Иван Д. ХРИСТОВ
Благовеста Касабова е изтъкнат литературен критик, литературовед, литературен историк и ярък публицист. Автор на повече от двадесет книги.
Наскоро тя поднесе на читателите новата си книга „Времена и литература, с под заглавие „Срещи и разговори с писатели и издатели“ / Изд. „Български писател“ – 2026 /. Авторката жанрово е определила книгата си като документалистика.
Благовеста Касабова е творец с богато литературно-критическо наследство, достойни постъпки, литературни битки и смела гражданска позиция. Животът и работата ѝ я срещат с много видни наши писатели и поети.
„Времена и литература“ я разкрива пред нас като честен и ерудиран автор, който не се бои да казва истината. Умее увлекателно и интригуващо да разкрива в детайли литературни факти и събития, да откроява специфичното и характерното в тях.
Авторката е конструирала книгата си в четири раздела: „Вместо предговор“, „Издателства от птичи поглед“, „Издателство „Народна младеж“ и „Новото време“.
Благовеста Касабова споделя: „Идеята за появата на тази книга е на Нина Андонова. Колеги и приятели знаеха за нашето приятелство и често ни иронизираха, че сме неразделни като Дора Габе и Елисавета Багряна“.
Дългогодишната ѝ редакторска работа в престижното за онова време издателство „Народна младеж“ я среща с много писатели и издатели. Благовеста Касабова в предговора съкровено изповядва: „Това са моите чувства, вълнения и преживявания. Моето вътрешно отношение и тогава, и сега, към хората, с които съм работила, които са ми били близки или, които просто са участвали по-активно в живота ми… Затова реших да ги върна към живот, защото много от тях са забравени или премълчавани.“
Споменът и връщането към миналото имат своите неписани правила и подредби в паметта. Авторката увлекателно описва страници от своя професионален живот и своята истина за него.
В главата „Издателствата от птичи поглед“, изтъкнатата литературна критичка прави кратък обзор и характеристика на издателствата у нас преди демократичните промени през 1989 година, когато, според нея: „Всяко едно от тях имаше собствено лице, собствена политика и предпочитание към определен вид автори“. Това е времето, когато малкото на брой държавни издателства се приемат „като своеобразен храм на литературния живот“.
Авторката ни припомня специфичното и характерното за всяко едно от тогавашните издателства, техните директори и някои от редакторите им. Тя обобщава казаното за тях с думите: „Най-престижното, най-голямото издателство беше „Народна младеж“.
Най-обширната и увлекателна е третата глава „Издателство „Народна младеж“, която е в основата на книгата. Благовеста Касабова започва своята трудова дейност в издателството още през 70-те години на миналия век. По време на нейната дългогодишна работа директори му са утвърдените писатели: Слав Хр. Караславов, Евтим Евтимов, Росен Босев, Николай Петев и „ликвидаторът“ на издателството Станимир Илчев. Работата на авторката в редакция „Художествена литература“ е среща отблизо с поета Давид Овадия и с редица други именити творци.
Пред нас оживяват много писатели и поети със своите добродетели и човешки слабости. Чрез художествения детайл и очерковия рисунък, чрез техните постъпки и характери, авторката ярко ги индивидуализира и прави героите в книгата ѝ запомнящи се. Разговорите с тях и взаимоотношенията им са оставили траен отпечатък в паметта на Благовеста Касабова.
Голямата наша литературна критичка притежава добра интуиция. Умее да отстоява здрави нравствено-естетически позиции и принципи; да е честна, обективна и безпристрастна в оценките си. Тя умее да назовава нещата „право куме в очи“ – директно и честно, защото истинският творец, освен талант, трябва да има морал, съвест и гражданска позиция.
Авторката има откровено виждане за литературния живот у нас. Наред с доброто и позитивното в него, тя не пести негативните и недостойни проявления, независимо от имена и авторитети.
Четвъртата глава в книгата е озаглавена „Новото време“. Тя обхваща периода след 10 ноември – демократичните промени у нас и тяхното отражение в литературния ни живот и конкретно в дейността на Съюза на българските писатели по времето, когато негови председатели са Николай Хайтов, Никола Радев и Николай Петев.
Книгата „Времена и литература“ завършва с критически обзор за писатели от Дружеството в Пазарджик, с което Благовеста Касабова е свързана посредством дългогодишно сътрудничество. Авторката прави кратки творчески портрети на Боян Ангелов – един от учредителите на Дружеството на пазарджишките писатели и сегашен председател на СБП, както и на Георги К. Спасов и Тодор Каракашев.
„Времена и литература“ разкрива пред читателя същността на Благовеста Касабова като човек, творец и гражданин; нейната загриженост за проблемите на литературния ни живот. Тя е родолюбец, защитник на градивното и стойностното в нашата литература.
Благовеста Касабова в новата си книга отправя косвени послания към всички нас – да дадем отпор на бездуховността и нравствения разпад. Да потърсим отново нашите позабравени национални добродетели и ценности, които са били и ще бъдат наша духовна опора.
Книгата „Времена и литература“ е полезно и увлекателно четиво не само за хората, пристрастени към литературата и изследователската дейност, но и за всеки ценител на българската словесност.