Ивка (Ива) Африканова e родена в гр. Бяла Слатина. Завършва специалност „Биотехнологии“ в СУ„ Св. Климент Охридски“. Получава научна степен „Доктор по философия“ в Италия, след което заминава за САЩ. Живее в Калифорния и работи в областта на генното и клетъчно инженерство. Пише стихове, есета и миниатюри от ученическите си години. Била е участник в Литературния клуб на Софийския университет (1986-1989 ). Нейни стихове са публикувани във вестник “България Сега” (изд. в САЩ и Канада), електронното списание “Литературен свят”, Алманаха „Любослов“ (книга 3/ 2014 на годишника на СБП в САЩ и по света).
ОТНОВО И ОТНОВО
Махалото се въртеше
Слънцето залязваше
Птиците се прибираха
по гнездата си
Самолет се приземи
и друг излетя
Отново и отново
Хората се движеха напред-назад
Придвижваха машините
Светлините на фара
танцуваха от ляво на дясно
Отново и отново
Гласът от радиото
Издухваше тишината
Сенките по стъклото
потъваха в лъчите на слънцето
Махалото се въртеше
като се стъмваше
светлините ставаха повече
и танцуваха, танцуваха…
Отново и отново.
ЦВЕТНИЦА 2020
Цветя по време на пандемия.
Луната изгря в пълнолуние, розова.
Деца прегърнаха страховете ни
златни зайчета с червени панделки
шоколада се топи в ръцете на оздравелите.
…
Великден е близко.
ТЕРАПИЯ
Когато нямаш
Нищо да кажеш
Мълчи,
Мълчи,
Мълчи
Затвори очи
Поеми дълбоко дъх
и издишвай бавно
много бавно
със затворени очи
Изправи гръбнак
с леко вдигната брадичка
и издишвай
После повтори отново
и мълчи,
мълчи,
мълчи
САМО ДУМИ И НИЩО
Има дни, когато нямам какво да кажа,
и между редовете, написани от другите, е пусто,
думите като червей се извиват
и от изреченията изтичат,
разпрьснати по пода на деня,
загубени, самотни, лишени от съзвучие
и мисъл,
стават хрипкаво и недоносоно сумтене,
думи, ду-ми, дум-и, те нямат никакво значение
като мига лишен от време или някого, сами думи,
разбираш ли поете самотните думи,
разпръснати по пода,
те чакат да ги вземеш и да ги подредиш.
ПРИКАЗКА В БЯЛ СТИХ
(Биографично)
Вървя по Земята,
дишам въздуха,
тихичко пея,
усмихвам се
често на себе си.
Съзирам цветя –
огньове в душите ни.
Докосвам върхове –
мечтите на дните ни.
Разливам се в пространството
да напоя земята на хората,
при суша отново събирам се
в себе си.
Нося водата далече.
Прескачам хълмове,
нагазвам в долини,
храсти дерат ме,
вървя.
Понякога тичам,
не правя завой
и се връщам
богата и неизбистрена,
и чакам Зимата –
тя винаги изпраща
Пролетта.
ПОСЛЕДНИ ДНИ
Когато цветът на кестените пада
в локвите от кал и пяна
едно дете извиква «Мамо»
и с погледа му огън се издига
към небето във молитва.
Когато цветът на кестените пада
в локвите от кал и пяна
една жена крещи за помощ
към небето във молитва.
Когато цветът на кестените пада
в локвите от кал и пяна
старец иска милост
от небето във молитва.
Когато цветът на кестените пада
апокалипсисът е вече близо
ръката на приятел да докоснеш
ще го прегърнеш – сам Христос.
