СЪЗЕРЦАНИЯ
I
Допускал ли си някога че е възможно
да съществуваш само като мисъл
Власт над тебе времето не ще наложи
от тленната материя ще бъдеш независим
Ще съзерцаваш векове и хилядолетия
безброй сезони и годишни времена
Между епохите съдбовно междуметие
от Словото свещено ще ръсиш семена
Накрай пречистен от сковаващите страсти
ще се превърнеш в Таворската светлина
осъзнал с кристална ясност
Духът проглежда в космическата тишина
18.XII.2022 г.
II
Нишката на паметта те води
към неизвестни дълбини
Потъваш в спомените неизбродни
политаш към мистични висини
Душата с изумление се взира
в картини от прадревно минало
Ясно в пластовете им прозира –
огънят на спомена не е изстинал
Той тлее вечно във сърцето
и припомня минали животи
И композира звездни ноти
сродявайки земята и небето
III
Замислиш ли се ще узнаеш
че приличаш на растение
Сутрин възроден в ухание
потънал вечер в усамотение
Разцъфваш ако силно те обичат
увяхваш ако доловиш омраза
Бориш се със страстите различни
не криеш нож във свойта пазва
И като растението вярваш
в хармонията на дела и думи
Семето на благородството прокарва
филиза си в сърцата умни
18.XII.2022 г
IV
Страстта на скверната душа към злобата
ще я запрати за хилядолетия във пъкъла
Вътрешният огън дели свободните от робите
Дори и скрито благородството изпъква
Обладаните от завист и надменност люде
са мъртви приживе с души осакатени
Славата е преходна а властта заблуда
Надмогналите изкушенията са спасени
Постигналите висшето прозрение души
просветлени се завръщат в Абсолюта
Осъдените в мрака вечно да се лутат
не ще ги никой утеши Никой утеши
18.XII.2022 г
V
Сега немеете пред вятъра свиреп
юдински подлагате и другата си буза
Превърнахте дома ни в разбойнишки вертеп
огласяйки пространството със кикот гузен
Двуличие душите ви обречени разяжда
потънали във скверна похот
С какво ще ви запомнят – сажди
и някакъв невнятен пошъл грохот
Но знайте – иде ден последен
брадвата при корена е вече
Адовите бездни бълват огън леден
присъдата за вас е ужас вечен
VI
Ако огънят на дързостта
в сърцето лумва
безстрашие и доброта
раждат Слово умно
И разперило крилете
то полита в висините
дето ярко свети
поднебесната обител
И сияещо узнава
каква е истинската цел
Постига чест и слава
мечтанието без предел
25.XII.2022 г.
VII
Другото не е ли същото
макар с обратен знак
Светлото на тъмно се обръща
в светлината зрее зрак
Ако нещо се разпада
значи веднага възниква
Радостта най-силно страда
семето от нищото пониква
Злото във Добро прелива
Смъртта живота обяснява
И само Словото игриво
нетленно на света остава
25.XII.2022 г.
VIII
Подобията винаги са хлъзгави
опасно е когато следваш
извилистите им бързеи
и сравнения не гледаш
Различията са еднакви
само енергията се променя
Бавно бързото очаква
противоречията споделени
Най-важно е да проумееш
че Човекът е идея
Той е всичко В нея
времето живее
25.XII.2022 г.
IX
Излъхва лека пара
Натурата разнежена
Дърветата отмарят
от виелиците белоснежни
Утре плахо ще прораснат
филизи в дънерите стари
и славеите ще огласят
раззеленените върхари
Възражда се земята
след зимния си сън
Посреща радостно зората
пролетния нежен звън
26.XII.2022 г.
X
Ако Словото добива плът
само в мисълта на умния
това е правилният път
към знаковото хрумване
защо дошъл си на света
Като възвишена идея
или материална суета
Само в Словото живее
върховната и постижима цел –
да разбереш че си звезда
Самопознанието без предел
носи Светлина и Свобода
26.XII.2022 г.
XI
Чуй как шепнат от Отвъдното
любимите души на близките
Жадуват срещи в бъдното
тайни да ти кажат искат
Освободен от тленните доспехи
духът поема многострадален път
Той ще намери своята утеха
когато разбере че няма смърт
И в хилядолетното си странстване
ще срещне сродните души
които бродят из пространствата
и чакат някой да ги утеши
26.XII.2022 г.
