ЛЮБОВТА СЪЩО ИЗСТИВА

Любовта също изстива –

като недопито кафе,

като падаща звезда…

като камък на

свечеряване

любовта изстива –

като забравена пържола,

като сварен картоф…

Любовта също изстива –

като твоите ръце,

като моите ръце…

Изобщо любовта

изстива

като забравен стих.

ВЧЕРА

На Валя

Беше вчера,

а не помня,

ти ли първо

ме погледна,

аз ли първо

те погледнах.

Беше вчера,

а не помня,

ти ли първо

ме докосна,

аз ли първо

те докоснах.

Беше вчера,

а не помня,

ти ли първо

каза нещо,

аз ли първо

казах нещо,

преди 50 години…

НА ПРИПЕК

В градината са само двамата:

красавецът

на квартала

и неговият съперник

в любовта.

От джоба на единия

стърчи катетър,

от ризата на другия –

изкуствен гръклян.

От балкона ги гледа

жената, която обичат,

макар на небето

да няма балкон.

ПЕЙО ЯВОРОВ

ХРАНИ БЕДНИ

Първо

претопиха

главата му,

после ръцете,

после гърдите.

Голяма веселба

падна,

голямо ядене –

целият от бронз

е поетът.

Претопиха първо

главата му,

после ръцете,

най-подир гърдите.

За пищова му

само се сбиха.

За пищова

и за

стихосбирката му

бронзова.