайно, вече се знае, че т.н. черни дупки правят това еволюционно преобразуване. А духовното разбиране на живота е категорично, че светлината избликва от тъмнината. Но в Кърджали то даде една представителна извадка, допълнително осветена от щедрото и проникновено родопско слънце, обещаващо и потвърждаващо идващия нов живот и свят, в които ще има все повече отворени нови прозорци и хоризонти към доброто.
Лияна Фероли