XII
Познавам те от хилядолетия
душа многострадална
Бродим като междуметия
в тунелите астрални
Пътуваме по Ахерон
пием от извора на Мнемозина
Но огънят на Пирифлегетон
очите зрящи изгори ни
Сега в тъмата непрогледна
търсим истинския път
Наказа ни съдбата всепобедна
да не узнаем що е Смърт
26.XII.2022 г.
XIII
Едно съсухрено листо
казва много повече
за Вселенското гнездо
гдето зрее помисъла
за скрити превъплъщения
на същности и форми
Както долу така и горе
Божественото зрение
зорко наблюдава
взривът в простора
магически създаващ
галактики и хора
27.XII.2022 г.
XIV
Ако твърде дълго съзерцаваш
облачните причудливи форми
ще усетиш как изтляваш –
дим мистичен във простора
Нямаш вече материално тяло
превърнат в чиста мисъл
Рееш се в небето просияло
и да се върнеш искаш
в спомена за праначалото
когато от звездопада възхитен
се виждаш в огледалото –
Човекът в утрешния ден
27.XII.2022 г.
XV
Залутан в дебри тъмни
и гори непроходими
не вярваш че ще съмне
и че изход има
И чуваш тръбен зов
викачите са пуснати
Жертва си във този лов
И молиш се напусто
да те отмине тая чаша
но всичко е предопределено
В записите на Акаша
участта ти е решена
27.XII.2022 г.
XVI
Дали разумното е винаги действително
или в случайната игра на зарове
боговете стават все по-мнителни
и водени от страстите се карат
Хвърлят световете във размирици
играят си с човека като с кукла
Силния погубват слабия презират
и подир прищевките си хукват
Промисълът висш ще проумеем
когато от телесните си клетки отлетим
Многострадалните души се реят
волни и свободни като дим
29.XII.2022 г.
XVII
В обятията на безмълвието потъни
чуй гласа на тишината животворна
към корените на създаването си тръгни
прозри загадката на образуващите форми
В началото ти беше минерал сияещ
пътуваше през времената като светлина
А после се превъплъти във цвят ухаещ
на птиците божествени духовната храна
Сега се осъзнаваш като мислеща монада
гадаеш за целта на Вседържителя
Свободата на Духа е висшата награда
постига я безмълвието възхитително
29.XII.2022 г.
XVIII
Пътят към Доброто е незрим
Състрадание е неговото име
Ако се превъплътиш във дим
ще разкрие Душа непоколебима
От изкушенията ако се откажеш
ще познаеш истината свята
Кое за Човека е най-важно
атом от задругата вселенски братя
той носи в глъбините на Душата
искра от огъня Божествен
Доброто е път към Светлината
и изход от Смъртта тържествен
30.XII.2022
XIX
В тунелите на думите пътуваш
чудиш се на пластовете тайни
които разума вълнуват
и разкриват гледките омайни
Притежават думите магична сила
значението сменят и цвета
Ако вдъхновение ги е пленило
излъчват светлина и доброта
Душите на човеците живеят
не в телата а във думите
Затуй свободни те се реят
и се възраждат в слово умно
30.XII.2022 г.
XX
Застанал на брега на времето
виждаш че тече като река
Епохи мигом стрелват се
минутите ловиш с ръка
И загледан в бързея жесток
осъзнаваш цялото безсмислие
да спориш със невидимия Бог
който да те чуе и не иска
Ще трябва сам да избереш
живот суетен празнодумен
или мъчителен вървеж
към душеспасение разумно
30.XII.2022 г.
XXI
Всепроникващия Дух ни наблюдава
не се намесва във делата земни
Но знае колко още ни остава
преди да изтънее времето
И с ужас във деня последен
осъзнаваме – напразно сме живели
живот суетен и безреден
Приживе душите са изтлели
И втренчени във идещата бездна
раздираме се от ридания
Осъдени на хилядолетия беззвездни
и безкрайно дълго покаяние
30.XII.2022 г.
XXII
Вселената пулсира
в човека просветлен
Търсещия дух намира
пристан омиротворен
Благородното сърце
започва да сияе
когато висша цел
вълшебно го омае
Сърцето запленено
бие и разпръсва
в цялата Вселена
мисли земетръсни
31.XII.2022 г.
