Иван Сухиванов е роден на 6 септември 1961 г. в Бургас. Завършил е Българска филология. Преподавал е в Бургаския Свободен университет Български фолклор и История на българската литература след Първата световна война. Доктор по Руска литература към Шуменския университет. Публикувал е книги с поезия, белетристика и литературна критика. Автор е на пиесата „Пришествия по никое време“. Лауреат на националната награда „Христо Фотев“(2016) и др. От 2009 г.  е редактор на списание „Море“. Съставител е на 4 антологии. Негови текстове са превеждани на десетина езици.

КАТЪРЪТ ОТ ЛА МАНША

 По времето на соца в Звездец бе дислоциран най-многочисленият полк в югоизточната част на страната. Замисълът на командването бил полкът да поеме евентуален турски удар, докато пристигнат основните сили на Варшавския договор. Поделенията Звездец-Грудово-Елхово образуваха т.нар. от войниците „триъгълник на смъртта“.

Интересна подробност на терена в рамките на поделението в Звездец е, че през средата му минава дълбок дол, обрасъл с храсти и дървета, който военнослужещите наричаха Ла Манша и където можеш да се скатаеш за известно време от тежкия режим на подготовка… Повечето бойци бяха „кашици“(пехотинци), които бягаха подир верижни „емтелбе“-та…

Когато се създава поделението в Звездец през 50-те е нямало вода и тя се е пренасяла с бъчонки, преметнати през гърба на катър, известен под името Никопол. След като водоснабдяването започва да се извършва с водопреносна мрежа, Никопол е пенсиониран и оставен да пасе на воля из обширното поделение, но той предпочита да се шляе из Ла Манша. Говори се, че е бил награден с орден „Георги Димитров”, втора степен, и има старшински чин, така че новобранците, като го срещнат, са били длъжни да му козируват…

Така безметежно катърът си живял дълги години, а през зимата имал навика да влиза на топло в Караулното помещение, е, не вътре, а в някакъв навес, залепен до него… Една нощ на пост пред Караулното бил легендарния редник Ушев, плевенски михлюз, двуметров дългуч, с профил на нащърбена месечина, който първоначално бил шофьор на ЗИЛ, но излизал със седем маневри от парка по време на нощна тревога и така провалил няколко учения… Затуй и го слагали да „бичи стойки“ през ден пред караулното. Зимно време върху шинела се слагаше дебела шуба, която наричаха „гъбин“. Ушев вечно недоспал от „наряди“, се бе научил да спи прав в гъбина… Когато будувал, гледал към ясното нощно небе, обсипано с най-едрите звезди на земята, откъдето Звездец получил името си. Калашника опирал на стената, за да не му тежи. А вътре в Караулното спяла смяната на наряда, уверена, че Ушев ги пази… И той ги пазел, ама само като началник на караула застъпвал ст. сержант Киро Рягата – риж странджански галфон от Малкотърновските села. Киро Рягата бе митична фигура сред войниците, мокър тежеше 40 кг, а войнишкият му колан можеше да опаше два пъти талията му, тънка като на Мая Плисецкая. Крайно подозрителен и проклет, Рягата обичаше да дебне нощем войниците на пост дали изпълняват съвестно задълженията си… Някой идиот бе боядисал стените на караулното в бяло, така че патрулиращия войник бе като подвижна мишена на фона на караулното. Рягата бе химик по специалност и отговаряше за здравината на противогазите, а зевзеците подвикваха подире му: „Ряга, свали противогаза, я, ти си бил без противогаз?!“- (толкова грозен беше). Любимото вещество на Рягата бе хлорпикрин и умът му бе постоянно зает с пресмятания, аджеба колко хлорпикрин е нужен, та да се изтрови целия китайски народ… Прякорът Рягата получи от моторната резачка, която му бе зачислена да прочиства Ла Манша от паднали дървета… Та по това време Рягата се бил заел да прави от редник Ушев изряден войн, „гордост на въоръжените сили на НРБ“… И нощно време, когато Ушев обикалял около караулното, Рягата, отде му дошло на акъла да хвърля камъни по Ушев, скрит в храсталаците на Ла Манша… Търпял, търпял Ушев и една нощ презарежда калашника. Който не е чувал зловещото изщракване на калашник в нощната тишина, той не знае що е страх… Киро Рягата залегнал зад мокрите храсти и се вцепенил от ужас, като преди това напълнил гащите… „И се приготвих да сдавам душата“ – писал на другия ден в докладната.

Но да се върнем на тази фатална нощ, с която „отпочна“ очеркът ни… Нощта се случила студена и гъста мъгла пълзяла в Ла Манша… Стоял си на поста Ушев и отвреме навреме си хапвал бабини курабии, които получил с колет по пладне… Чакал да го сменят, притеснен, че не скрил добре колета при пирамидата с оръжието и някой може да го набара. Освен това имал разстройство и постоянно го напъвало да клекне до оградата на караулното, ама с тоя дебел гъбин нямало как… И в този момент чул стъпките. Туп, туп… – и спре. Някой идвал и идвал към караулното… Ушев веднага се сетил за разказите на братовчед си, които служил в заставата край Малко Търново, за митичния натовски разузнавач, който улучвал в тъмното, ориентирайки се по звука…“И никакво там: Стой! Кой идва? Стреляш по нарушителя, да го е*а, ако не искаш да те пратят в затворен ковчег у дома…“ Сетил се Ушев, но и друга по-разумна мисъл изплувала в размътения му череп: Абе що ще търси тоя в караулното… освен някой забравен противогаз зад вратата… друго нямало. И решил да я кара по устав: „Стой! Ще стрелям!“ – така изревал, че сам се учудил на гласа си… Нищо. И после: „туп, туп“… И тишина. „Е, сегинка ти е*ах майката…“ – и не усетил как от страх пуснал дълъг откос с калашника в тъмното. „Последен се смее този, който стреля пръв…“ – тази сентенция на ген. Лебед се появи по-късно, но тя е плод на войсковия живот през соца. Странното е, че никой не чул изстрелите, които редник Ушев произвел в мрака, явно мъглата бе задушила звуците. „Абе тия спят като заклани…“ – минало му през главата. И в този миг чул как някой се строполил тежко в тъмното. „А, без такива“ – и пак чул гласа на братовчед си, граничаря: „лежиш и чакаш да дойде подкреплението, да не вземеш да проверяваш… врагът е коварен, бъди нащрек за всякакви номера.“    Разсъмвало се,  когато редник Ушев чул през мъглата гласа май на Киро Рягата: „Помощ! Някой е претрепал Никопол!“

На другия ден редник Ушев получил 10 дни арест, задето прострелял смъртоносно катъра Никопол и 5 дни отпуск награда, дето се справил с опасен нарушител. Направили сметката. Оставали пет дни арест, но понеже някой бил повредил бравата на ареста, нямало как да лежи вътре… „Вместо това вземаш една кофа с гасена вар и белосваш всички дървета в Ла Манша!“ – разпоредил се началник-щаба.

Какво е станало с трупа на горкия Никопол, хрониката замълчава. Но бяха гладни години, хората не прощаваха дори на костенурките, та твърде вероятно е виснал във вид на луканки на някой прът …

Бедният Никопол.