Разговор на Ася Иванова, председател на Асоциация «Българите в Аржентина», с писателя от български произход Омар Ценофф.

Нека започнем това интервю така, че нашите читатели да се запознаят с човека, с когото разговаряме: Кой е Омар Ценофф?

Казвам се Омар Хектор Ценофф. Роден съм на 19 декември 1950 г. в град Лас Бреняс, провинция Чако. Син съм на Славчо Георгиев Ценофф – български емигрант и Ирма Нелида Ферратто, аржентинка, потомка на италиански емигранти от Пиемонт. Висшето си образование получих във факултета по Изобразително изкуство в Националния университет в Росарио през 1968-1971 година, придобивайки титлата учител по рисуване. По същото време проведох изследвания в областта на историята на изкуството, които резултати са отразени в следните произведения “Ренесанса във флорентинската живопис” и  “Линеен израз на огнената готика”. Също така започнах да пиша и първите си разкази. Бях член на първият учителски съвет и основател на Института за висше образование “Мигел Неме” в Лас Бреняс, и бях и негов Ректор. През 1972 г. започнах журналистическата си дейност като кореспондент и директор на Агенцията на вестник Норте в Лас Бреняс. Бях първият кореспондент на Радио “Мокови” от Чарата, който предаваше дистанционно от Лас Бреняс. Бях кмет на Лас Бреняс от 1981 до 1983 година. През този тригодишен период град Лас Бреняс беше обявен за Център за културно развитие във връзка с широко разгърнатата активна дейност. Бяха реализирани 261 културни събития през този период. Бях избран за общински съветник на Лас Бреняс за два мандата, през 1992-1993 и 1994-1995 година от партията на “Acción Chaqueña”, изпълнявайки длъжността председател на групата обшински съветници от моята партия. През 1992 г. публикувах моя роман „Годините на Пaкaá“. Бях член и председател на Общинската комисия за култура на Лас Бреняс в различни периоди. Като автор на литературни произведения съм награждаван в различни конкурси на Съюза на писателите в Аржентина.

Каква беше причината, поради която започнахте да пишете?

От необходимостта да изразя мислите си и да съхраня историята на Лас Бреняс, нейните институции, икономика, производство, образование, култура, религия, празници и всичко, свързано с обществено-полезния труд.

Колко книги имате публикувани? Кои са техните заглавия и каква е тяхната тематика?

Имам общо единадесет книги плюс преиздадената ми през 2014 година първа публикувана книга: „Годините на Пaкaá“, младежки и с екологична насоченост роман (1992), последвана от „Мемоари за Лас Бреняс и неговите жители“ (от началото до 1939), публикувана през 1994 година заедно  с историята на Лас Бреняс. „Першероните“, исторически роман, публикуван през 1999 година въз основа на превратностите претърпени от едно руско-немско семейство избрало да се засели в Чако. „Никой като Бога. Ангели и архангели“, издадена през 2004 година, третира въпроса за ангелите, включително и за Архангел Михаил, покровител на Лас Бреняс, съдържа и кратка история на енорията. През 2006 година по повод петдесетгодишния юбилей на парада на карети на Лас Бреняс, представих книгата си „898 небесни карети“, пресъздаваща година по година участниците в парадите с техните карети, победителите и техните кралици, като по този начин се опитах да възстановя онова ценно наследство, което да позволи на идващите поколения да се запознаят с извършеното от учениците от средните класове от 1957 до 2006 година. По повод на осемдесетата годишнина на земеделската кооперация „Лас Бреняс“ в началото на декември 2009 се появи „За седем цвята“, книга за историята на една от първите кооперации в Чако и една от най-космополитните в страната. „Емигрантски истории“, антология. Дванадесет от тях – от различни литературни конкурси и останалите – от различни моменти от моя живот. „Вкус на Родина“, история за гигантската торта за провинциалния фестивала на имигрантите. През 2011 година се появиха преиздадени „Мемоари за Лас Бреняс и неговите хора“ I, творба публикувана през 1994 година със същото заглавие, но обогатена с текст и снимки, без да се променя цялостната му структура, обогатена чрез сто оригинални исторически факти. През 2014 година за Първия панаир на книгата в Лас Бреняс бе преиздадена моята първа книга  „Годините на Пaкaá“. Разбира се, продължаваме да пишем, докато можем да държим перото…

Мислили ли сте да напишете своята биография?

Ако времето ми позволи, може би, но мисля, че има други теми с приоритет и по-важни въпроси на които съм се посветил, за да мога да приключа творбата си.

Смятате ли, че вече сте написал своя шедьовър?

Смятам, че до този момент творбата ми “Мемоари за Лас Бреняс и неговите хора” I е най-добрата. С оглед значението за историята на Лас Бреняс и Чако, тя ми отне почти 10 години изследователски труд. Въпреки че, в зависимост от тематиката, която засягат – всички книги са важни. Твърде е възможно през следващите няколко години да издам някоя книга, която да надмине останалите и да се превърне в шедьовър.