XXIII
Вглъбеното и ясно съзерцание
отваря вътрешното зрение
Мислите играят като мрени
за духовни подвизи призвани
Минават през епохи древни
припомнят минали превъплъщения
В загадъчните тъмни бдения
яснеят знаците на Времето
Сърцето огнено на Необята
постига само чистото съзнание
прозряло висшето познание
за тайнството на тишината
31.XII.2022 г.
XXIV
Възлага ти съдбата
мисията трудна
Мисълта ти будна
да прозре в числата
Философията жизнена
и значенията скрити
Едно и две са трите
Четворката е призив
към висшето творение
Петицата създава
шестата октава
Седмицата е отражение
31.XII.2022 г.
XXV
Болест старост смърт
не ще избягаш от Съдбата
Превратности и водовърти
зажеглят те във самотата
Остава само да мечтаеш
и осъзнаеш че живота
не ти е даден да нехаеш
а да се бориш със охота
с достойнство и до края
И със разум във сърцето
вгледан в звездната омая
да отлетиш в небето
31.XII.2022 г.
XXVI
Единното е с множество лица
постоянното е най-нетрайно
Реалността е илюзорна тайна
а Пустотата е с безброй сърца
Какво пулсира в неизразимото
огънят на вечното безмълвие
или непознаваемите и незрими
събуждащи съзнанието мълнии
Кой задава вечните въпроси
Човекът или неговите привидения
В пещерата на съня играят боси
бодхисатвите архатите и ведите
1.I.2023 г.
XXVII
Галактиките в твоето сърце
се разбягват все по-бързо
И ти превръщаш се в лице
на космическия бързей
Осъзнаваш че си необятен
в една въображаема реалност
Наблюдаваш отдалеч Земята
и виждаш става все по-малка
отдалечава се стопява и изчезва
А ти се сливаш с мъглявините
И съзираш във небето звездно
всесъздаващия предводител
2.I.2023 г.
XXVIII
Клюмна нежният невен
умислена главичка
Започва тъжен ден
попарено е всичко
от сланата ранна
и ветровете ледовеи
Слънцето е рана
над облаците полюлеи
Едно самотно птиче
с човчица червена
елегията срича
на небето вледенено
28.XI. 2022
XXIX
Великият човек си тръгна
осъмнахме сираци
Сърцата ни изтръгна
просташката кастрация
която подлите мъничета
гнусно сътвориха
и дълго гузно сричаха
а после се покриха
в миши скверни дупки
дето слънце не прониква
Балонът на интригата е спукан
Ням е на низостта езика
3.XII.2022 г.
XXX
Огненото предсказание ни казва
наближава ден последен
Ще потъне в струпеи и язви
родът развратен и зловреден
Дадоха ви слънчевото знание
избрахте мрака на покварата
Лицемери със фалшиви покаяния
не ще възстановите вярата
Не чувате ли вече тътена
громолят портите на пъкъла
Към преизподнята запътени
очакват ви хилядолетни мъки
11.XII.2022 г.
XXXI
Стихиите са всъщност
корените на душата
Възникват и се връщат
в обятията на Необята
Създава въздуха водата
водата пък земята ражда
Огънят е брат на Свободата
тя елементите възражда
Корени и елементи помнят
началото на всички начала
Духът в селения огромни
зачева богоносните дела
27.XI. 2022
XXXII
Елементите начални сътворяват
кръга на вечните превъплъщения
Огънят водата вдъхновява
въздухът е Божието намерение
Той е прозирен но непобедим
творец на всички мироздания
Диханието огнено на Елохим
крие върховното познание
Огънят танцувайки създава
ипостасите на формите първични
Кръгът вселенски повелява
живот и смърт да се обичат
7.I.2023 г.
XXXIII
Отвъд пределите на зримото
се превръщаш в пустота
И разбираш че Смъртта
е само загуба на името
И продължаваш си по Пътя
омиротворен и олекотен
Всъщност няма тлен
за душата ти безплътна
Тя е част от Светлината
която никога не гасне
За Духа е ясно –
отвъд смъртта е Свободата
7.I.2023 г.
