„ИЗКУПЛЕНИЕ” НА ДИМИТЪР ВАСИН

 

Дойаенът на поезията в Севлиево Димитър Васин (автор на 22 книги) събра в София над 100 почитатели на поезията за премиерата на новата си поетична книга „Изкупление” („М-Прес” ООД, 2015 г.), посветена на могъщата поетическа фигура на Пеньо Пенев.

Събитието се водеше от журналистка Валерия Велева.

Свои критически размисли за необчайното издание сподели Анжела Димчева: „Може би някои добри познавачи на поезията на Пеньо Пенев ще забележат значителната разлика в интонациите между двамата, също – в строфичната, метафорична и ритмична характеристика на техния поетически синтаксис. Това е интересното в новата книга – тя не се стреми да е аналог на чуждата поезия, нито авторът е искал да влиза в ролята на епигонстващ интерпретатор. Напротив – тук има и реплики към Пенев, има и съвсем нова визия за смисъла на живота. И добре че е така, или както казва Стефан Цанев, „ако двама души мислят еднакво, единият е излишен“.

Димитър Васин заяви, че смята Владимир Пенев за свой съавтор. Художникът Владимир Пенев разказа как са се запознали: „Мисля, че поезията не може да бъде илюстрирана, но приех поканата да участвам в разговора, който той е започнал с моя баща. Изкушението беше огромно, а и това беше мое лично задължение. Участвам с живописни неща, които са в духа на двамата автори. Благодарен ще бъда, ако наистина съм добринесъл за този достоен разговор.”

Димитър Васин заяви, че нашето изкупление днес е да дадем поезията на Пеньо Пенев на новите поколения… Защото чиновниците изхвърлиха неговата поезия от учебниците, но никой не може да го изхвърли от кръвта на българската поезия.

В авторския рецитал звучаха пет стихотворения: „Живот си ти…” , „И всичко от живота”, „Разбита прегръдка” и „До вярата и сладост”, „За лудост мокри”.

Но поетическото дихание се нуждае и от музикални предихания: за тях се погрижиха Калина Томова (сопрано) и Надежда Иванова (клавир), които изпълниха „Той толкова ме обичаше” (Чайковски) и „Любов” (П. Хаджиев).

Своите впечатления от поезията на Димитър Васин сподели и поетът Матей Шопкин: „Чета стиховете на Васин и не питам дали живее в София или Севлиево, с кой критик си пие кафето или ракията, в коя редакция работи. За истинския поет това са второстепенни неща. Аз не се наемам да тълкувам стиховете му. На мен ми стига това, че те ме вълнуват, че някаква необяснима сила се излъчва от тях, че в душата ми отекват някакви загадъчни звукове, че ме опива дъх на чернозем, че нещо ме увлича, подема и издига… Имам чувството, че Васин е задъхан скулптор, който с тежки, решителни удари извайва образите на своите творения… Той е искрен и естествен, независим и неизкушен от литературни образци. А това, че посвещава книгата си на поета Пеньо Пенев, е съкровен израз на неговата дълбока обич и почит към своя знаменит земляк, което е висок творчески подвиг.”

Сред писателите, които уважиха събитието, бяха: Михаил Тошков, Ива Николова, Атанас Капралов, Диана Димих, Бойко Ламбовски, Лъчезар Лозанов, Мария Галишка, Албена Фурнаджиева и други.

 

Репортаж: Анжела Димчева

Фото: Никола Томов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Previous post „ДЪЩЕРЯТА НА РЕКИТЕ” – ПЪТЯТ НА УСПЕХА
Next post Рада Добриянова: „ГОВОРИ С МЕН, ГОСПОДИ!“