РОЛИ НА КРИТИЧЕСКИЯ СУБЕКТ
Хари ХАРАЛАМБИЕВ
За прозаика Тодор Гроздев някои казват, че е труден автор. Не споделям такова мнение, тъй като той трябва да бъде четен внимателно и със съпреживяване, а подобно вникване изисква време и осмисляне.
Романът му „Корпус некрологус“ е повече от литературна творба. В него авторът си е поставил нелеката задача посредством своите герои да извади хората от делничния унес, да събуди в тях „душевния огън“, който им е присъщ.
С какво ни привлича тази книга? С утвърждаването на простите правила на поведение, с надеждата, че благодарение на седмината мъже, които я населяват, ще се случи нещо добро, което ще осветли пътя ни.
Подходът, демонстриран от Тодор Гроздев, е впечатляващ. Всеки ред, излязъл изпод перото на автора, е с особена вътрешна температура, която създава комфортна читателска атмосфера. Гроздев разказва леко и мъдро, в повествованието съжителстват искреният смях и тъгата, ситуациите сякаш бликат една от друга и се преливат по такъв начин, че седмината герои, обладани от манията да откраднат мощите на светеца Кирил, едва смогват сяаш да следват сюжетната плетеница. Творбата олицетворява концепцията за новелистичния роман и динамиката на действието създава усещането за истинско пътешествие, което приобщава читателя и предизвиква ответните му реакции. И независимо от усещането за първичност, това е пътешествие в духовното пространство. Бацилус, Шайката и останалите герои са завършени образи на едно съвремие – колкото познато и паралелно на нашето делнично състояние, толкова и оригинално с гротесковата си същност. А ако го възприемем като игра на символите, самият текст се явява нещо като граница межзу тия два свята. Във времената на хибридния жанр често пъти умелото и грамотно поднесено повествование прикрива отсъствието на сериозни (спестявам определението „гореми“) идеи. Но още с началните страници откриваме, че авторът всъщност прави именно това: поднася ни своята идея за предстоящия човек, оставяйки назад отработеното време с неговите имена, събития и предначертания. Така се разчиства настоящето за това, което се задава на хоризонта. А подобно действие не се нуждае от реквиеми, сбогувания и прощални молитви. Достатъчно е да го осъзнаем.
