ИВАН ГРАНИТСКИ /ПОЕМА

ТРАКИЙСКИЯТ КОННИК

 

1.

Потъва Резос

синът на Калиопа

и паис на самия Аполон

в обятията нежни на Морфей

Виолетовият здрач

Намята прозирна плащеница

върху раменете на героя

изнурен от нощни пиршества

и обреди тържествени

празнуващи победата

над чудовища неземни

над хищни зверове

и врагове коварни

 

2.

Замаян от виното земетръсно

от хвалбите патетични на героите

и песнопенията достолепни на аедите

прославящи геройствата

и подвизите богоравни

ослепен и вдъхновен

от изкусителните танци на хетерите

сънува жрецът-цар Резос

как с пъргавата Аргантона

от тиаса на Дева Артемида

ловуват неуморно

из свещените клисури

и долините злачни на Родопите

 

Разбират те

езика на животните

пеят вдъхновено с птиците

с кошутите и гордите елени

препускат неуморно

с глиганите и рисовете

се надбягват

и слушат ехото

от божествените химни

на Орфей

 

3.

Призори

в най-гъстата мъгла на съновиденията

когато зазоряването се прозява

провижда Резос искри блещукащи

пробождащите мълнии злодейски –

мечовете островърхи

на съзаклятниците Одисей и Диомед

решили в късни доби

да откраднат подло

душата му безсмъртна

да задигнат дръзко

за бойни подвизи

квадригата сияеща и непобедима

запрегната от четири жребци

лебедопери

чиито ноздри

бълват златен огън

палещ жертвеника на олтара

Оръжията скъпоценни

направени за боговете да ги носят

плячка стават на страхливци

 

Предаден от вълчия престъпник –

троянеца Долон

поема боголюбивият герой

към царството на Хадес

Боговете винаги

възмездие въздават

и заради подлото убийство

загива Троя в кръв и съсипни

 

И знае той в съня си

че оплакваческите вопли

на нимфата изящна

бележат черна скръб

но и победа светла

над света на дивото

отхвърляща с достойнство

всяка смъртна сянка

 

4.

Ала на смъртта

напълно неподвластен

синът на Музата

на грациозното неземно изваяние

не слиза в черната земя

а възлиза властно

в свещената Пангейска планина

където всяка сутрин с песнопения

се е възнасял

ангелогласния му братовчед Орфей

за да приветства слънцето със химни

назоваващи сияещия диск

с името магично Аполон

 

В Родопите пред своя хероон

от мрамор алабастър и нефрит

посреща Рез процесия тържествена

от животни диви и свирепи

но тъй укротени и покорни

от Великия ловец

че са решени доброволно

с трепет и томление

на жертвата свещена

 

5.

В подземията на Пангей Всесветъл

в храмовете ослепителни

нагиздени със сребърни украси

се ражда пак героят Рез

и живее взирайки се

в светлината

 

Светлината

е звездата пътеводна

която в гробницата ще го води

Изплашена но и възторжена

с трепет и благоговение

душата му ще пътешества

между Медуза и Аполон

И той като Залмоксис

ще прекрачи първо Черната врата

Безстрашният му дух

през преизподните на изпитанията

ще го води

И след трите години

равни на трите хилядолетия

митарства

и пречиствания на душата

ще прекрачи освободен

Червената врата

където среща погледа на Аполон

Сенките на храбрите герои

възпeти от Омир и Хезиод

го посрещат триумфално

Съзира даже и Залмоксис

този загадъчен наставник

и водач незаменим в мистериите

който обитава Когеон

Светлата планина

на богопочитателите гети

 

Смъртта е новото начало

на живота на героя

като провидец

като посветен

На нейните криле се носи

и предсказва бъдеще и минало

С езика му говори вече Дионис

и вижда с третото око на интуицията

пристъпващия страховит глиган

чиито вулканични ноздри

бълват златен дим

и огън кървавочервен

който прогласява

 

6.

О велики жрецо Резос

виж идещия подир мене конник

с вълшебния помощник лъв

замахнал с копие от ясен

тъй тежко

че не могат да го вдигнат

дванадесет мъже-гиганти

и съзри приготвения нажежен олтар

на моето сакрално всесъжение

 

Главата на бика е увенчана

с искрящия венец

изплетен благоговейно

от вейките на Soma

Свещената напитка

приготвена от тях

всички болки ще премахне

страхове и спомени

кошмари и несигурност

слабост и съмнения

и тогава о премъдри Резос

и бъдещето ще прозреш

изправен пред

Дървото на Живота

и тайното познание

 

7.

В покрайнините на света

край стълбовете на Херакъл и Атлас

ще видиш

трите грациозни Хеспериди

танцуващи и пеещи

в очакването трепетно

на предречения господар

Съдено ти е

о Резос

Херос

или наречен със стотици имена

през хилядолетията славни

да бъдеш вечния жених

свързващ земно и отвъдно

В съня си буден ще препускаш

в негата на съзерцанието

ще летиш

безплътен дух

но и герой реален

на Омир

Хезиод

и митове предвечни

 

Ще видиш още удивен

как змията Ладон

увита около Дървото на живота

те приветства достопочтено

и поражението си признава

свеждайки глава

Безстрашно пази драконът

дървото на Познанието

разлистено и вечнозелено

с ябълките пресвещени

на знание

омраза

и любов

 

Но от прорицателите знае

че Херакъл вече иде

и победата му е неизбежна

защото боговете тъй са пожелали

а Хера е нетърпелива

и славата – нетленна

8.

Не си ли всъщност

жрецо всемогъщ

змееборецът непобедим

героят с хиляди лица

Херакъл или Орион

Рез или Белерофонт

Херос Господарят

и дори богът на бурите върховен

легендарния тракийски конник

препускащ неудържимо

през векове и хилядолетия

към своята Прародина

звездното небе

 

Ти си Синът на звездното небе

Чедо на Уран

появяващ се внезапно

и изчезващ мигновено

в пещери планински

и загадъчни ждрела

Ти си водачът на душите

към острова на Блажените

към Бялата скала

към златната страна

на дългожителите етиопи

и хипербореите слуги на Аполон

Ти си лодкарят

превозващ посветените

към царството на вечното безмълвие

не перлената тишина

на безначалното безсмъртие

и вечното прераждане

Бог сред боговете

Пируващ увенчан

 

В пределите от здрач на Персефона

сенките на прадедите

те приветстват чинно

с молба да предадеш

посланията им на живите

а живите те молят

за покровителство

пред Богинята – Царица

когато прага прекосят

на белите тополи

 

9.

Преминал през мистериите

ти вечно се прераждаш

с широко гледащи очи

възлизаш и излизаш от Пангей

както царят

обитава

но едновременно с това отсъства

от гробницата под могилата

Ти си пътник между световете

отваряш и затваряш

вратата между живота и смъртта

Затуй на тление си неподвластен

и вечен си като света

и славата ти е неугасима

 

И подобно на Перкун

богът на фуриите

и вихрите

невидимо се превъплъщаваш

ту в земен тътен

ту в музика на сферите небесни

ту в полъх неуловим

ту във виелица злокобна

Ти беше цар на храбрите мъже

Сега си

Цар на Пантеона

Ти беше жрец на Дионис

а днес владетелят на всички тайнства

Ти си

непрекъсваемата нишка на живота

и мълнията на Богопроявлението

 

Ти си

синът на звездното небе

 

 

16.11.2020

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post АТАНАС ЗВЕЗДИНОВ /РАЗКАЗ
Next post ПЪРВАН СТЕФАНОВ И ТИШИНАТА СЛЕД НЕГО