Иван Георгиев е български писател, който живее в Германия. Завършил е Българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Има издадени три книги с поезия – „Докато вратата се отвори”, Семеен апокалипсис” и  „Инкриминация на поезията”. Негови разкази са публикувани във вестник „Труд”, в онлайн списанието „И Кратко” и в специализирания портал Литернет. Експериментира и в традиционните кратки форми на японската поезия. Негови хайку, танка и хайбун могат да бъдат прочетени в уебсайта Bulgarian Gendai Haiku. Член е на Съюза на българските писатели.

ПЪРВОМАЙСКА НОЩ В ГОСЛАР

Миньорите в часовника

отдавна спят,

площадът –

някога е бил пазарен,

един орел –

обречен никога

да не лети,

затуй и много пъти

краден.

Водата от фонтана

си шурти

и някой по паважа

тропка –

без шапка, без метла,

поне на водки три,

минава

закъсняла вещица

за Брокен.

САМО В ПРИКАЗКИТЕ

И аз да ги потъркам.

За късмет.

Краката на магарето.

Насред Бремен.

„Желанието няма

да Ви го изпълним,

господин Поет!” –

и чувам как

разбойниците

ми се смеят.

VIA CAPPELLO 23

Балконът –

натежал от Жулиети,

от Шекспир

и следа тук няма,

зад мен съмнителен Ромео

крета,

и вместо бронзова гърда –

ръчичка стискам.

Дъщеря ми.

НА ПАЗАРА В ЛИЕЖ

Целуват се жени,

мъже,

петли очакват

свободата.

След дъхав хляб

и много бира Жупилер,

Мегре привижда ми се

сред тълпата.

ИСТАНБУЛ

Тук няма

ден и нощ

и всеки нещо

чака.

Вместо часовници

из тоя град,

в ушите ми

безкрайна броеница

трака.