Иван Д. ХРИСТОВ
Писателят Николай Табаков е отдавна познато и утвърдено име в съвременната българска литература. Впечатляващи са неговите активни творчески изяви в белетристиката. Той е основател и дългогодишен управител на издателска къща „Анубис“. Автор е на тринадесет книги, от тях – десет романа, три сборника с разкази и един детски роман. Две от книгите са преведени и издадени на сръбски език, три са преведени и издадени на руски език и още две – преведени и издадени на немски език.
Два от неговите романи са отличени за роман на годината от Съюза на българските писатели през 2009 и 2019 година. Носител е на националната литературна награда „Професор Димитър Димов“ за цялостно творчество през 2021 година, както и на специалната награда „Свирепо настроение“ от третия литературен конкурс „Йордан Радичков“ през 2022 година.
В своя доклад за романа на литературната дискусия на СБП през 2024 година, Николай Табаков пише: „Светът е в противоборство. Обикновените хора са изпаднали в стрес. Вълнуват се, тъгуват, преживяват различно. Кой ще покаже пътя? Не са ли писателите тези, които уж живеят с ръка върху пулса на времето? Не са ли хората на изкуството в най-висша степен и хора на морала?“
Писателят сякаш е пророкувал тези думи и терзаещи го въпроси за своя нов роман „Концерт за жаби и оркестър в ми бемол мажор“ (издателство „Изток – Запад“, 2024), търсейки отговор за хуманната мисия на твореца в днешното ни тревожно време. Тези съждения са отворен прозорец към идейния и художествен свят на романа, композиран от автора в две части, като всяка една от тях с по петнадесет глави.
Това е роман, който иска да ни каже истината за света, за отговорността ни към друго мислещите и правото им да отстояват своята позиция. Проблемът на днешния човек да запази човешкия си облик и как да бъдат защитени обикновените хора, когато в Европа бушува война, която Русия води в Украйна. Още дългото метафорично заглавие провокира читателя и го подтиква към размисъл. Провокациите са характерен стилов белег на писателя. На каквито и противоположни позиции и разбирания да са персонажите в романа, над тях стои хуманната позиция на автора да защити правото на хората за по-добър и смислен живот. Само хора на духа, каквито са повече от героите на Табаков, могат да дадат отпор на стадната психика на тълпата и „крякането на жабите“.
Авторът е изградил в романа си запомнящи и индивидуализирани образи – старият моряк дядо Арго, художникът Баста Сендов и неговата баба – знахарка Саломе, бизнесменът Теодосий Багрянов, брат му Хари и старият Бруто, лекарката Мария Марквичка и болната ѝ дъщеричка, управителката на хотелския комплекс Сия Адамовска, наследникът на руски дворяни – емигранти граф фон Биленхаузен и дъщеря му графиня Антонина, престолонаследникът на Норвегия Кристиян Трингвесон и съпругата му Лурдес – Пилар Манасия и техните семейни приятели Илла Столберг и Зигфрид Мугнус и други. Хора с различен етнически произход – българи, руси, норвежци, циганка, македонка, аржентинка – всички събрани от писателя под „българското небе“. Всеки със своите достойнства и слабости, с правото на житейска позиция и толерантност към другия. Срещат се и второстепенни герои като Гланцо Синекуров, Списък Антанасов и други. По-важни са обаче не странните имена на героите, а техните постъпки и действия, които са запомнящи се.
В структурата на текста се редуват аз-повествование от името на неутрален герой или с акцент на гледна точка от някои от героите. Отделните сюжетни линии, свързани с художника Баста Сендов, със семейство Багрянови, с руския граф Биленхаузен, с дядо Арго, се обединяват от политически, религиозни, философски, житейски теми и се редуват с есеистични разсъждения.
Дори описанието на природата при Николай Табаков не е самоцелно, а изяснява с лека ирония и хумор детайли от повествованието или е в унисон с емоционалния свят на героите.
Авторът умее чрез гротеската, пародията и фантазията да рисува впечатляващи и абсурдни съдби – неуката циганка Саломе разсъждава философски, а дядо Арго, който е страстен орфеист – аргонавт, запомняме с мистичните си превъплъщения. В романа майсторски е вграден и митът за Орфей. Табаков умело съчетава реализма на изображение с мистиката, а на края на романа – и с магическия реализъм. Романът „Концерт за жаби и оркестър в ми бемол мажор“ е по-различен по съдържание и художествена форма в съвременната ни литература. Той се отличава с широта на художествената мисъл, с психологическа плътност и подтекст, с които са описани епизодите – необичайни случки и преживявания и тяхното нравствено въздействие, чрез своите многопластови и многозначни послания.
Освен хуманизмът на изображение, авторът разкрива и стремежа на всеки човек за индивидуална свобода, извън каноничните правила за живот на обществото.
Писателят Николай Табаков превръща в романа си Хотела на Черноморския ни бряг и Крайдунавското село Брегалци в малък образец на нашия свят. Опитът на кмета на Брегалци да промени света и събитията в него карат стария Бруто да изрече думите: „Гледайте село Брегалци и ще видите света – разлика няма“.
Норвежкият престолонаследник със семейството и приятелите си се озовават на южното ни Черноморие, изживяват своите приключения с лодката на дядо Арго и на загадъчния остров. На Северозапад, в имението на граф фон Биленхаузен се разгаря малка „война“ и повече от хората там са въвлечени в нея. Според автора обаче, светът принадлежи на живота, а не на смъртта, тъй като „никоя победа не връща мъртвите“.
Актуалните проблеми на нашето време, третиращи се в романа карат читателя да заеме определена позиция и се замисли за един по-човечен и справедлив свят. Високата художественост на текста се крие в смелата гражданска позиция на автора, в страстта му към правда и хуманизъм.
Николай Табаков владее всички литературни похвати на наратива – животоописание, портретуване, диалог и майсторски ги използва в текста. Той е не само самобитен и автентичен разказвач, но и проницателен психолог с философски поглед към живота.
Пестелив в обрисовката на образите, този писател представя героите предимно чрез описание на душевното им състояние, действията и постъпките.
Най-свободомислеща и пряма е циганката Саломе. Преклонението към красивото в живота, наследява и внука ѝ – художникът Баста Сендов. Той отказва женитба с красивата графиня Антонина Биленхаузен, защото поставя изкуството над всичко. Неговата картина „Старецът“, покорила европейските галерии, е апотеоз на твореца.
Романът е наситен с философски прозрения, хуманност и, на места, с магически реализъм. В края на повествованието се случват чудеса – корабът на аргонавтите акостира в Брегалци. Писателят има свои отличаващ го от другите белетристичен почерк и стилистика. Умее така да композира романа си, че да съчетае в едно цяло регионалното, глобалното и общочовешкото, да сведе естетическото си и нравствено кредо до смисъла на живота, защото човек живее истински само осмисляйки го.
Новият роман „Концерт за жаби и оркестър в ми бемол мажор“ надгражда постигнатото от белетриста през годините в този жанр и е една от най-успешните му книги. Той затвърждава името на Николай Табаков като превъзходен разказвач и го нарежда сред най-добрите ни съвременни белетристи.