В ролята Ви на писател, кое Ви носи най-голямо удовлетворение?

Преди всичко удовлетворението идва тогава, когато възрастните хора, герои в много от историческите събития споделят, че всичко разказано е вярно и събитията са се развили точно така, както са описани. С времето творбата се превръща в източник на доверие и обективност, както и за постоянни консултации както за историята, така и за журналистиката.

На какво се дължи успехът на Вашите произведения?

Преди всичко литературния стил и яснотата на изразените идеи пресъздаващи факти и събития, което позволява бързо да се разберат повдигнатите въпроси.

Как се е отнасяла с Вас критиката?

Както на провинциално, така и на национално ниво критиката винаги се е отнасяла към мен с респект и уважение.

Какъв съвет бихте дали на младите хора, които започват да пишат?

Преди всичко да не престават да пишат, да го правят постоянно, изграждайки своя път в литературата, който се постига с много труд, талант, отговорност и уважение към ближния, със сигурност един ден успехът ще дойде. Да не се опитват да създадат още от самото начало шедьовър. Има много писатели, които още от самото начало си поставят за цел да напишат нещо като “Война и мир” на Толстой, без да отдават голямо значение на един друг много важен съвет на великият руски писател, а именно “Нарисувай първо собственото си село и след това ще нарисуваш целият свят”. Този съвет бе последван много интелигентно от великият Габриел Гарсия Маркес, който разказва за родното си място Аракатака, превръщайки го във въображаемия Макондо, донесло му Нобелова награда за литература. На първо място да участват в литературни конкурси, където жури ще направи оценка за нивото на представената творба. По този начин ще получат референция и ще могат да я представят за корекция и съвет от видни представители на перото. Получените съвети и предложения ще им помогнат да подобрят значително творбата си. Да четат постоянно утвърдените автори. Както казва Хорхе Луис Борхес …“един писател не се измерва толкова с произведенията си, колкото със способността му на читател, отразена в творбата му”.

Какви са проблемите възникващи пред писателя искащ да публикува за първи своя творба свързани с издателските къщи?

Обикновено първите книги винаги трябва да бъдат публикувани за сметка на автора, докато неговото произведение постигне известност и е в състояние да заинтересува издателствата, които съвсем логично не работят в дух на насърчение на младия автор, а се ръководят от търговския принцип, стремейки се да превърнат творбата му в best seller, защото това ще им позволи нейното преиздаване и разбира се, по-големи продажби. От тук се пораждат трудностите за публикуване, освен ако не се касае за произведение препоръчано или спонсорирано от вече утвърдени писатели. След този етап следват договорните условия както и  самото книгоразпространение, което има различни аспекти. За всичко това е необходимо да имаме свой представител или мениджър, който да се грижи както за управлението, така и за взаимоотношенията ни с останалите участници в този сложен процес. Друг проблем, пред който един млад писател е изправен е, че големите книжарници не приемат да продават книги, които те нямат в наличност или не са от сключени договори с известни издателства. По този начин се предотвратява голяма част от книгите (някои от тях много добри) да се насочват към други нетърговски канали. От своя страна, това пък води до лишаване на читателите от възможността да стигнат до тези произведения.

Какви са дейностите, които извършвате като писател и какви са плановете Ви?

Преди всичко пиша, тъй като не бива да се прекъсва творческия процес поради налегнала ни апатия или нежелание. Чета лекции по теми, свързани с историята, литературата, журналистиката, изкуството, религията, културата и образованието. Участвам в литературни кръжоци и се опитвам да допринеса нещо във всички аспекти, за които има представена погрешна информация. Основните ми проекти са насочени към продължаване оформянето на творбите ми.

Каква е ролята на нашите сънародници-писатели в социалната реалност на Аржентина?

Сънародниците ни писатели, както и потомците им от позицията на тяхната работа или професия са намерили отражение в социалната реалност на Аржентина. Обикновено тя се ограничава до техните региони, Марио Несторофф например по отношение на Чако; Емилио Петкофф чрез своята журналистическа дейност във вестник “Кларин” и в наши дни – неговият син, чрез своята дейност в различни списания достигайки до провинция Мисионес. За съжаление не във всички области могат да се наблюдават различните профили на българщината.

Дейността на Гражданска асоциация „Българите в Аржентина“ е насочена към разпространение творбите и дейността на писателите от български произход. Какво бихте направили, ако имате възможност да помогнете на нашите сънародници-автори?

На първо място бих съдействал за разпространението на произведенията и опознаването на авторите им, за да могат хората да се запознаят със собствените им характеристики и да имат възможност за достъп до книгите им, да могат да ги оценят и ако им харесат, да им се насладят. Доста е трудно да даваш мнение за това, което не познаваш. Но както казва Леополдо Лугонес: “Знанието е любов”. Успех!..